ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203
София 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 395 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 22.12.2011 г. по гр.д. № 2795/2011 г. на Софийски АС по същество се: 1. Отменя решение № 348/6.07.2011 г. по гр.д. № 290/2010 г. на Врачански ОС в частта, с която А. Е.-В. е осъдено да заплати на СД Е. сумата 45 850.49 лв. обезщетение за причинени вреди: по изп.д. № 226/2009 г. на ЧСИ В.Й.-7 886.60 лв., за прекратяване на договор от 7.04.2007 г.-37 864.49 лв. и 100 лв. пропуснати ползи, както и 3 500 лв. разноски по компенсация., 2. Потвърждава същото решение в частта, с която О. М. е осъден да заплати на СД същите суми. Въззивният съд е квалифицирал искът за обезщетение за вреда от публична продан по чл.45 ЗЗД, за вредата от неизпълнение на сключен договор с трето лице по чл.21 ЗЗД и срещу А. Е. по чл.49 ЗЗД, за който е приел, че е неоснователен.
Против решението са подали касационни жалби две от страните. О.М. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част. СД Е. и сие го обжалва в отхвърлителната му част.
А. техно Е. е подало отговор, че оспорва изцяло касационната жалба на СД Е.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По касационната жалба на О. М.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Деликтна ли е отговорността на взискателя спрямо длъжника в изп.процес при обезсилване на изп.основанише след приключване на принудителното изпълнение, или е за неоснователно обогатяване?, 2. Законният представител на ю.л.-взискател носи ли лична отговорност към длъжника за вредите от принудителното изпълнение и какъв е пътя за нейната реализация?, 3. Каква е защитата на длъжника при приключило принудително изпълнение, проведено от привиден кредитор, /когато изпълняемото право не съществува/, за да върне в своя патримониум неправомерно полученото?, 4. Чл.245,ал.3 ГПК за издаване на обр.изп.лист срещу взискателя намира ли приложение в заповедното производство или следва да се води отделен иск?, 5. Деликтният състав на чл.21,ал.2 ЗЗД отнася ли се и за законния представител на ю.л.-делинквент, респ. следва ли границата на имуществената отговорност да бъде съобразена с чл.51,ал.1 ЗЗД?
По въпроси 1, 3 и 5 било налице основание по т.1, а по останалите-по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
По първият въпрос се посочва, че съгласно ППВС 1/79 при извършено изпълнение, решението по което вследствие е отменено, връщането на даденото се основава на третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД, а съгл. Р 346/6.04.94 по гр.д. 910/93 на І г.о., когато законът предвижда издаване на обр.изп.лист, не може да се води иск за връщане на събраната сума. Тук се поставя въпросът и за липса на пасивна легитимация, защото когато изпълняемото право не съществува с обр.сила, дължи се връщане от А.Е., а не от управителя М., и то не чрез предявяване на иск, а чрез обр.изп.лист.
Поставените до тук въпроси от този касатор имат значение за допустимостта на решението.
Петитумът на исковата молба е да се осъдят солидарно двамата ответници на основание чл.45 и 49 ЗЗД Не е изяснено кое е противоправното действие или бездействие на всеки от ответниците. Няма обстоятелства по пасивната легитимация на ответниците. Това обуславя нередовност на исковата молба. Едва след отстраняване на нередовностите ще следва да се определи правната квалификация на исковете.
Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество по касационната жалба-т.1 ТР 1/19.02.2010 г. ОСГТК.
ІІ. По касационната жалба на СД Е-М-А С. и сие
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: 1. Следва ли на управител на ТД да е възложена конкретна работа за да се ангажира отговорността на ю.л. по чл.49 ЗЗД, или е достатъчно да му е възложено управлението на ТД?, и 2.Носи ли отговорност възложителят на неправомерни действия за причинените вреди?, били решени в противоречие с практиката на ВКС, а едновременно с това, и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Дори да се приеме, че въпросите са относими към решението в обжалваната част, с оглед съображенията на въззивния съд, страната не е обосновала допълнителните критерии по чл.280,ал.1 ГПК.
Първият въпрос не е прецизно формулиран, защото в случая не става дума за алтернатива, а за взаимно допълване. Освен това, отговорът на така формулираният въпрос не е обусловил изхода на делото. Същото се отнася и за вторият въпрос. Представените Р 648/15.04.99 по гр.д. 267/98 г. на V г.о. и Р 878/16.06.2006 по гр.д. 721/2005 на ІVб гр.о. нямат отношение, защото в тях става дума за публикувани и излъчени материали с невярно съдържание. Безспорно е приетото с Р 932/10.08.2009 по гр.д. 1877/2006 на ІV г.о., че правоотношението между управителя и управляваното от него дружество има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право.
Затова, твърдяното противоречие не е налице. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
Но независимо от изложеното до тук в р.ІІ, изложеното по-горе в р.І за нередовност на исковата молба води до вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо и в тази му част, което обуславя допускане до касационно обжалване на цялото решение.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 22.12.2011 г. по гр.д. № 2795/2011 г. на Софийски АС.
Указва на всеки от касаторите в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на по 917 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: