1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр. София, 29 юни 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Пенка Маринова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 369 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на министъра на финансите, като представляващ държавата, чрез пълномощник И. Ц. – ст. юрисконсулт при ТД на НАП – [населено място], срещу решение № 438 от 10 декември 2014 година на Софийския апелативен съд, НО, 5-ти състав, по внохд № 849/2014 година, с което е потвърдена присъда № 185 от 27 юни 2014 година на Софийския градски съд, НК, 31 състав, постановена по нохд № 656/2012 година по описа на този съд, в частта му относно отхвърлянето на предявения граждански иск срещу подсъдимите А. К. и А. К..
Касационната жалба съдържа позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че съдът не е изследвал обстоятелствата, свързани с основанието и размера на гражданската претенция и не е изложил убедителни съображения за нейното отхвърляне, като не е изпълнил задълженията си по чл. 307, чл. 334, ал. 4 и чл. 317 от НПК. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд в частта му относно гражданския иск и уважаване на същия в предявения размер.
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Ц. О., който поддържа касационната жалба при направеното в нея възражение и отправено до съда искане, като намира гражданския иск за доказан по основание и размер.
Подсъдимите А. А. К. и А. А. К. не участват лично пред касационната инстанция, редовно призовани. Представляват се от защитниците си – съответно адвокат Н. И. и адвокат П. Я.. Двамата изразяват идентични становища за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. А. К. за невиновен в това, на 18. 12. 2006 година, в [населено място], като длъжностно лице – главен инспектор по приходите в сектор „Проверки” на офис „Център” при ТД на НАП – [населено място] град, да не е изпълнил служебните си задължения съгласно утвърдената длъжностна характеристика, като не е упражнил контрол върху точното прилагане на утвърдена процедура К-6 на НАП, по повод възложена проверка на [фирма] по искане за възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС и не е упражнил контрол по отношение на подсъдимия А. К. – старши инспектор по приходите, за качеството на извършваната проверка по отношение на същия данъчен субект, с цел да набави за този субект облага, изразяваща се в неправомерно възстановен ДДС в размер на 697 240. 56 лева, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1, предл. 2 от НК.
С присъдата съдът е признал подсъдимия А. А. К. за невиновен в това, на 18. 12. 2006 година, в [населено място], като длъжностно лице – старши инспектор по приходите в сектор „Проверки” на офис „Център” при ТД на НАП – [населено място] град, да не е изпълнил служебните си задължения, отразени в утвърдената му длъжностна характеристика и в процедура К-6 на НАП, по повод възложена му проверка по отношение на [фирма], по искане за възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС, като не е извършил анализ на наличните данни за дружеството в информационните масиви на НАП, както и на ДДС-сметка и не е установил липсата на данъчно досие за проверяваното дружество, вследствие на което неправомерно е възстановил данъчен кредит на същото в размер на 697 240. 56 лева, с цел да набави за него облага в посочения размер и от това са настъпили значителни вредни последици – щета за републиканския бюджет в този размер, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1, предл. 2 от НК.
Съдът е отхвърлил предявения от Министерство на финансите граждански иск срещу двамата подсъдимите К. и К. за сумата от 697 240. 56 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
В производство, инициирано по протест на прокурор при С. градска прокуратура и по жалба на гражданския ищец – министъра на финансите като представляващ държавата, е постановено атакуваното сега по реда на касационното обжалване решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло.
ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и съображенията за това са следните:
Жалбата съдържа доводи, базирани на принципни положения относно гражданския иск в наказателния процес и правомощията на съда след приемането му за съвместно разглеждане, които доводи поначало са правилни и законосъобразни. Несъмнено, съгл. разпоредбата на чл. 307 от НПК, съдът дължи произнасяне по приетия граждански иск и когато признае, че подсъдимият е невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, т. е. когато се произнесе по определен начин с крайния си съдебен акт по въпросите за деянието, авторството, вината и отговорността на подсъдимия. Няма съмнение, също така, че поради акцесорния си характер, гражданският иск поначало споделя съдбата на обвинението (в този смисъл вж. Ст. П., „Наказателен процес”, стр. 294 и стр. 312). С присъдата се дава надлежен отговор на въпросите за деянието, вредата, причинната връзка, вината и противоправността. Принципно, тези елементи от фактическия състав на деликта, са елементи и в четирите групи признаци на състава на престъплението – обективна страна, субективна страна, признаци относно обекта и признаци относно субекта, което е и в основата на възможността за общо разглеждане на престъплението и деликта.
В конкретния случай, съдът е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения поради това, че от доказателствата по делото не е установено по изискуемия от закона начин, двамата подсъдими да са осъществили инкриминираните деяния, напротив – изпълнили са служебните си задължения, като са извършили необходимите проверки, изискали са представяне на документи, проверили са в информационната система на НАП и пр. Поради това съдът е приел, че по делото не се доказва подсъдимите да са извършили деянията, за които са обвинени, още по-малко действията им да носят белезите на противоправност и виновност (с. 19 – с. 20 от мотивите на присъдата). В тази си част присъдата е влязла в сила, доколкото потвърдителното решение на въззивния съд не е атакувано по касационен ред от страна на обвинителната власт. Известно е, че в наказателния процес вината не се презумира до доказване на противното, а се доказва от обвинението и от пострадалия и при незащитима тяхна теза или неуспешна доказателствена дейност, подсъдимият следва да бъде оправдан, а присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите за деянието, противоправността и вината (чл. 300 от ГПК). Макар и лаконично, съдът е изложил съображения в тази насока на с. 21 от мотивите си.
Вярно е, че въззивната инстанция, утвърждавайки приетото от първия съд относно изводите по фактите и приложението на правото, не е изложила конкретни и отделни съображения относно гражданския иск. Но подробният доказателствен и правен анализ във въззивното съдебно решение и цялостното и основателно споделяне на дейността на първоинстанционния съд, не поставят под съмнение начина, по който е формирано вътрешното убеждение и воля на контролната инстанция.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 438 от 10 декември 2014 година на Софийския апелативен съд, НО, 5-ти състав, по внохд № 849/2014 година, с което е потвърдена присъда № 185 от 27 юни 2014 година на Софийския градски съд, НК, 31 състав, постановена по нохд № 656/2012 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.