5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
С., 03.01. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 2883/2017година
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК.
Образувано е по молба на М. А. Б. и Н. Д. Б. за отмяна на основание чл.303, ал.1 т. 1 пр.2 ГПК на влязлото в сила на 05.12.2014г. решение на Апелативния съд [населено място] № 80 от 06.06.2014г. по гр.д. № 187/2014г., с което е унищожен поради измама на основание чл. 27 във връзка с чл.29 ЗЗД договорът за продажба, сключен между П. Т. Паунова и М. А. Б. с нот. акт № 100/2008г. на нотариус Я. Н. рег.№ 11 на Нотариалната камара.
Молителите представят писмени доказателства – нот.акт № 193 ,т.02, н.д. 834 от 1979г., нот.акт № 167 ,т.01, н.д. 167 от 1999г., нот.акт № 154 ,т.04, н.д. 1812 от 1971г., нот.акт № 94 ,т.03, н.д. 478 от 2008г., разписка за получени суми от Р. В. К. от 24.11.2008г. Твърденията на молителите са, че доказателствата са новооткрити, защото са им били предоставени от трето лице в края на месец януари 2017г., както и, че тези доказателства са от значение за делото. Правят искане за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане.
Ответникът Т. С. С., конституиран като страна на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца П. Т. Паунова изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна, защото представените доказателства не са новооткрити , освен това са неотносими към предмета на делото.
Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 07.08.2017г.
Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
С влязлото в сила решение, Варненският апелативен съд е отменил решението на Варненския окръжен съд, 12 състав № 1794/13.08.2013 г. по гр.д. № 1872/2010 г. по иска с правно основание чл. 27 ЗЗД и е решил делото по същество като е унищожил поради измама договора за продажба на недвижим имот, намиращ се в [населено място], кв. В., [улица],сключен с нот. № 100/2008г. на рег.№ 11 на Нотариалната камара. Апелативният съд е приел, че на 04.04.2008г. между П. Т. Паунова и М. А. Б. е сключен договор за строителство с нотариална заверка на подписите. Съгласно този договор ищцата се задължила да прехвърли на ответника правото на собственост върху процесния имот, като вместо заплащане на цена последният поел задължение да я обезщети с конкретни обекти с обща площ 25% от разгънатата застроена площ на сградата, която ще построи в имота изцяло със свои средства. В същия ден с нотариален акт е сключен договор за продажба на процесния имот за сумата 29 500лв. равняваща се на данъчната оценка на имота. Съдът е приел, че купувачът М. Т. Б. не е имал намерение да застроява имота и да обезщетява собствениците, но е поддържал у тях заблуждение за обратното. Чрез демонстриране на загриженост към продавачката и сина й, е формирал убеждение у тях, че учредяват право на строеж срещу обезщетяване със жилища в новата сграда. По тази причина П. Т. Паунова не е очаквала да получи плащане по договора, оформен като покупко-продажба, което не е и доказано по делото от ответника – купувач.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните:
В процесния случай молителите представят като новооткрити писмени доказателства – нот.акт № 193 ,т.02, н.д. 834 от 1979г., в който е обективиран договор, по силата на който Т. К. продава на дъщерите си В. и П. Т. свой собствен имот; нот.акт № 167 ,т.01, н.д. 167 от 1999г., в който е обективиран договор, с който П. Т. лично и като пълномощник на съпруга си Паун П. продава имот, придобит в режим на СИО на И. М. В.; нот.акт № 154 ,т.04, н.д. 1812 от 1971г., удостоверяващ, че бащата на П. Т. – Т. К. е придобил по давност дворно място с жилищна сграда в неурегулиран имот в [населено място]; нот.акт № 94 ,т.03, н.д. 478 от 24.11.2008г. , в който е обективиран договор, с който съпрузите Балчеви продават имота по процесния нотариален акт на Р. В. К. за сумата 30000лв.; както и разписка от Р. В. К. без подпис от 24.11.2008г. , съгласно която посоченият като издател заявява, че с нот.акт № 94 ,т.03, н.д. 478 от 24.11.2008г. е погасен предоставен от него на М. Б. заем, който той използвал за да заплати цената на бившия собственик. Според молителите нотариалните актове са от съществено значение за изхода на спора, тъй като видно от тях ищцата е сключвала и други сделки, поради което и въпреки напредналата си възраст е била в състояние да разбира естеството и характера на сделката, както и уговорените престации , респективно не е била въведена в заблуждение. Считат, че ако разписката е била приобщена към доказателствения материал, съдът би приел за установено, че плащане по процесната сделка е извършено.
Така представените от молителите доказателства нямат характеристиката на доказателства, които са нови по смисъла на закона. Същите са съществували от преди завеждане на делото, като по част от тях молителите са страна и при добра грижа за водене на процеса са имали обективната възможност да се снабдят с тях и да ги представят своевременно. Самите молители не твърдят и не установяват наличието на обективна пречка за снабдяване с тези доказателства през времетраенето на процеса. Същевременно не се твърди и да се представят във връзка с конкретни факти, поддържани в хода на процеса и недоказани поради липсата на тези доказателства.
Така представените от молителите доказателства нямат и характеристиката на доказателства с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото обстоятелството, че ищцата е била страна и по други сделки само по себе си не е от естество да обоснове извод, че процесната сделка е сключена поради измама . Разписката също няма такава характеристика – на първо място същата не е годно доказателство предвид липсата на подпис на издателя, на следващо – същата не е от естество да обоснове извод за извършено надлежно плащане от страна на Б. в полза на ищцата П. Т.. Тези доказателства, представени от молителите, не установяват различни от приетите от въззивния съд обстоятелства, не са от значение за установяване на преддоговорните отношения между страните по продажбата, които съдът е анализирал, за да приеме, че договорът е унищожаем поради измама на основание чл. 27 ЗЗД и поради това не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК.
Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителите не се следват, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение на адв. Д.Г. по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2017г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. Б. и Н. Д. Б. за отмяна на основание чл.303, ал.1 т. 1 пр.2 ГПК на влязлото в сила на 05.12.2014г. решение на Апелативния съд [населено място] № 80 от 06.06.2014г. по гр.д. № 187/2014г., с което е унищожен поради измама на основание чл. 27 във връзка с чл.29 ЗЗД договорът за продажба, сключен между П. Т. Паунова и М. А. Б. с нот. акт № 100/2008г. на нотариус Я. Н. рег.№ 11 на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА М. А. Б. и Н. Д. Б. да заплатят на Т. С. С. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за производството по отмяна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: