Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
София, 03.01. 2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 696 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6378 от 17.01.2019 г. от Т. В. З. от [населено място], приподписана от пълномощника й адвокат Й. Й. от АК-София, против въззивно решение № 7364 от 26.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 9408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IІ-A въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 379453 от 04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 24896/2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 65 състав, е обявено за недействително допълнително споразумение № 216/07.02.2017 г., с посочена в него дата на сключване 30.01.2017 г., с което е изменена заеманата длъжност от Т. З. при ответника Върховен касационен съд, по трудов договор от 03.10.2011 г., от „началник отдел „Счетоводство“ на „началник отдел „Счетоводство и финанси“ и са отхвърлени предявените от Т. З. срещу Върховен касационен съд искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 438/24.02.2017г.; по чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата от 18 915 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за периода 24.02.2017г. – 24.08.2017 г. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В съдебно заседание адв. Й. поддържа касационната жалба и моли, да бъде постановено решение от касационната инстанция, с което се отмени въззивното решение като неправилно и се уважат предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Претендира направените по делото разноски.
С определение № 607 от 24.07.2019 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси от материално естество, а именно: компетентен ли е председателят на Върховния касационен съд на Република България да одобрява щатното разписание на администрацията на ВКС, съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.12 ЗСВ, след като представлява ВКС и назначава и уволнява служителите в съда, на основание чл.114, ал.1, т.13 ЗСВ и в правомощията ли му е да намалява или премахва бройки в щатното разписание на съдебните служители на съда, преди произнасянето на съдийската колегия на В., при условията на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ. По тези правни въпроси е формирана съдебна практика на ВКС с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/решение № 141 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 2588/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 155 от 09.12.2019 г. по гр.д. № 3330/2018 г. на ВКС, ІV г.о./, която се споделя и от настоящия състав на ІІІ г.о. на ВКС, поради което основанието за допускане на касационното обжалване по тях е на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази съдебна практика, уредбата относно правомощията на В., респективно на съдийската му колегия и на председателя на ВКС се съдържа в ЗСВ, както и в ПАВКС, а именно: в чл.16, ал.1 ЗСВ, съгласно който В. „…. определя състава и организацията на работата на съдилищата…. и обезпечава финансово …. тяхната дейност…….”, в чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ, предвиждаща, че колегиите на В. определят броя на съдебните служители, съобразно степента на натовареност, по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, като могат да откриват нови или да съкращават длъжности; в чл.341, ал.2 ЗСВ, според която броят на съдебните служители се определя от колегиите по предложение на съответния административен ръководител, съобразно степента на натовареност и след съгласуване с комисия „Бюджет и финанси“; в чл.341, ал.1 ЗСВ, съгласно която колегиите издават класификатор на длъжностите, определящ наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания, ранга и възнагражденията за длъжностите и за ранговете; в чл.342, ал.2 ЗСВ, съгласно която В. приема правилници, с които се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, условията за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост, органите по назначаването им; в чл.114, ал.1 ЗСВ, съгласно която председателят на ВКС осъществява общо организационно и административно ръководство на ВКС, включително като одобрява щатното разписание на администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда; в чл.357, ал.7, т.3 ЗСВ, предвиждаща, че главните секретари изготвят щатното разписание на администрацията и го предлагат за одобрение на съответния административен ръководител; в чл.4, ал.2 ПАВКС – председателят на ВКС определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованията на съответните звена, числеността и длъжностите в тях в съответствие с предвиденото в правилника; в чл.5, ал.1 ПАВКС – председателят на ВКС като ръководител на администрацията на съда определя числеността и длъжностите на административните звена, посочени в правилника, при необходимост създава техни съставни звена, одобрява щатното разписание и утвърждава индивидуалните длъжностни характеристики; в чл.92, ал.3 ПАВКС – проектът на щатно разписание се разработва от звеното, отговарящо за човешките ресурси, съобразно класификатора по чл.341, ал.1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на В.. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че в правомощията на В. е да определя чрез приемането на правилници за администрацията на органите на съдебната власт структурата на администрацията, а в правомощията на колегиите е да издават класификатор на длъжностите, т.е. да определят видовете длъжности в администрацията, както и да определят максималната обща численост на съдебните служители, но не и разпределянето им по конкретни длъжности, звена и позиции в структурата. Последното е в компетенциите единствено на председателя на ВКС чрез правомощието му да одобрява щатно разписание след изготвянето му от главния секретар. Одобряването на щатно разписание включва и възможност за промени в него в рамките без да ги надхвърля на определената обща численост, а те могат да се изразят във всички форми на съкращаване в щата – премахване на трудовите функции, включени в определена длъжност, прехвърлянето им към друга длъжност или разпределянето им към други длъжности, допълването им с други съществено различни трудови функции. С оглед на това, изразът в разпоредбата на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ, че колегията може да открива нови и да съкращава длъжности, изяснява, че определянето на общия броя на съдебните служители може да се изрази в увеличаването или намаляването им, което произтича от отредената с чл.16 ЗСВ функция на В. по финансовото обезпечаване на дейността на органите на съдебната власт /предвидена изрично в ЗСВ с допълването му /ДВ бр.33/2009г./, предвид обстоятелството, че той контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт, включително във връзка с възнагражденията на съдебните служители, поради което техният брой в цялата система следва да бъде обвързан с предоставените средства за заплати за всяка текуща година, но не означава правомощие на колегията да взема решение за съкращаване в щата, т.е. да изменя щатното разписание чрез съкращаване на длъжности в него по смисъла на чл.328 ал.1, т.2 КТ. Предвиденото в чл.342, ал.2 ЗСВ В. да определя длъжностното разписание чрез приемане на правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт не се отнася за разпределянето с правилниците на броя на съдебните служители по звената в структурата на администрациите, а за регламентацията на длъжностното разписание като документ, изразяваща се в неговото съдържание /реквизити/, оправомощен за издаването му орган, както и редът за това. Да се приеме противното би означавало изпразване от съдържание на разпоредбите на чл.114, ал.1 и чл.357, ал.7 ЗСВ. При това положение се налага извода, че с включването в новото щатно разписание на администрацията на ВКС на по-малко от определения от съдийската колегия общ брой на съдебните служители, не се изземва правомощието на съдийската колегия на В. да определя максималния им брой, в чийто рамки и съобразно определената с ПАВКС основна организационна структура, председателят на ВКС е компетентен да определя броя и длъжностите в конкретните звена, защото като упражняващ работодателската власт, негова е преценката за конкретните нужди от персонал за ефективно осъществяване на дейността на ВКС. Следователно, по първия правен въпрос отговорът е, че председателят на Върховния касационен съд е компетентен да одобрява щатното разписание на администрацията на Върховния касационен съд като назначава и уволнява служителите в съда, въз основа на правомощията си по чл.114, ал.1, т.12 и т.13 ЗСВ и предоставените му права от Висшия съдебен съвет с чл.4, ал.2 и чл.5, ал.1, т.4, вр. с чл.92 от Правилника за администрацията на Върховния касационен съд.
По втория материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че цитираните текстове от Закона за съдебната власт и Правилника за администрацията на ВКС, налагат отговорът да бъде даден с оглед на правата, които съответния орган на съдебната власт упражнява по отношение на служителите, както следва: Председателят на Върховния касационен съд като ръководител на администрацията на съда има правомощия да определя числеността и длъжностите на административните звена, включително да намалява или премахва бройки в щатното разписание на съдебните служители в съда, съобразно класификатора по чл.341, ал.1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от Съдийската колегия на В.. Когато Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, във връзка с осъществяване на конституционните си правомощия, е определила броя на съдебните служители, съобразно степента на натовареност в органите на съдебната власт, на основание чл.341, ал.2 ЗСВ, председателят на Върховния касационен съд не може да съкращава длъжностите на съдебните служители в администрацията на ВКС, предвидени в класификатора по чл.341, ал.1 ЗСВ и да измени числеността на щатните бройки за всяка отделна длъжност над общата численост на администрацията на ВКС, определена от Съдийската колегия на В., преди произнасяне на съдийската колегия на основание чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ и съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси”.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането на ищцата без работа през шестмесечния период на уволнението. Въззивният съд е приел, че извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата уволнение е законно, като е приел, че в случая сключеното допълнително споразумение с ищцата № 216/07.02.2017 г., с което е преназначена на длъжност „началник на отдел „Финанси и счетоводство“ е недействително, тъй като такава длъжност не е предвидена да съществува в структурата на администрацията на ВКС, като към момента на сключване на това допълнително споразумение не са създадени отделните структурни звена, включени в отделите на общата администрация на ВКС, а доколкото това споразумение с ищцата е сключено само с цел изменение на длъжността й, без да е извършена промяна в останалите съществени елементи на трудовия договор, съдът е приел, че е запазено трудовото правоотношение с нея за длъжността „началник отдел „Счетоводство“ при ответника. Приел е, че в случая са спазени изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗСВ председателят на Върховния касационен съд одобрява щатното разписание на администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда и упражнява функциите на работодател по отношение на съдебните служители. В съответствие с изложеното, със Заповед № 422 от 23.02.2017 г. на председателя на ВКС, издадена на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗСВ, вр. чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1, т.4 ПАВКС, обн. ДВ бр. 101/20.12.2016 г., е била утвърдени структурата и състава на администрацията на ВКС, с обща щатна численост 235 щатни бройки в съответствие с новия ПАВКС, считано от 23.02.2017 г. С утвърждаване на новото щатно разписание са премахнати, при съобразяване на нормативните промени в структурата на общата администрацията на ВКС, длъжностите „директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ и „началник отдел „Счетоводство“, заемана от ищцата. С оглед приетите по делото доказателства, въззивният съд е приел, че съкращението е реално, трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност е престанала да бъде съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Заеманата от ищцата длъжност е била и единствена при работодателя като съдържание на съответната трудова функция и в новото щатно разписание няма запазена, или създадена друга такава за същата трудова функция, с оглед на приетите по делото длъжностни характеристики. Приел е, че в този случай работодателят не е бил длъжен да извърши подбор и е спазил закона, като е прекратил правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без подбор. Приел е също така, че в случая презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена, тъй като ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила, че работодателят чрез предоставените му от закона средства е целял единствено прекратяването на трудовия й договор, поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като неоснователни.
Предвид дадените отговори на поставените правни въпроси от материално естество, обусловили допускането на касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е правилно. Правилно въззивният съд е приел, че одобряването от председателя на ВКС на щатното разписание със заповед от 23.02.2017г. е наложено от въведената нова структура на администрацията на ВКС, определена с новия ПАВКС /ДВ бр.101/20.12.2016г./. Приел е, че в случая са спазени изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 12 и т. 13 ЗСВ председателят на Върховния касационен съд одобрява щатното разписание на администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда и упражнява функциите на работодател по отношение на съдебните служители. В тази връзка със Заповед № 422 от 23.02.2017 г. на председателя на ВКС, издадена на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗСВ, вр. чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 1, т.4 ПАВКС, е била утвърдени структурата и състава на администрацията на ВКС, с обща щатна численост 235 щатни бройки в съответствие с новия ПАВКС, считано от 23.02.2017 г. С утвърждаване на новото щатно разписание са премахнати, при съобразяване на нормативните промени в структурата на общата администрацията на ВКС, длъжностите „директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ и „началник отдел „Счетоводство“, заемана от ищцата. Предвид правните изводи за недействителност на допълнително споразумение № 216 / 07.02.2017 г. /с посочено в него дата на сключване 30.01.2017 г./, правилно съдът е приел, че към датата на уволнението, между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжност „началник отдел „Счетоводство” при ответника като трудовото правоотношение с нея е прекратено с предизвестие изх. № 48, вр. с такова № 49 от 24.02.2017 г. за прекратяване на трудовия й договор на длъжност „Началник отдел „Финанси и счетоводство“, дирекция „Финанси и счетоводство“ на ВКС, на основание чл. 328, ал. 1, т.2, пр. второ КТ- поради съкращаване на щата, във връзка с утвърдено със заповед № 422/23.02.2017г. щатно разписание, в сила от 23.02.2017 г. и изявление за неспазване на срока на предизвестието, във връзка с което е издадена и заповед № 438 от 24.02.2017г. на председателя на ВКС, за които не е спорно, че са връчени на ищцата на 24.02.2017г., от която дата трудовият договор се счита прекратен. Това е така, а и с оглед на дадените отговори по-горе на поставените правни въпроси, настоящата инстанция приема, че съгласно чл. 30, ал.5, т. 8 ЗСВ съдийската колегия на В. определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности. Според разпоредбата на чл. 341, ал.2 ЗСВ броят на съдебните служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение на административния ръководител и след съгласуване с комисия „Бюджет и финанси“. Същевременно в чл. 114, ал. 1, т. 12 ЗСВ е предвидено правомощие на председателя на ВКС да одобрява щатното разписание на администрацията на съда, а според чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 ПАВКС той определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованията на звената в администрацията и тяхната численост, в съответствие с предвиденото в правилника. Следователно, от компетентността на съдийската колегия на ВКС е определянето на общия броя на служителите в органите на съдебната власт, а в рамките на така определената обща численост и съобразно нормативно определената структура, в правомощията на председателя на ВКС е да изменя и допълва структурата на администрацията и да определя броя на длъжностите по организационни звена. В тази връзка, със заповед № 422 / 23.02.2017 г. на председателя на ВКС е утвърдена структурата и състава на администрацията на ВКС, с обща численост 235 щатни бройки, в съответствие с приетия нов ПАВКС, като в раздел ІІ „Обща администрация“ е закрита дирекция „Финанси и счетоводство“ /предишна дирекция „Финанси“/ и е закрит отдел „Финанси и счетоводство“ и е съкратен щата за длъжност „директор дирекция „Финанси и счетоводство“ и за длъжност „началник отдел „Финанси и счетоводство“, като е създаден отдел „Финанси и човешки ресурси“ с обща численост 17 щатни бройки и длъжност „началник отдел – Финанси и човешки ресурси“ – 1 щатна бройка; сектори „Счетоводни дейности“ и „Бюджет и финансиране“ са слети в сектор „Финанси и счетоводство“ с щатна численост 8 щатни бройки, създадена е длъжност „ръководител сектор“ – 1 щатна бройка и са утвърдени длъжностите в този сектор; сектор „Материално-технически снабдяване и складово стопанство“ е закрит като 3 от общо 6 щатни бройки в него са прехвърлени в друг отдел и сектор. При съпоставка на така утвърдените промени в щатното разписание на длъжностите в общата администрация на ВКС с тези, предвидени в предходното щатно разписание, се установява намаляване на общата щатна численост, както и реално съкращаване на щата за относимите в процесния случай длъжности „началник отдел „Счетоводство и финанси“ и „директор на дирекция „Счетоводство и финанси“. С утвърждаване на новото щатно разписание на практика са премахнати, при съобразяване на нормативните промени в структурата на общата администрацията на ВКС, длъжностите „директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ и „началник отдел „Счетоводство“ – заемана от ищцата. Настоящата съдебна инстанция намира, че така извършаното съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност е реално, тъй като със залегналата в чл. 11, ал.1 ПАВКС промяна в основните организационни структурни звена, необходимостта от ръководители на предходните, повече на брой съставни структурни звена на Дирекция „Финанси и счетоводство“, е намаляла, като същевременно е разширен функционалният й обхват. При съпоставка на функциите на заеманата от ищцата длъжност „началник отдел „Счетоводство“ не се установява същата да е идентична с ръководна длъжност в основните структурни звена на новосъздадения отдел „Финанси и човешки ресурси“ – „началник отдел“ и „ръководител сектор „ Финанси и счетоводство“ и „ръководител сектор „Правен и човешки ресурси“. В случая, не е налице идентичност на заеманата от ищцата длъжност с длъжността „ръководител сектор „Финанси и счетоводство“, тъй като видно от поименното щатно разписание към 31.01.2017 г. на ВКС, дирекция „Финанси и счетоводство“ е включвала два отдела – отдел „Финанси“ и отдел „Счетоводство“, за всеки от двата отдела е предвиден по един щат за началник отдел; в отдел „Финанси“ е бил сектор „Бюджет и финансиране“ с 3 щатни бройки за експерти и гл. специалист; в отдел „Счетоводство“ е включен сектор „Счетоводни дейности“ с 5 щатни бройки за главен счетоводител и експерти и специалисти счетоводители. Заеманата от ищцата длъжност е била свързана единствено с ръководството на специалисти счетоводители и съответно счетоводната дейност на съда, като тази, свързана с финансите и бюджета, са дейности невключени в обхвата на нейната трудова функция. От друга страна, длъжността „началник отдел „Финанси и счетоводство“ по новото щатно разписание, видно както от наименованието на самата длъжност, така и при анализ на основните задължения посочени в длъжностната характеристика, включва много широк обхват на функции – съставяне на проект за бюджет на ВКС, отчитане изпълнението на бюджета; разпределяне и контрол на финансовите средства и т.н. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност „началник отдел „Счетоводство“. В тази връзка обстоятелството, че уволнителната заповед касае друга длъжност в случая не засяга законността на уволнението, тъй като актът на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, тогава когато служителят е заемал една длъжност при него, следва да се преценява като акт за прекратяване на трудовото правоотношение по принцип, а значението на длъжността е от гледна точка на законността на уволнението на конкретното прекратително основание. В случая е несъмнено, че между страните е съществувало трудово правоотношение само за една длъжност и волята на работодателя е била да прекрати именно него, на посоченото в предизвестието основание. С оглед на изложеното, съдът намира, че в настоящия случай не е съществувало задължение на работодателя за извършване на подбор, тъй като съкратената длъжност е единствена. Доводите на ищцата, че е следвало да бъде извършен подбор между нея и лицето, заело длъжност „ръководител сектор „Финанси и счетоводство“, са неоснователни. Преценката за задължителност на подбора се прави спрямо длъжностите, съществували по щатно разписание преди изменението, като същият е задължителен само при идентичност на длъжностите. В настоящия случай съкратената длъжност е единствена, поради което за работодателя не е съществувало задължение за подбор, като той не е упражнил правото си по чл. 329, ал. 1 КТ, а и ищцата не твърди, а напротив – отрича да е изпълнявала функции, характерни за ръководител на отдел, свързан с финанси, в какъвто смисъл са тълкувателните мотиви на ТР 3/2011г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че правилно въззивният съд е приел, че предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Ето защо, обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, правилно приложение на материалния закон и в синхрон с установената съдебна практика, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касатора следва да бъдат присъдени 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7364 от 26.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 9408/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IІ-A въззивен състав.
ОСЪЖДА Т. В. З. от [населено място] да заплати на Върховен касационен съд разноски в размер на сумата от 150 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :