2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 203
гр. София 04.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
търговско дело N 60381/ 2016 г., образувано в гражданска колегия на основание Заповед на Председателя на ВКС № 839/18.05.2016г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. К. , гражданин на К. Х. с удостоверение за продължително пребиваване № 2021 от 12.07.2013г. чрез процесуалния представител адв. В.Н. е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд , първи граждански състав № 1306 от 22.06.2016г. по гр.д.№ 670/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са на налице изключенията на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос , по който постановения от Софийския апелативен съд съдебен акт противоречи на представените от касатора решения.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, I – 6 състав № 2041 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 13920/2013 г. в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на Е. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно транспортно произшествие , настъпило на 13.10.2012г., в размер на 35 000 лв. и 63 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2012г. и е решил делото по същество като е отхвърлил исковете. В останалата отхвърлителна част , обжалваното от ищеца по делото Е. К., първоинстанционно решение е потвърдено.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ , апелативният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил, която от своя страна обуславя и отговорността на застрахователя. След анализ на събраните по делото доказателства, апелативният съд е направил правни изводи, че не е доказано в процеса водачът на лекия автомобил да е нарушил правилата за движение, регламентирани със ЗДвП. Той е управявал автомобила „Рено М.” рег. [рег.номер на МПС] със скорост 40-50 км. в час , която е в рамките на допустимата по закон, по булевард с две платна за движение и с по две ленти във всяка посока. Пострадалият пешеходец – ищец по делото, е предприел пресичане на необозначено за това място, измежду интензивно движещи се превозни средства, в нарушение на разпоредбата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. И внезапно е навлязъл в лявата пътна лента за движение в посоката на лекия автомобил, където друг автомобил в ляво е ограничавал видимостта на водача към срещуположните тротоари и пътни ленти. Пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на водача /35м/ след излизането си пред движещия се в най-крайна лява лента неустановен автомобил, затова и ударът е бил непредотвратим.
Съдът не е възприел втория вариант от допълнителната експертиза за възможността водачът на лекия автомобил да възприеме пешеходеца, когато последният се е намирал на разстояние не по-малко от 0,72 м. преди двойната разделителна лента като се е мотивирал, че изводът е направен въз основа на изчисления които не се основават на обективни данни по делото за момента, в който водачът е могъл да възприеме навлизането на пешеходеца на пътното платно.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите в изложението за допускане на касационното обжалване и намира, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос за предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” водач , която обуславя и отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./. Въпросът е обуславящ за делото, защото апелативният съд е пререшил делото и е отхвърлил предявените искове поради липса на противоправно поведение на застрахования водач, същевременно в представените решения, представляващи незадължителна съдебна практика, при същите обстоятелства е прието, че той е допуснал нарушение на ЗДвП.
На касатора следва да се укаже, че на основание чл. чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , следва да внесе държавна такса в размер на 1802 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд , първи граждански състав № 1306 от 22.06.2016г. по гр.д.№ 670/2016г.
Указва на Е. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1802 лв. и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: