Р Е Ш Е Н И Е
№202
гр. София, 19 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 675 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Х. И. З. – адв. Г. С. против въззивно решение № 125/04.04.2016 г., постановено по внохд № 565/2015 г. по описа на Апелативен съд – София.
В жалбата и допълнението към нея изрично са посочени касационните основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, но са наведени и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в безмотивния отказ на въззивния съд за назначаване на нова тройна експертиза относно установяване състоянието на „силно раздразнение” на подсъдимия и нова съдебно медицинска експертиза за уточняване на количеството изгубена кръв от пострадалия. Според защитника извършеното от подсъдимия не би могло да бъде квалифицирано като опит за убийство, тъй като З. е действал при условията на неизбежна отбрана, без да е превишил нейните предели или е бил в състояние на афект, поради което и наложеното му наказание е явно несправедливо. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния или от въззивния съд.
В съдебно заседание подсъдимият Х. З. и защитникът му адв.С. в поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена. В последната си дума подсъдимият акцентира върху желанието му бъде намалено наказанието, ако не бъде оправдан.
Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 102/26.03.2015 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 596/2014 г. подсъдимият Х. И. З. е признат за виновен в това, че на 10.07.2013 г., около 23,45 ч. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви Б. И. Б. като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици поради своевременно оказана медицинска помощ, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.18 ал.1 пр.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода.
На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 14.07.2013 г. до 16.12.2013 г., както и периода от 16.12.2013 г. до 14.05.2014 г., когато спрямо З. е била взета мярка за неотклонение „домашен арест.”
На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с одобрено от съда споразумение по нохд № 1102/2010 г. на Районен съд – Петрич наказание от четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е приспаднат периода на предварителното му задържане, считано от 19.05.2011 г. до 20.06.2011г.
С присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски от 3 157,29 лв..
По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 565/2015 г. по описа на Апелативен съд – София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като при условията на чл.58 б.„А” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е намален размера на наложеното на З. наказание на шест години лишаване от свобода, като той е осъден да заплати и направените във възивната инстанция разноски в размер на 1 165,32 лв..
При извършване касационната проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав не намира за основателно твърдението на защитата, че искането за назначаване на нова експертиза за установяване състоянието на афект в подсъдимия е отклонено от апелативния съд без мотиви. В хода на проведеното съдебно следствие по искане именно на адв.С. въззивният съд е назначил тройна – комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, чието заключение е прочетено и след изслушването на вещите лица, въпреки оспорването от страна на защитника е прието. Последвалото ново искане за назначаване на „нова петорна експертиза с нови вещи лица” мотивирано е отклонено, тъй като искането за събиране на доказателства вече е било уважено, като съвсем отделен е въпросът доколко коректно е формулирана поставената задача с оглед предмета на доказване, а и доколко отговорът на поставения в заключението въпрос удовлетворява подсъдимия. В допълнение към изложеното от въззивния състав, следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.153 от НПК назначаването на повторна експертиза се допуска, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Изложените в тази насока твърдения от защитника са декларативни и не обосновават наличието на изискуемите от процесуалния закон предпоставки за това.
В проведеното на 23.03.2016 г. съдебно заседание адв.С., оспорвайки методиката за изчисление на загуба на кръв извън болнично заведение е направил и искане за назначаване на съдебно медицинска експертиза, която да установи количеството на загубената кръв от пострадалия – дали е 1,5 литра или 3 литра. Искането е прието за неоснователно, тъй като според съдебния състав колко кръв е изтекла от пострадалия е без съществено значение и без пряка връзка с предмета на доказване по делото още повече, че заключението назначената на досъдебното производство СМЕ е пълно и ясно относно излива на около 3 000 мл. кръв в гръдната кухина на пострадалия следствие пълното прерязване на междуребрената артерия и нараняването на левия бял дроб. В този смисъл проверката на извършените от въззивната инстанция съдопроизводствени действия не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Основното оплакване в пестеливата от към аргументи касационна жалба е свързано с неправилното приложение на материалния закон с оглед отказа на въззивния съд да преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние по някой от привилегированите състав по чл.118 или чл.119 от НК. Въпреки установените по делото по несъмнен начин факти, а именно, че конфликтът между св.Б. и подсъдимия е провокиран от пострадалия, че пострадалият пръв е нанесъл два удара с нож на подсъдимия, с което му е причинил прободно-порезно нараняване на нивото на VII-мо ляво междуребрие по мишечна линия с дължина на кожната рана 1 см. и порезна рана по кожата на лявото бедро с дължина 1 см., които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, предходните съдилища са отказали да приемат, че поведението на З. очертава измеренията на „силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие”. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че в съдебната практика е безспорно, че състоянието на „силно раздразнение”, не е медицински критерий, а е фактически въпрос, който се изяснява с всички доказателства по делото. Същевременно с това обаче приетите по делото две експертизи – комплексна съдебно психиатрична и психологична от досъдебното производство и тройна КСППЕ в хода на съдебното следствие пред въззвиния съд, са категорични, че при наличието на алкохолно опиване – средна степен /установена 1,9 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта/, в която се е намирал подсъдимия към инкриминирания момент, не може да възникне физиологичен афект, уплаха и смущение. Научно подкрепените заключения на вещите лица са интерпретирани от въззивния, а и от първоинстанционния съд, като невъзможност да бъде обосновано състоянието, в което се е намирал подсъдимият като внезапно и остро проявил се, мощен физиологичен афект, обосноваващ правната квалификация на деянието чл.118 от НК. В този смисъл, законосъобразно съдилищата са приели, че извършването на деянието под въздействието на алкохол още повече, че З. сам се е поставил в това състояние, не може да обоснове състояние на физиологичен афект, а се касае за състояние на обикновено раздразнение при обикновено алкохолно опиване.
Законосъобразно предходните съдебни състави са отхвърлили и доводите за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, които се споделят изцяло и от касационния състав. Самият механизъм на причиняване на смъртоносното нараняване от подсъдимия – чрез силен удар с нож в гърба на пострадалия, навлязъл най-малко на около 5 -6 см. в тялото му, като е причинена рана на белия дроб от 3 см., предполага, че противоправното нападение от страна на св.Б. вече е било преустановено.
Изцяло декларативно, без обосноваваща го аргументация, се явява и възражението за наличие на реторсия. Претенцията по никакъв начин не е съобразена с конкретиката на настоящия случай – причинена тежка телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, с изискванията на закона и утвърденото разбиране в съдебната практика, която на първо място предполага наличие на еднаква по степен на увреждане и резултат лека телесна повреда.
С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав приема, че правнооценъчната дейност на инстанциите по фактите не сочи на неправилно приложение на материалния закон и вмененото във вина на подсъдимия престъпление не би могло да бъде преквалифицирано в друг, по-лек престъпен състав.
Претенцията за намаляване на наложеното наказание е била отправена и към въззивната инстанция, която след като е направила преценка на съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия е намалила определената му от първоинстанционния съд санкция от десет на шест години. Касационната инстанция счита, че правилно въззивният съд е отчел наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно, че макар да не е налице състояние на силно раздразнение, то случаят може да се приеме като граничещ с афекта. Същевременно с това настоящият състав счита, че направената корекция на наказанието не отразява в достатъчна степен установеното раздразнение у подсъдимия, следствие на нанесените му две наранявания с нож от страна на пострадалия, което въпреки че не би могло да изпълни с необходимото съдържание изискването за приложението на нормата на чл.118 от НК, единствено поради наличието на пияно състояние, е в основата на последвалия опит за убийство. В този смисъл определеното при условията на чл.58 б. „А” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание от шест години лишаване от свобода следва да бъде намалено на четири години. Така намаленият размер на лишаването от свобода ще бъде съответно на тежестта на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 125/04.04.2016 г., постановено по внохд № 565/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Х. И. З. наказание лишаване от свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: