О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 08.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 559/18 г., при което констатира следното:
Производството е по чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. Б. В., в качеството й на процесуален представител на „Миртал“ ЕООД, [населено място], частна жалба с вх. на ВКС № 3499/12.04.2019 г., с която е поискано и изменение на определение № 27/22.03.2019 г. по т.д. № 559/18 г. на I т.о. на ВКС в частта му за разноските.
Ответникът по молбата- „Банка Пиреос България“ АД, [населено място], в отговора на частната жалба излага аргументи за неоснователност на искането.
За да се произнесе по молбата, ВКС, ТК, състав на І т.о., приема следното:
Производството по т.д. № 559/18 г. на ВКС е образувано по подаденa от „Миртал“ ЕООД, [населено място], молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2016 г. по изп.дело № 20167810400018 на ЧСИ Г. Д. с район на действие СГС.
С постановеното от настоящия състав на ВКС определение № 27/22.03.2019 г,.молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В определението е налице осъдителен диспозитив, с който дружеството-молител е осъдено да заплати на ответната страна разноски в размер на 23 887 лв.
С влязло в сила определение № 363/05.08.2019 г. по ч.т.д. № 1485/2019 г. на ВКС състав на I т.о. е потвърдил определение № 27/22.03.2019 г. по т.д. № 559/18 г. и е изпратил на настоящия състав инкорпориранта в частната жалба, молба по чл. 248 ГПК по компетентност за произнасяне.
Молбата е неоснователна.
Не са налице предпоставки за ревизиране на определение № 27/22.03.2019 г. по т.д. № 559/18 г. на I т.о. на ВКС в частта му, с която са определени дължимите разноски в тежест на молителя, съставляващи присъдено на „Банка Пиреос България“ АД, [населено място], адвокатско възнаграждение.
Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. В настоящия случай по делото са проведени три открити съдебни заседания /27.09.2018 г., 21.01.2019 г. и 11.03.2019 г./, на които са присъствали процесуални представители на банката, назначена и извършена е комплексна СГЕ, изследван е обширен доказателствен материал, депозирани са становища и писмени защити. Тези действия не обуславят по-ниска фактическа и правна сложност на делото, предпоставяща намаляване на заплатения адвокатски хонорар.
Но дори и да се приеме, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, нормата на чл. 78, ал. 5 in fine ГПК фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 300 лв. и не по-малко от 500 лв. при явяване в съдебно заседание. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. възнаграждението е 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв. В определение № 38/17.01.2018 г. по ч.т.д. № 2927/2017 г. на I т.о. на ВКС е посочено, че цената, на която е възложен недвижимият имот, е 1 500 002 лв., въз основа, на която цена е определена и дължимата от молителя държавна такса в производството по чл. 303 и сл. ГПК. В конкретния случай, изчислимо по тази методика адвокатското възнаграждение възлиза на 19897.50 лв. без вкл. ДДС. Идентично по размер възнаграждение е договорено в чл. 3, ал. 1 от договора за правна помощ от 26.09.2018 г. /л. 222-224 вкл. от настоящото дело/. С оглед приетото с т. 3 на ТР ОСГТК № 6/12г. по реда на чл. 78, ал.1, т.5 ГПК, съдът може да намали дължимите разноски за възнаграждение, поради прекомерност, само до минимално определения по цитираната Наредба размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. Б. В., в качеството й на процесуален представител на „Миртал“ ЕООД, [населено място], частна жалба с вх. на ВКС № 3499/12.04.2019 г., с която е поискано изменение на определение № 27/22.03.2019 г. по т.д. № 559/18 г. на I т.о. на ВКС в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: