6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
София, 16.10.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря В.Стоилов
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4743 / 2016г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 27.05.2016г. по гр.д.№ 161/2016г. на ОС Плевен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.27, във вр с чл.30 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД .
С определение от 06.04.2017г. е допуснато касационно обжалване по въпроса допустимо ли е с определение по чл.253 ГПК съдът да редуцира броя на страните, като прекрати производството по отношение на надлежна страна и допустимо ли е решение , с което съдът приключва исков процес с решение по същество, при положение , че е констатирал липса на правен интерес за ищеца от търсената защита, тъй като същите са от значение за изхода на спора и са за от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Жалбоподателят Е. И. К., чрез процесуалния си представител поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от него иск.
Ответникът В. Г. Б., редовно призован, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от П. А. против В. Г., съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.27, ал.1, във вр.чл.30 от ЗЗД за унищожаване поради заплашване и с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне, поради незаплащане на цената, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №88/2007г. на Нотариус Ж.М. с район на действие РС-П., с който Т. А., починала на 06.11.2009г., е продала на В. Б. на 01.06.2007г. апартамент , находящ се в [населено място], с площ от 41.76кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение с площ 3.16кв.м. и таванско помещение с площ 4.05кв.м.
Установено е, че с процесния договор Т. А., починала на 06.11.2009г., е продала на В. Б. апартамент , находящ се в [населено място].
Установено е също така, че към момента на смъртта на прехвърлителката неин наследник по закон, призован към наследяване е ищцата П. А., – сестра ( удостоверения за наследници на л.6, л.112, л.113 и л.114 от първоинстанционното дело), която е предявила настоящия иск.
Констатирано е, че наследодателката е оставила и универсално саморъчно завещание, с което завещава на Е. К. – син на П. А. – „всичко, което притежава към момента на смъртта“ – л.99 от първоинстанционното дело и л.20 от приложеното гр.д.№1361/2013г. на РС Плевен, като саморъчното завещание е обявено на 12.03.2010г. от нотариус с район на действие РС София, за което е съставен надлежен протокол, копие от който се намира на л.21 от приложеното дело.
Установено е, че наследникът по закон и наследникът по завещание са предявили против купувача и друг иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с наследодателката, въз основа на който е образувано гр.д.№1361/2013г. по описа на РС Плевен и производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
Констатирано е, че ищцата в настоящия процес – П. А. , е починала на 02.06.2016г. / преди да й е било съобщено решението/и на нейно място е конституран като страна Е. К. – жалбоподател .
Съдът е приел, че иск за унищожаване на договор или за неговото разваляне, могат да предявяват страните по сделката, или техните наследници. Прието е, че починалата към настоящия момент сестра П. А. е предявила допустим иск, но неоснователен с оглед на съществуващото универсално завещание в полза на лицето Е. К., който също е бил страна в процеса-съищец, но по отношение на когото производството е било прекратено с първоинстанционното решение от 27.11.2015г. по гр.д.№3339/2012г. на РС Плевен, което в тази част не е обжалвано, тъй като в същото изрично е указано, че не подлежи на последващ съдебен контрол . Изложени са съображения за това, че в процесния случай, при който наследодателката е оставила универсално завещание за цялото си имущество в полза на лице, което не притежава качеството на наследник по закон, призован към наследяване, завещателното разпореждане изцяло изключва наследяването по закон, в резултат на което единствен наследник на прехвърлителката е наследникът по завещание, поради което наследствените права на ищцата по закон отпадат . С оглед на тези съображения съдът е приел, че предявените искове са неоснователни.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е с определение по чл.253 ГПК съдът да редуцира броя на страните, като прекрати производството по отношение на надлежна страна и допустимо ли е решение , с което съдът приключва исков процес с решение по същество, при положение , че е констатирал липса на правен интерес за ищеца от търсената защита са за от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В отговор на въпросите, послужили като основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав прием следното:
С определенията по чл.253, ал.1 ГПК съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спора по същество. Касае се до определения по движението на делото, поради което разпоредбата дава право на съда сам да ги отменя или изменя вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или опущение, и по аргумент за противното следва да се заключи, че този текст не визира друг вид определения – тези, с които се прекратява делото или имат преграждащо действие. За последните определения разпоредбата на чл.274 ГПК предвижда обжалване с частна жалба, защото се прегражда по-нататъшното развитие на делото. С обжалването на прекратителните определения се защитава упражняването на правото на иск на обжалващия и се отнася за главните страни в процеса. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС относно това кои определения преграждат развитието на делото. За да има характера на „преграждащо“ производството по см. на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК , едно определение следва да съдържа властническо волеизявление/ дискрецията/ на компетентния съд в смисъл на временно или постоянно преустановяващо хода на делото, без в тази категория да попадат онези определения , който предполагат движение на съдебното производство от гледна точка на събиране на доказателствата, ангажирани от страните и движение към постановяване на съдебния акт по съществото на спора.
Що се касае до въпроса за допустимостта на решение , с което съдът приключва исков процес с решение по същество, при положение , че е констатирал липса на правен интерес за ищеца от търсената защита, то следва да се изхожда от разбирането, че гражданския спор чрез спорното право, предопределя надлежните страни, а от това и принадлежността на правото на иск. Затова процесуалната легитимация на страните е условие за да съществува правото на иск в полза на определено лице. Условията при наличие на които в полза на определено лице възвиква право на иск са интересът от защита, процесуалната легитимация, процесуалната правоспособност и подведомствеността на делото на съдилищата. За допустомостта на процеса е достатъчна и наличността на процесуалната предпоставка към деня на решението, дори и преди това тя да е липсвала. Съществува ли правото на иск и бъде ли то надлежно упражнено, предявеният иск задължава съдът да постави в ход исковия процес и да разреши със сила на пресъдено нещо правния спор, т.е. да реши спора по същество. Само ако правото на иск не съществува или е ненадлежно упражнено предявеният иск не е в състояние да породи задължение за съда да разгледа и реши делото по същество. Решение, с което съдът приключва исков процес, решавайки спора по същество, при положение , че е констатирал липса на правен интерес от търсената защита за ищеца, е недопустимо. Когато става въпрос за материалноправна легитимация, а не за процесуална, т.е. за качеството на надлежна страна в производството, което се изважда от въведения с исковата молба предмет на делото, съдът се произнася по същество с решението си. Материалноправната легитимация е титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой на задължението. Даже когато процесуалната и материалната легитимация се съсредоточат в едни и същи лица процесуалната легитимация обуславя правото на иск, а материално правната легитимация – неговата основателност. Понеже не предпоставя съществуване на спорнато правоотношение процесуалната легитимация може да съществува и въз основа на нея процесуалното правоотношение ще възникне и редовно ще се развие, макар че предявният иск се отхвърля като неоснователен поради несъществуване на претендираното правоотношение или поради това, че други лица са неговите субекти – друг е правоимащия.
При така дадените отговори на въпросите, които са послужили като основание за допускане на касационното производство, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не е недопустимо, но следва да се отмени като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не взел предвид обстоятелството, че в качеството на субекти на процесуалното правоотношение страните са адресати на всички процесуални норми, както и че в зависимост от това дали главната страна притежава правото на иск страните са надлежни и ненадлежни страни, а делото може да се прекрати само по отношение на ненадлежна страна.
В случая Е. К. – син на П. А., получил имота предмет на сделката и по завещание от своята леля Т. А.-прехвърлител по същата, е бил надлежна, главна страна в производството още пред първата инстанция, която неправилно с определение по чл.253 ГПК го е заличила. Главно встъпилият- каквото качество е имал Е. К. пред първата инстанция, има положението на главна страна в процеса и неправилно е заличен. След смъртта на П. А.-негова майка, в процеса пред въззивния съд, качествата на главно встъпила страна и качеството ищец по отношение на Е. К. са се слели. Качеството на страна се придобива при различните видове страни различно . В случая за Е. К. качеството му на ищец по първоначалния иск е придобито чрез правоприемство, а на главно встъпил от това, че носител на права по силата на завещанието. Пред въззивната инстанция той е бил носител както на процесуална легитимация, така и на материалноправна такава на две основания- законен наследник и наследник по завещание. Същият е бил легитимирана страна, която претендира, че е притежател на материални права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно, като тази проверка касае типичните, главни страни в процеса. Въззивният съд неправилно е приел, че Е. К. е процесуално легитимирана страна като носител на права само като законен наследник на майка си П. А., без да съобрази и обстоятелството, че същият е надлежна страна и като носител на права по силата на завещанието от неговата леля Т. А., което качество неправилно му е било отречено от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция приема , че с оглед допуснатото съществено процесулно нарушение от въззивния съд, след като отмени въззивното решение, следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде възможност на ищеца Е. К. да защити своите права и в качеството му на наследник по завещание, като осигури и правото на ответника на защита по този иск. Правото на иск представлява правомощие на надлежна страна, каквото Е. К. е на две основания, да възбуди производство и да задължи съдът да разреши конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд следва да разреши със сила на присъдено нещо правният спор, вземайки прадвид както факта, че Е. К. е носител на права като законен наследник на майка си, така и като наследник по завещание на леля си.
По дължимостта на правените пред всички инстанции разноски съдът ще следва да се произнесе с оглед изхода по спора.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я решение от 27.05.2016г. по гр.д.№ 161/2016г. на ОС Плевен.
ВРЪЩА делото на ОС Плевен за ново разглеждане от друг състав на този съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: