Р Е Ш Е Н И Е
№.203
гр.София, .30.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1261/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. П, пълномощник на К. Т. Г. и С. Т. Л. от гр. С. срещу въззивното решение № 448 от 21.12.2007 год. по в.гр.дело № 736/2007 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, с което е оставено в сила решение № 74 от 18.07.2007 год. по гр.дело № 575/2006 год. на Старозагорския районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация О. С. не ангажира становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че в качеството им на наследници на Т. К. Г. са собственици на празно дворно място/бивша нива/ с площ 5152 кв.м., находящо се в гр. С., пл.”Б”-над стадион „Б”, съставляващо имот пл. № 5* попадащ в УПИ *физкултурен парк-стадион, при граници: от изток-парцел **** и кв.”М”; от юг-парцел **** физкултурен парк „С”; от север-кв.”М”; от запад-парцел **** и кв.”М” и за осъждане на О. С. да предаде владението на имота. Съдът приел, че процесният имот е бил отчужден при действието на ЗПИНМ/отм./, по силата на самия регулационен план с решение № 8 от 28.02.1955 год. на Г. градоустройствен съвет, одобрено с решение на ИК на ГНС С. З. от 01.03.1955 год., като с оглед чл.47 във връзка с чл.35 и чл.24 от Закона за благоустройството, както и чл.39, ал.1 ЗПИНМ/до изменението му от 06.07.1956 год./ ирелевантно било обстоятелството дали на собственика на имота е изплатено обезщетение или не. Прието е по-нататък, че имот пл.І 5457 попада в северната част на парцела, отреден за физкултурен парк-стадион и в него е извършено залесяване с декоративни трайни насаждения – т.е. паркоустройствени мероприятия. Според районния съд, за нуждите на стадиона като общо мероприятие са актувани отделни имоти – за градина пред стадиона, за площад пред стадиона и т.н., а елементът на завземането на имота следва да се преценява с оглед общото мероприятие, предвидено за изграждането в целия терен, включващ не само конкретния процесен имот, а и всички отчуждени имоти, влизащи в него.
Въззивният съд потвърдил решението, като на свой ред приел, че отчуждаването на имота е било извършено по надлежния ред и при спазване на всички законови изисквания, като също се е позовал на чл.47, чл.35 и чл.24 от Закона за благоустройството, както и на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/в ред. до 06.07.1956 год./. Съдът намерил за неоснователно твърдението на ищците/сега касатори/, че наследодателят им не е получил обезщетение – по делото имало запазени доказателства за оценка на имота, която била съобщена на собственика, а от експертизата било установено, че в архива на ответната община не съществуват документи за извършено плащане в брой или по банков път, но поради изтекъл срок за съхраняването им, документите от този период били унищожени, което не означавало, че не е извършено обезщетяване. Въззивният съд се позовал и на влязло в сила решение, потвърдено с решение № 758 от 29.01.2002 год. по адм.дело № 6952/2001 год. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа на кмета да прекрати отчуждителното производство на основание § 2 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ/ДВ, бр.14 от 2000 год./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения:
По оплакванията за нарушение на материалния закон.
Въззивното решение съдържа неправилно позоваване на отделни отменителни разпоредби /чл.47, чл.35 и чл.24 от Закона за благоустройството, отм. със ЗПИНМ от 01.10.1949 год./ или на разпоредби, които не са съществували към началото на отчуждителното мероприятие през 1955 год. /чл.55а ЗПИНМ, която норма е действала след изменението и допълнението на закона – „И”, бр.54 от 06.07.1956 год./. Отделно от това, същата разпоредба е относима към създадения с допълнението на ЗПИНМ от посочената дата нов раздел „Образуване и отчуждаване на парцели за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство”, докато за отчуждителното мероприятие, предмет на спора е приложима нормата на чл.36 от ЗПИНМ/отм./, съгласно която отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на уличнорегулационния план, могат да се извършват само по реда на този закон.
Изводът на въззивния съд, че процесното отчуждаване е било извършено по надлежния ред и при спазване на всички законови изисквания не е в съответствие с материалния закон, т.е. с действащото към 1955 год. благоустройствено законодателство. Въззивният съд правилно е приложил правилото на чл.22, ал.1 и 2 от ЗПИНМ/отм. с „И”, бр.54 от 06.07.1956 год./, съобразно което могат да бъдат отчуждавани недвижим имоти, които се засягат от мероприятия по градоустройствения план и за които ще бъдат създадени регулации, задължително съобразени с плана, като отчуждаването е могло да се извърши до влизане в сила на тези регулации. В случая, съдът е съобразил, че с протокол № 9 от 01.03.1955 год. Изпълнителният комитет на ГНС- С. З. е взел решение за отчуждаване, съгласно чл.22, ал.2 ЗПИНМ/отм./, на недвижими имоти северозападно от града за физкултурен парк със стадион, съгласно одобреното частично регулационно проучване на Г. градоустройствен съвет, както и че със заповед № 1* от 18.03.1955 год. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството е одобрена регулацията на терена за мероприятието. На следващо място, правилно е преценено, че решението за отчуждаване на процесния имот, взето с протокол № 9 от 01.03.1955 год., не е нищожно, доколкото в качеството си на индивидуален административен акт то не страда от пороци, които да го правят недействително, а именно: липса на компетентност на неговия издател /материална, по степен или по място/.
По начало правилно въззивният съд се е позовал на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./ в редакцията му от 01.01.1950 год. до 09.07.1956 год./, съгласно която разпоредба уличнорегулационният план е имал непосредствено отчуждително действие. Преди изменението на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/Изв., бр.54 от 06.07.1956 год./, за да е приложен уличнорегулационният план е било достатъчно заемането макар и на част от отчуждения за мероприятията по този план имот, а след тази дата приложението на плана е зависело от кумулативното настъпване на две предпоставки – заемане на имота и обезщетяване на собственика на отчуждения имот. В случая, въззивният съд не е съобразил, че процедурата по извършване на отчуждаването на недвижимите имоти към 1955 год. е била детайлно регламентирана в П. за плановото изграждане на населените места /ППИНМ/, който подзаконов нормативен акт е бил в сила за времето от 05.03.1950 год. до 20.09.1960 год. Съгласно чл.22, ал.4 ППИНМ, отчуждените по реда на чл.22 ЗПИНМ за неотложни нужди недвижими имоти е трябвало да бъдат заети в едногодишен срок от заповедта на министъра на комуналното развитие и благоустройството, с което се одобрява решението на управата на общинския/градския/народен съвет за отчуждението. Това изискване е съдържала и третата алинея на отменения със Закона за изменение и допълнение на ЗПИНМ /Известия, бр.54 от 06.07.1956 год./ чл.22 от същия закон. Въззивното решение обаче не съдържа мотиви относно момента на заемане на процесния имот. В същото време, съдът неправилно е приел, че без значение е и фактът относно това дали бившият собственик реално е бил обезщетен за отчуждения му при действието на чл.39, ал.1 ЗПИНМ /в редакцията до 06.07.1956 год./ недвижим имот. Съгласно чл.79 ППИНМ, заемането на отчуждените недвижими имоти е следвало да става след обезщетяване на собствениците съгласно чл.73, ал.1 от същия правилник, който предвижда плащане в брой на определеното обезщетение. В чл.82 ППИНМ е било предвидено и съставяне на актове-протоколи след изпълнение на условията за заемане на отчуждения имот.
Въззивният съд не е преценил доколко са били спазени изискванията на ППИНМ за заемане на отчуждения имот, в т.ч. дали на Т. К. Г. действително е било изплатено обезщетение, при липса на документи, удостоверяващи извършено плащане в отчуждителната преписка.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.218б, ал.1, б.”в”, предл.първо и второ ГПК/отм./. Налице е основание за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което ако се приеме, че отчуждаването не е било съобразено с изискванията на благоустройственото законодателство, съдът ще следва да прецени и дали имотът съществува реално до размера, в който е бил отчужден. Това предполага да бъдат обсъдени освен първоначалната техническа експертиза на инж. Р, тази на инж. Г заключението на тройната техническа експертиза на инж. Д, инж. Т инж. Г, така и представените по делото скици с номера 1774/20.04.2006 год. и 2285/09.06.2000 год. /приложена по адм.дело № 1384/2000 год. на СтЗОС/, като при необходимост бъде поставена допълнителна задача на вещите лица за установяване точното местонахождение на спорния имот и за изясняване доколко същият е бил засегнат от отчуждителното мероприятие за физкултурен парк.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 448 от 21.12.2007 год. по в.гр.дело № 736/2007 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: