Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
София, 13.03.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4935/2008г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК/нов/, вр чл. чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от В. Б. К. срещу решение от 27.05.2007г. по гр.д. № 119/2007г. на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлен предявения от иск с правно основание чл.2, т.1 ЗОДОВ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Г. п. на РБ поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 21.04.2006г. по гр.д№1867/2005г. на Варненски ОС, е отхвърлил предявения от В. Б. иск срещу П. на РБ за сумата 20 000лева, обезщетение за неимуществени вреди причинени му от неоснователно задържане под стража.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателят-ищец в производството, не е претърпял вреди от незакнонно задържане под стража от длъжностни лица на П. на РБ.становено е било по делото, че с присъда по НОХД№4850/2002г. на Варненски РС, жалбоподателят е бил оправдан по повдигнато обвинение за кражби извършени в периода от февруари 1998г до август 1999г., при условията на опасен рецидив и при предварителен сговор, като и за подправка на официален документ – задграничен паспорт. По образуваното срещу него наказателно производство същият е бил задържан на 09.07.2002г. по искане на РП- В. , като на 13.07.2002г. мярката задържане по стража е била отменена. Ищецът е поддържал, че е бил задържан незаконно и това е провокирало здравословни проблеми – получил е инфаркт, но съдът е приел за установено, че не е доказано по делото жалбоподателят да е претърпял болки и страдания в резултат на задържането си под стража по обвинение, за което по-късно е бил оправдан.
Този свой извод съдът е направил без да е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства. Всички тези действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда. В противен случай, какъвто е настоящият, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правата на труд, свобода, спокоен начин на живот на жалбоподателя. Щом извършеното деяние не е било престъпление, всички предприети спрямо В. Б. действия на органите на прокуратурата са били незаконни. За тях държавата отговаря чл. 7 от Конституцията тогава, когато са причинени вреди. Конституционният принцип е доразвит и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ако лицето е оправдано държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено настъпване на вредоносният резултат и връзката му поведението на длъжности лица при прокуратурата, без да е положил усилия да изясни всички факти по делото, включително и като използува специални знания чрез изпушване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение за здравословното състояние на ищеца и наличието на връзка между него и задържането, както и чрез събирането на гласни доказателства.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че решението е неправилно и следва да се отмени. Тъй като решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, то делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на селото съдът ще следва да изясни всички факти и обстоятелства и да изключи отговорността на Държавата само ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а наличието на вредни последици за ищеца следва да бъдат установени при събиране на всички допустими от закона доказателства.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 27.05.2007г. по гр.д. № 119/2007г. на Варненски апелативен съд.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: