О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 09.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 1142/2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 71 от 27.02.2008 г. по гр.д. № 228/ 2007 г. на Районен съд гр. Ч., оставено в сила с решение № 385 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 417/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М. Н. К. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване на 9, 221 дка в ревир “П”, землището на гр. Ч..
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, както и за необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на обжалването се позовава на противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно приложението на чл.188, ал.1 ГПК / отм./ във връзка с изискването да се обсъдят всички доказателства по делото в тяхната съвкупност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищцата е наследник на Р. К. , който според нот.акт № 67/ 11.12.1934 г. е закупил гора от 9, 221 дка от държавата по реда на специалния Закон за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г. Наследодателят е починал през 1951 г., а гората е одържавена през 1956 г. При тези данни въззивният съд е отхвърлил иска по съображения, че към момента на одържавяването евентуални собственици са били наследниците на Р. К. , а не самият той, както е предявен искът. Споделил е и становището на районния съд, че към същия момент е възможно и наследниците да не са били вече собственици, тъй като по емлячния регистър от 1949 г. на името на наследодателя им е записано, че притежава само 4 ара гора по наследство- т.е. на друго основание и извън ревира, а с другите гори се е разпоредил преди национализацията им.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос на кого и към кой момент се признават правата върху гори и земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ, като е решил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на този закон и на ЗСПЗЗ. Налице е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 385 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 417/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд.
Насрочва делото за 13 май 2010 г., за когато страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: