3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 21 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1335/2016 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. В., срещу определение №21339/04.11.2015 г. по ч.гр.д. №10103/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 09.07.2015 г. на Софийския районен съд по гр. дело №10711/2005 г. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение от 02.06.2015 г. Въззивният съд е приел, че съобразно съвкупната преценка на установените по делото данни и представената справка от Службата по вписванията П. С. Т. има възможност да заплати дължимата държавна такса от 1236.62 лв., тъй като притежава множество недвижими имоти в непосредствена близост или в рамките на [населено място].
Ответниците П. Г. Й., А. Г. С., И. Г. Й., Е. А. С., А. Н. С. и Д. Н. М. оспорват частната жалбата. Претендират разноски.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това следва ли съдът да съдейства на страната като укаже и даде възможност на същата да представи надлежни доказателства, включително и декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, когато при подаване на искането за освобождаване от държавна такса такива не са представени и дали при преценка основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът трябва да обсъди всички доказателства за липса на доходи или може да постанови свой акт само въз основа на притежаваните от страната недвижими имоти, чиято стойност при евентуално осребряване може да покрие размера на държавната такса. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ТР № 6/06.12.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, определение № 271/12.10.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 3778/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 621/03.11.2015 г. постановено по ч.т.д. № 2963/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 369/17.05.2013 г. постановено по ч.т.д. № 2110/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 128/19.02.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 725/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 539/01.10.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 4734/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият повдигнат въпрос е неотносим, защото не е обусловил изхода на спора. Жалбоподателят е представил на 02.07.2015 г. пред СРС декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 481 от гр.д. № 10711/2005 г. на СРС, 76 състав/. Вторият въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като той не е решен в противоречие с представената практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Според тази съдебна практика съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за собствената си издръжка. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото.При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1/ действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2/ доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3/ правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото в производство за разноски не се присъждат такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №21339/04.11.2015 г. по ч.гр.д. №10103/2015 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.