22
Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр. София, 03,05, 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 2084 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА).
Образувано е по предявен от [фирма], ЕИК:[ЕИК] срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], иск за отмяна на арбитражното решение от 30. 03. 2015 г. по ВАД 483/2013 г. на АС при БТПП, поради противоречието му с обществения ред на Република България – основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 от ЗМТА.
В уверение на твърденията на ищеца за наличието по делото на претендираното от него основание за отмяна на арбитражното решение, в исковата молба са изложени оплаквания в седем групи.
Противната страна оспорва иска.
И двете страни претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установява се от приложеното в цялост по настоящото дело производство по ВАД № 483/2013 г., че с атакуваното по исков ред арбитражно решение от 30. 03. 2015 г. по същото дело, Арбитражният съд (АС) при Българската търговско-промишлена палата (БТТП) в състав: Председател: М. Л. и членове: Д. Г. и А. М., е осъдил, със законните последици по отношение на разноските в арбитражното производство, солидарно ищеца в настоящото производство [фирма], [фирма] и Р. И. И., да заплатят на ответника в настоящото производство [фирма] суми по отделни тридесет и шест позиции, подробно описани в диспозитива на арбитражното решение, съставляващи произнасяне по предявени от ищеца в арбитражното производство, при условията на обективно и субективно пасивно, кумулативно съединяване, тридесет и шест иска, всички основани на договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне правото на собственост № 13867/А от 19. 12. 2008 г. Със същото арбитражно решение са отхвърлени претенциите на ищеца в арбитражното производство – ответник в настоящото такова, по други три позиции (искови претенции), основани на същия договор за финансов лизинг. Към решението арбитражният състав е изложил мотивите си на 70 листа (двустранно) – 140 печатни страници, като от същите мотиви е видно, че такива са изложени първоначално общо по отношение на приетото от арбитражния състав относно действителните правоотношения между страните и впоследствие поотделно, по всеки един от предявените, при посоченото обективно и субективно пасивно, кумулативно съединяване искове – предмет на арбитражното производство.
Атакуваното по исков ред арбитражно решение е получено от ищеца в настоящото производство и ответник в арбитражното такова [фирма], на 22. 04. 2015 г. – обстоятелство, по което не се спори по делото, същото се и установява и от представеното по делото, и неоспорено известие за доставяне по пощата, поради което и тримесечният срок по чл. 48, ал. 3 от ЗМТА е изтекъл на 22. 07. 2015 г.
Исковата молба е депозирана във ВКС на 03. 07. 2015 г. – в законоустановения преклузивен срок, поради което и искът, с разглеждането на който настоящият касационен състав е сезиран, като предявен от легитимирана страна и в законоустановения в чл. 48, ал. 1, изр. първо от ЗМТА, тримесечен срок, е допустим.
Разгледан по същество, така предявеният иск е неоснователен, поради следното: Наличието по делото на претендираното от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение – поради противоречие с обществения ред на Република България, предполага доказването от страна на ищеца, че конкретното арбитражно решение противоречи на обществения ред в държавата, схващан като съвкупност от основните принципи на правопорядъка – израз на първостепенните по важност, основни идеи и ценности на държавата и обществото, върху които се основава общественият ред в държавата, и които поради това са въздигнати, като основни принципи и на действащия, възведен в държавата, като съвкупност от общовалидни, и общозадължителни правила за поведение на правните субекти, държавен обективен правов ред. Такива принципи се явяват утвърдените основни начала на правото, нарушаването на които при постановяването на процесното арбитражно решение е от естество да доведе до нарушаване, неспазване или ограничаване на първостепенни по своята важност, признати и гарантирани от обективното право, права на правните субекти, като адресати на нормите на държавния правов ред, реализацията на които техни права (вкл. като участници в арбитражното производство и адресати на завършващото го решение), именно поради претендираното противоречие на атакуваното арбитражно решение с така дефинирания, обществен ред в държавата, се явява или би се явила на свой ред, също осуетена, препятствана, ограничена или значително затруднена. На свой ред, такова противоречие би било налице само в случаите при които, както се посочи, при постановяване на арбитражното решение се установи да е нарушен някой от основополагащите принципи на държавния правопорядък, схващани като комплекс от норми или правила, установяващи общовалидни и правнозадължителни, приоритетни по своето значение, и първостепенни по своята важност, правни принципи, на спазването и прилагането на които, скрепени и обезпечени при необходимост и с държавната принуда, се основава и се крепи общественият ред в правовата държава. Схващани в изложения смисъл, правните принципи се изразяват чрез конкретното съдържание на съвкупността от правни норми, които ги дефинират. На принципи на правото, отново в изложения смисъл, не се приравняват задължително и по необходимост правилата, установени от отделни правни норми, независимо от важността и мястото на конкретния нормативен акт, в който същите са обективирани, в йерархията на нормативните актове, и произтичащата от това място, тяхна относителна тежест в рамките на действащото в държавата обективно право. Поради изложеното и не всяко противоречие на арбитражното решение, както и на конкретната процедура, в рамките на която, и като завършек на която същото е постановено, с отделна правна норма, като адресирано до неограничен кръг правни субекти общозадължително правило за поведение, макар и съставляващо част от действащия в държавата обективен правов ред, покрива белезите на законоустановеното в чл. 47, т. 3, предл. 3 от ЗМТА отменително основание „противоречие с обществения ред“.
В обобщение ищецът, който се домогва да докаже по делото наличието на установеното в чл. 47, т. 3, предл. 2 от ЗМТА основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение, като противоречащо на обществения ред на Република България, следва да установи по делото, както претендираното, конкретно проявление в общественото битие, на основополагащ за правопорядъка, респ. – за обществения ред в България, принцип на този държавен правопорядък, така и също конкретното, претендирано от ищеца да е допуснато от арбитражния съд, при постановяването на арбитражното решение, нарушение на така установения основен принцип на държавния правопорядък, което нарушение да е довело до претендираното от ищеца, конкретно засягане на иначе гарантирано от основните принципи на правовия ред в държавата, негово право, поради което и в крайна сметка – до противоречие на атакуваното арбитражно решение, с обществения ред на Република България, като основание за отмяната му от страна на държавния съд.
Наличието на тези, така изложени в съвкупност, кумулативно законоустановени предпоставки за основателност на предявения иск за отмяна на арбитражното решение, в конкретния случай не се установява да е налице по делото.
По реда на излагането им от ищеца:
I. Твърди се, че при разглеждането и решаването на ВАД № 483/ 2013 г. по описа на АС при БТПП е нарушено регламентираното в чл. 34, ал. 1, т.”б” от Правилника на АС при БТПП (ПАСБТПП) правило, че производството по делото се спира когато в съд или друг арбитражен съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Сочи се, че по делото са налице данни за наличие на арбитражен спор, който е в преюдициална връзка спрямо разрешения с атакуваното арбитражно решение такъв, и това е този по ВАД № 487/2013 г. по описа на АС при БТПП, по отношение на който арбитражният състав е бил запознат, както с висящността му, така и със страните по него, и с естеството на разглеждания спор, доколкото на двама от членовете на решаващия орган (РО), включително и на Председателя е било служебно известно, че между същите страни и във връзка със същия договор за финансов лизинг на недвижим имот (ДФЛНИ) е налице и другият, така посочен, висящ арбитражен спор пред АС при БТПП. Излага се по-натам, че както по делото, по което е постановено процесното арбитражно решение (ВАД № 483/13 г.), така и по ВАД № 487/2013 г. Председател на РО е арбитър М. Л., а един от членовете е арбитър А. М., предмет на делото, по което е постановено атакуваното решение, са искове на [фирма] за присъждане на суми, дължими по ЗДФЛНИ, а предмет на другото ВАД № 487/2013 г. са искове на ответника по първото дело срещу ищеца по второто, с които се иска осъждане на [фирма] да му възстанови вече заплатени на основание същия ДФЛНИ суми, като заплатени на отпаднало основание – поради развалянето на договора от страна на лизингополучателя – ищец по ВАД № 487/13 г. и ответник по ВАД № 483/13 г. Така, излага ищецът, за двама от членовете на РО било известно, че претенциите по разглежданото дело са основани на договор, въпросът относно чието разваляне (респективно – действие между страните), е обект на друг висящ арбитражен спор, поради което и ищецът счита, че доколкото въпросът относно действието на процесния ДФЛНИ по необходимост следвало да се разреши по еднакъв и в двете дела начин, РО е следвало да приложи точно закона, като съгласно чл. 34, ал. 1, т. ”б” от Правилника на АС при БТПП, е следвало да спре производството по делото, по което е постановено арбитражното решение, отмяната на което се иска, а обратното (липсата на спиране) ищецът счита, че води до основателно съмнение относно безпристрастността на двама от арбитрите още в началния етап на арбитражното производство, т.к. за да преценят провеждането на производствата по двете дела паралелно, арбитрите очевидно са имали формирана воля по отношение развалянето на процесния договор – а именно, че е развален от страна на [фирма], и представлява валидно основание за присъждане с атакуваното решение, на претендираните във ВАД № 483/ 2013 г. суми.
В допълнение се сочи, че производствата по двете арбитражни дела дори били приключили на една и съща дата, на една и съща дата били постановени решенията по тях, част от събраните по ВАД № 483/2013 г. доказателства са приобщени по ВАД № 487/2013 г., за което е направено по ВАД № 483/2013 г. изрично искане, а в производството по ВАД № 487/2013 г., при произнасяне по направено от [фирма] (противната на ищеца страна в арбитражното производство), изрично искане за спиране на делото до приключване на ВАД № 483/2013 г., Председателят на РО бил потвърдил индиректно, че към дата 04. 02. 2014 г. (видно от представения като Приложение № 4 към исковата молба Протокол от проведено арбитражно заседание по ВАД № 487 от дата 04. 02. 2014 г.) е запознат с предмета и на двете дела, но не анализирал връзката на преюдициалност между тях, и макар, според ищеца искането да е било направено в обратен смисъл – за спиране на ВАД № 487/2013 г. до приключване на ВАД № 483/2013 г., то и РО, отново според ищеца е имал не само правомощието, но и задължението да изпълни нормата на чл. 34, ал. 1, т. ”б” от Правилника на АС при БТПП.
Претендира се така релевираното нарушение на чл. 34 от ПАСБТПП да е довело до противоречие на атакуваното арбитражно решение с принципа на законност, като не е приложен точно закона – чл. 34, ал.1, т.”б” от Правилника на АС при БТПП, както и с принципа за равенство и осигуряване на състезателност на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ), принципа за установяване на истината (чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ), и принципа за осигуряване на справедлив процес и безпристрастен съд. Последните принципи били нарушени, поради липсата на спиране на арбитражното производство по ВАД № 483/2013 г., тъй като очевидно решението по това дело е постановено при вече формирано вътрешно убеждение относно съществуването или не на валидна облигационна връзка между страните у двама от арбитрите по ВАД № 483/2013 г. и ВАД № 487/2013 г., както и за това коя от страните е упражнила валидно правото да я развали, като страните не били участвали в състезателен процес, при който решаващият орган на базата на представените по конкретното дело доказателства, преценява наличието на валидна облигационна връзка, на база на която се претендира присъждане на процесните суми и наличието или не на правото, и интереса на всяка от страните да я развали.
Оплакването е неоснователно. Претендираното от ищеца да е допуснато от арбитражния състав нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „б“ от ПАСБТПП, дори и да се приеме условно, че същото е налице, не е от естество да доведе до евентуално противоречие на постановеното арбитражно решение със сочените от ищеца правни принципи, и съобразно изложената от него обосновка. По делото не се установява от конкретното съдържание на приложените в цялост материали по арбитражното дело и по твърдяното да е прюдициално, друго такова арбитражно производство по ВАД № 487/13 г., евентуалното неизпълнение на задължението на арбитражния състав да спре делото, по което е постановено процесното арбитражно решение до приключването на ВАД № 487/13 г., да е от естество да доведе до претендираното от ищеца противоречие със сочените принципи на законност, равенство, състезателност, установяване на истината, справедлив процес и безпристрастен съд, в светлината именно на релевираното от ищеца, при обосноваване на въпроса му, и продиктувано и от зачитането на претендираните да са нарушени правни принципи, задължение на арбитражния състав да постанови решението си по вътрешното убеждение на арбитрите, въз основа на събраните по делото доказателства и закона. По делото нито се твърди от ищеца, нито се установява от приложеното в цялост арбитражно дело и приобщените материали от това по ВАД № 487/13 г., в протеклото и завършило с атакуваното арбитражно решение арбитражно производство, да са релевирани от ищеца или да са допуснати нарушения във връзка с нормалното и безпрепятствено реализиране на процесуалните права на страните, свързани с всички аспекти на упражняването на правото им на защита в процеса, включително във връзка с осигуряването на условия за провеждането и приключването на арбитражното производство, при зачитането и спазването на принципите за равенство на страните, състезателност, установяване на истината, справедлив процес и безпристрастен съд, които да са обусловени именно от претендираната от ищеца в настоящото производство, липса на спиране на арбитражното такова, до приключването на ВАД № 487/13 г. – както на фазата на формулиране и излагане на защитните тези на страните, така и при посочването и събирането на доказателства, или пък при последващите формиране, и обективиране на решаващата воля на арбитражния състав по разрешаването на правния спор.
По-натам, по настоящото дело нито се твърди, нито се установява в арбитражното производство, по което е постановено процесното решение, да е заявявано искане (и то – именно от ищеца, който претендира правата му да са нарушени в посочения смисъл), за спирането на ВАД № 483/13 г., което да е отхвърлено от арбитражния състав, нито пък са налице основания да се приеме, че при посочената липса на направено искане от страните в производството в такъв смисъл, соченото неспиране именно на ВАД № 483/13 г. е било от естество да опорочи постановеното арбитражно решение в претендираната от ищеца степен така, че да обоснове противоречието му с обществения ред. Зачитането на претендираните от ищеца да са нарушени правни принципи изисква арбитражното решение да се постанови, при оказването от страна на арбитражния състав на необходимото съдействие на страните за формулирането и отстояване на правните им тези по делото, въз основа на посочените и събрани, при спазване на приложимата процедура доказателства, оценявани по независимото вътрешното убеждение на арбитрите, която оценка да води до формирането и излагането от страна на арбитражния състав, на обосновани изводи относно съществуването или несъществуването на релевантните за конкретния правен спор факти, подвеждането на които факти под хипотезиса на конкретни, приложими към отделния правен спор правни норми, на свой ред следва да води до отново обосновани, и основани единствено на вътрешното убеждение на арбитрите, крайни изводи на арбитражния съд, относно съществуването или несъществуването на спорното право – предмет на спора, с разрешаването на който съдът е сезиран. Такава именно, съобразена с неоснователно претендираните от ищеца да са нарушени правни принципи, дейност на РО по разглеждането и решаването на процесното арбитражно дело, е видно от съдържанието на цялото арбитражно производство, да е осъществена от арбитражния състав, а субективното убеждение у една от страните за предварително формирана нагласа на някой (някои) от арбитрите, относно част от релевантните за спора факти само поради обстоятелството, че арбитражното производство не било спряно, без при това такова спиране (по отношение именно на процесното ВАД № 483/2013 г.) и да е било искано от която и да било от страните в арбитражния процес, не сочи на едновременното противоречие на арбитражното решение със сочените от ищеца шест правни принципа.
Нещо повече – видно е както от твърденията на самия ищец в исковата му молба, така и от събраните по делото доказателства и в частност – становището му по отговор на исковата молба по ВАД № 487/13 г., че конкретните аргументи на ищеца в уверение на твърденията му по тази част от исковата му претенция са изцяло превратно изложени, доколкото се прави опит да се обоснове правото му да иска отмяна на арбитражното решение по ВАД № 483/13 г., поради несъобразяване от страна на арбитражния състав с искане за спиране, но не на ВАД № 483/13 г., по което е постановено процесното решение, а на ВАД № 487/13 г., при това – искане, формулирано не от ищеца, а от противната нему по делото и по арбитражното производство страна – [фирма], на което искане на противната страна ищецът в протеклото и приключило арбитражно производство еднозначно се е противопоставял. Буди недоумение и граничи със, ако не и – съставлява, злоупотреба с процесуални права позоваването от страна на ищеца, с твърдения че нарушава шест основни принципа на правопорядъка, на нарушаването, според него на процедура (чл. 34, ал. 1, б. „б“ от ПАСБТПП), съществуването на каквато процедура в самото арбитражно производство същият въобще е отричал – срв. отговор на [фирма] на исковата молба по ВАД № 487/13 г. с искане за спиране на ВАД № 483/13 г., последният абзац от становище, депозирано от ищеца по отговора на искова молба по ВАД № 487/13 г., както и изрично заявеното от процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание по ВАД № 487/13 г., проведено на 04. 02. 2014 г.
II. Твърди се по-натам, че при разглеждането и решаването на ВАД № 483/2013 г. по описа на АС при БТПП е нарушено регламентираното в чл. 13 от ЗМТА и чл. 17, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП правило, че когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация, като арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.
Излага се, че Председателят на РО по процесното ВАД № 483/2013 г. – арбитър М. Л., е избран едновременно и за Председател на РО и по ВАД № 487/2013 г., като ищецът счита, че този избор е именно обстоятелство по чл. 17, ал.1 от ПАСБТПП, тъй като ставало въпрос за разглеждане на два арбитражни спора, между същите страни, но в противоположно процесуално качество и с противоположни тези по отношение на процесния и за двете дела ДФЛНИ, което сочело в случая на наличие на обстоятелства, поради които Председателят на РО арбитър М. Л. е следвало да си направи отвод поради наличие на основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост, доколкото, като председателстващ по двете дела, арбитър Л. не би могъл и не е формирал вътрешното си убеждение независимо. Ищецът счита още, че арбитър Л. е следвало да изложи обстоятелството по избирането си за председател по двете посочени арбитражни дела в изрична и предвидена в чл. 17, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП декларация, за да даде възможност на страните да преценят дали да направят от своя страна искане по реда на чл. 17, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП, видно било от представените към исковата молба декларации и протоколи от арбитражни заседания и по двете дела, че това задължение е останало неизпълнено, а дори и да се приемело, че основания за отвод не са били налице и страните не са направили искания в тази насока, то нарушението на процедурата, предвидена в чл. 17 от ПАСБТПП, отново било съществено, т.к. законовото регламентиране на задължението на арбитъра за деклариране на обстоятелствата, които могат да породят съмнения относно безпристрастността и независимостта му, било индиция относно виждането на законодателя, че то е императивно и основно задължение в арбитражния процес.
Претендира се, че поради изложеното, при конституирането на арбитражния състав са нарушени основни принципи на правопорядъка на Р. България и най-вече на правото на справедлив процес и безпристрастен съд. Посоченото нарушение било в пряка връзка и с нарушаване на принципа на свободно формиране на вътрешно убеждение и дирене на обективната истина, както и на принципа за равенство и условия за състезателност на страните, тъй като решението било постановено при вече формирано вътрешно убеждение относно съществуването или не на валидна облигационна връзка между страните у председателстващия по ВАД № 483/2013 г. и ВАД № 487/2013 г. арбитър, което съчетано с изтъкнатата липса на спиране на арбитражното производството, поради връзката на преюдициалност между двете арбитражни дела, поставяло ищеца в значително по-неблагоприятно процесуално положение, в сравнение с това на противната страна.
Оплакването е неоснователно. Претендираното противоречие с основните принципи на правопорядъка, респ. – обществения ред в републиката, се обосновава на първо място с несъстоятелни, с оглед установимите по делото, действително да са се осъществили в хода на производството по ВАД № 483/13 г., по което е постановено атакуваното арбитражно решение обстоятелства, аргументи. Релевира се липсата на отразяване в декларацията по чл. 17 от ПАСБТПП, от страна на арбитъра и председател на РО Л., на обстоятелството, че същият е избран за такъв и по ВАД № 487/13 г., като препятстващо правото на ищеца евентуално да направи искане за неговото отвеждане. Видно както от твърденията на самия ищец в исковата му молба, така и от събраните по делото доказателства, че двете визирани арбитражни дела са образувани и са се движили почти едновременно (с разлика от два дни – исковата молба по ВАД № 483/13 г. е подадена на 17. 09. 2013 г., а тази по ВАД № 487/13 г. – на 19. 09. 2013 г.), и са приключили едновременно – обстоятелство, многократно изтъквано и от ищеца в исковата му молба, като ищецът активно е участвал, в качеството на главна страна и по двете – във ВАД № 483/13 г. – като ответник, а във ВАД № 487/13 г. – като ищец. В това му качество, ищецът безспорно и явно, и то – своевременно – още при избора на Л. за арбитър и председател на РО, както по ВАД № 483/13 г., така и по ВАД № 487/13 г., е имал пълна яснота относно обстоятелствата, претендираното непосочване на които в декларацията по чл. 17 от ПАСБТПП от страна на Л. се твърди едва в настоящото производство, да е застрашила правото на ищеца своевременно да поиска неговия отвод, както и е също така ясно установимо от материалите по делото, че такъв отвод на Л. от страна на настоящия ищец в арбитражното производство, не е искан. Несъответно, както на законоустановените предпоставки, така и на целите на настоящото производството по съдебна отмяна на арбитражното решение е и заявеното от ищеца оплакване от изцяло хипотетичното засягане, в конкретния случай, на принципите на правопорядъка, като претендирано основание за отмяна на арбитражното решение, каквото според ищеца било налице, независимо от обстоятелството, че в арбитражното производство отвод всъщност, освен че не бил правен, но не били и налице основания за такъв.
Следва да се настои и на обстоятелството, че в действащия правен ред не е установена процесуална забрана за разглеждането от един и същ (изцяло или частично) съдебен или арбитражен състав, на свързани помежду си по субективен (с оглед страните) или обективен (пр. при общи правопораждащи факти) дела, в какъвто смисъл е и нарочно уредената, и често реализирана в практиката процесуална възможност за ответника по висящо производство, да предяви срещу ищеца в същото производство насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск, или ако може да стане прихващане с него, който насрещен иск отново принципно би следвало да се разгледа и по него решението да се постанови именно от състава, разглеждащ първоначалния иск. С оглед така изложеното и релевираното от ищеца в посочения смисъл оплакване не съставлява нарушение на какъвто и да било, законоустановен правен принцип, а още по-малко пък на основополагащ такъв за обществения ред по см. на чл. 47, т. 3, предл. 2 от ЗМТА.
III. Претендира се, че при разглеждането и решаването на ВАД № 483/ 2013 г. по описа на АС при БТПП е нарушен и един от основните принципи в облигационното право – че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Твърдяното нарушение било видно от мотивите към ВАД № 483/2014 г., постановеното решение по което ищецът атакува в настоящото производство, доколкото РО бил изложил съображения, че процесният ДФЛНИ е бил изменен, като в противоречие с чл. 20а от ЗЗД е приел изменението за установено, без за това да е било постигнато взаимно съгласие на страните. Отново видно от мотивите към решението по ВАД № 483/ 2013 г. на АС при БТПП, според ищеца било, че РО е изместил предметният обхват на спора към изпълнението от страните по делото на друг договор, отделен и различен от процесния ДФЛНИ – Договор за строителство от дата 23. 12. 2008 г., като въпреки липсата на изрична клауза в този смисъл, РО приел този отделен договор, като част от процесната облигационна връзка, приравнявайки го на анекс, като дори отдавал приоритет на конкретни негови клаузи пред тези на ДФЛНИ, в потвърждение на която теза на ищеца, в исковата молба са цитирани части от мотивите на атакуваното съдебно решение.
С така изложеното ищецът претендира наличието на противоречие на арбитражното решение с принципа за законност, тъй като РО не само е анализирал отношенията по Договора за строителство като такива по ДФЛНИ, но и се е произнесъл по изпълнението им, без отношенията и споровете на страните по този договор да са предмет на арбитражния спор, а доколкото мотивите имат установително действие, то с произнасянето си извън предмета на арбитражния спор, РО е създал и предпоставки за ограничаване на правата и възможностите на ответниците при евентуален бъдещ спор във връзка с Договора за строителство.
Оплакването е неоснователно, като несъответно на законоустановените принципи, характер и цели на настоящото съдебно производство по отмяна на арбитражното решение, доколкото както самото оплакване, така и обосноваването му са относими изцяло и само към правилността на изложените в арбитражното решение изводи на РО, формирани при разрешаването на правния спор между страните в арбитражното производство по същество – обстоятелства, които са изключени от законоустановения, възможен обхват на проверката, която настоящият касационен състав е властен да извършва в производството по отмяна на арбитражното решение по чл. 47 и сл. ЗМТА.
IV. Според ищеца по-натам, при разглеждането и решаването на ВАД № 483/2013 г. по описа на АС при БТПП липсвало независимо формирано убеждение на РО относно крайния изход на правния спор, както липсвали и изложени мотиви, от които да е видно по какъв начин РО е достигнал до решението си, тъй като изложените по това дело мотиви, били абсолютно идентични (от стр. 12 до стр. 44) с мотивите (от стр. 5 до стр.37) от решението по ВАД № 487/2013 г., което според подробно развити от ищеца съображения, сочело на противоречие на арбитражното решение с принципа на състезателното начало в съдебния процес, както и с принципа за равнопоставеност между страните в процеса.
Оплакването е неоснователно. В първата му част по отношение на това оплакване са приложими изложените по-горе в настоящите мотиви в частта им по р. I от исковата молба съображения относно това, че от приложеното в цялост арбитражно производство се установява формирането от страна на арбитражния състав на самостоятелни изводи, както относно осъществяването или неосъществяването на правнорелевантните за спора факти, така и относно подвеждането им към хипотезиса на съответните, приети от арбитражния състав за приложими към спора правни норми, респ. – относно основателността или неоснователността на всеки от отделните предявени, съответно – уважени или отхвърлени с процесното арбитражно решение искове. Във втората му част – относно липсата на мотиви, оплакването е изцяло несъответно на установимите по делото обстоятелства доколкото, както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, арбитражният състав е изложил пространни мотиви, както по отношение на общите, правнорелевантни за спора факти, така и по всеки един от отделните, уважени, респ. – отхвърлени искове, поотделно.
На следващо място и на собствено основание следва да се подчертае, че релевираните от ищеца в обосноваване на оплакването му твърдения относно мотивите на решенията, постановени по двете визирани арбитражни дела, нямат каквато и да било връзка с конкретното съдържание на визираните от ищеца, с твърдения да са били нарушени вследствие съдържанието на същите мотиви, принципи на състезателното начало и равнопоставеност между страните в процеса, което от обективна страна изключва дори и възможността за нарушаването на същите принципи, вследствие конкретно изложените от ищеца в исковата му молба оплаквания и начинът, по който са обосновани.
V. Доколкото било налице едновременно постановяване на две арбитражни решения от една и съща дата по две различни арбитражни дела, при наличие на връзка на преюдициалност между тях и условия за спиране на производството по делото, постановеното арбитражно решение по което е предмет на отмяна в настоящото производство, до приключване на другото такова дело, ищецът счита, че в случая това води до противоречие на арбитражното решение и с принципа на свободно формиране на вътрешно убеждение.
Оплакването е неоснователно, по подробно изложените в настоящите мотиви съображения в частта им по р. I и р. IV от исковата молба.
VI. Сочи се, че протоколът от проведеното на 27. 10. 2014 г. последно открито арбитражно заседание не е подписан от председателя на състава, липсата на подпис на председателя прави протокола невалиден, поради което и в случая решаващият орган е постановил арбитражно решение, без да е обявено състезанието за приключено, т.е. да е даден ход по същество на делото на устните състезания.
Оплакването е неоснователно. На първо място следва да се има предвид, че релевантно за спазването на правопорядъка, респ. – на обществения ред в см. на чл. 47, т. 3 от ЗМТА, би било оплакване само досежно несъответствие на конкретното съдържание на протокола от проведено арбитражно заседание, с действително извършените и осъществили се от и пред арбитражния състав, негови и на страните действия и изявления, с оглед значението на протокола на официален свидетелстващ документ за удостоверяване на посочените обстоятелства, каквито оплаквания по настоящото дело ищецът не релевира.
На следващо място, излага се отново за пръв път едва в настоящото производство оплакване, от една страна основано на твърдяно да е допуснато в