РЕШЕНИЕ
№ 202
София, 30. октомври 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1186 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението от 13.11.2017 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 358/2017, с което е обезсилено решение № 288/06.07.2017 на Монтанския районен съд по гр. д. № 70328/2015 и е прекратено производството по делото, с което е отхвърлен предявеният иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да даде указания на страната за отстраняване на нередовност на искова молба във връзка с необходимостта от конституиране на необходим другар.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в ТР № 20/01.03.1968 по т. д. № 20/1968, ВС, ОСГК е прието, че по иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. Когато извършителят на престъплението е починал, установителният иск по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) следва да се предяви против наследниците му и лицата, на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Това тълкувателно решение служи за ръководство на съдилищата и не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК, който в чл. 124, ал. 5 урежда възможността за предявяване на същия иск при същите условия, като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на ответника и при нередовност на исковата молба дължи указания на ищеца да вземе мерки за конституирането по делото на надлежния ответник. В т. 5. ТР № 1/09.12.2013 по т.д. № 1/2013, ВКС, ОСГТК е прието, че когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК прави възможно да бъдат установени по съдебен ред престъпни обстоятелства, които са от значение за граждански правоотношения или за отмяна на влезли в сила решения, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или проведено поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Искът за установяване на престъпно обстоятелство се предявява срещу претендирания извършител на деянието, а ако той е починал – срещу неговите наследници. Решението по така предявен иск обаче обвързва само насрещните страни и не може да бъде противопоставено на други лица, чиито граждански правоотношения с ищеца са обусловени от съществуването или несъществуването на тези обстоятелства. На първо място, това е отговорният за вредите от поведението на извършителя на деянието, тъй като извършителят на деянието може да не е открит или ако е открит, да е неплатежоспособен. На следващо място, това са лицата, на които могат да се противопоставят престъпните обстоятелства, тъй като те имат значение за гражданските правоотношения с тях, независимо дали тези правоотношения са спорни и установяването ще има значение за гражданския съд, или тези отношения вече са безспорни, защото в този случай установяването ще е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Когато искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е насочен срещу ненадлежен ответник, това съставлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена по служебната инициатива на съда, който е длъжен да я остави без движение, като укаже на ищеца в съответния срок да вземе мерки за конституирането на посочени от съда лица, които са надлежно легитимирани да участват като ответници по предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата иск за установяване на престъпно обстоятелство – скриване на нейна молба от 21.05.1998 г., подадена по пощата с обратна разписка до О. а., с която в качеството си на наследник на Г. К. е поискала реално обезщетяване на отчужден и възстановен недвижим имот, а ако това е невъзможно – с компенсаторни записи (осъществен състав на чл. 319 НК), е недопустим поради липса на правен интерес. Съгласно твърденията на ищцата в исковата молба е прието, че с решение на областния управител № 769/04.02.2000 г. е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи на наследниците на Г. К., като на ищцата е било издадено временно удостоверение за притежаване на компенсаторни записи, с част от които се е разпоредила в полза на трети лица. По предложение на Окръжна прокуратура – Монтана, областният управител е отменил своето решение, което е обжалвано от ищцата и другите наследници и окомплектованата преписка е изпратена в съда, като ищцата твърди, че нейната молба от 21.05.1998 г. не е приложена, поради което се е присъединила с молба от 15.12.1998 г. към молбата на другите наследници и е изпратила допълнителна молба от 18.02.1999 г., с която отново е посочила предпочитания начин на обезщетение. С решение на Окръжен съд – Монтана, потвърдено от Върховния административен съд е прието, че молбата на ищцата по ЗОСОИ е подадена извън преклузивния срок, поради което искането й е просрочено. Въз основа на влязлото в сила решение на ВАС № 6495/26.06.2003 по адм. д. № 9380/2002, Д. е предявила срещу ищцата иск за връщане на полученото обезщетение на отпаднало основание, като с решение № 1225/2013 на САС по гр. д. № 2691/2012 ищцата е осъдена да заплати на Д. сумата 6.037.886,58 лв. С постановление от 19.03.2015 г. на Окръжна прокуратура – Монтана по пр. преписка № 249/2015 е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Монтана от 04.12.2014 г. по пр. преписка № 1471/2014 за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на ищцата, съдържаща данни за престъпление по чл. 319 НК от страна на служители на О. а.. Въззивният съд е приел, като се е позовал на ТР № 20/1968 на ВС, ОСГК, че предявеният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустим, тъй като за ищцата не е налице правен интерес от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство спрямо О. а., която като юридическо лице не може да бъде извършител на престъплението и не в това качество е конституирана като ответник по делото нито е лице, на което установените с решението престъпни обстоятелства могат да се противопоставят (не е страна в правоотношението по ЗОСОИ и не в нейна полза са решенията, постановени в посочените в исковата молба дела, чиято отмяна евентуално ще се иска).
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване на престъпно обстоятелство – скриване на молба на ищцата от 21.05.1998 г., подадена по пощата с обратна разписка до О. а., с която в качеството си на наследник на Г. К. тя е поискала реално обезщетяване на отчужден недвижим имот, а ако това е невъзможно – с компенсаторни записи. Неправилно обаче съдът е приел, че о. а. не е надлежен ответник по така предявения иск. О. а. е юридическо лице и е правно невъзможно да извърши престъпление, тя също не е страна в правоотношението по ЗОСОИ и не в нейна полза са решенията, постановени в посочените в исковата молба дела, чиято отмяна евентуално ще се иска, но доколкото се претендира извършителят на деянието, който не е открит, да е неин служител, тя е надлежен ответник по така предявения иск. Също така неправилно съдът не е съобразил, че надлежен ответник по иска е и д., в чиято полза са постановени решенията, постановени в посочените в исковата молба дела, чиято отмяна евентуално ще се иска; и в нарушениe на служебните си задължения не е указал на ищцата в определен от него срок да вземе мерки за конституирането на д. като ответник по делото.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото, което е разгледано без участието на д. – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да даде указания на ищцата, както е посочено по-горе.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 13.11.2017 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 358/2017.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Монтанския районен съд, който да даде указания на ищцата, както е посочено по-горе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.