O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 21.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1278 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 146772 / 08.12.2014 год. на Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А., всички от [населено място] чрез адв. Н. Ц.- САК срещу въззивно Решение от 07.11.2014 година, постановено по гр.възз.д. Nо 3035/ 2011 год. на Софийския градски съд-ВО,4 състав .
С касационна жалба, заявена от Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А. се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевират се доводи за неправилност , тъй като решението е в разрез с доказателствата по делото, поради това , че са установени налице всички елементи на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП / отм./, не е съобразено , че имотът / по данните по делото/ никога не е бил одържавяван или не е налице основното изискване имота да е бил държавен и като такъв да е трансформиран в собственост на търговско дружество, неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ, не са съобразени конкретните данни по делото по експертиза на в.л. за асфалтиране на имот No 548, разположена паянтова ламаринена постройка и др. касаещ извода на съда , че имотът е загубил земеделския си характер по силата на поставения асфалт , при наличието на Решение на ВКС No 2763/07.12.2005 година.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК се иска да бъде допуснато касационното обжалване, с довод за наличие на предпоставки по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК .
Поддържа се довод , че по изведения правен въпрос :необходимо ли е да съществуват доказателства за извършена процедура по одържавяване на недвижимия имот при предоставяне за управление или вписването на този имот в баланса на преобразуваното държавно предприятие е достатъчно, за да се признае предприятието за собственик на този имот, необходимо ли е да са налице доказателства за правомощията на Органа, предоставил правото на стопанисване и управление , да се разпорежда по този начин , както и доказателства по какъв начин е предоставена на него самия собствеността и как следва да се установи това? касационното обжалване следва да се допусне в по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК т.е. в противоречие със задължителна и друга практика на ВКС- Решение No 1156/13.11.2008 год. по гр.д.No 5011/2007 год.- II г.о., Решение No 31/ 21.06.2013 год. по гр.д. No 310/2012 год. на ВКС- I г.о
Искането се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и по въпроса : при наличие на ТР1/1997 год. на ОСГК на ВКС относно конститутивното действие на решенията на ПК/ОбСЗ , допустимо ли е в по-късен момент съдът да приеме , че с решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ възстановяването на земеделските земи в реални граници е неправилно и не легитимира правоимащите лица за собственици , в спора за собственост с трети лица , които не заявяват права на същото реституционно основание ? като произнесено в противоречие със задължителната и друга съдебна практика – ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС относно характера на решенията на ПК/ОбСЗ като индивидуални административно актове с конститутивно действие;Решение No 827/16.05.2011 год. по гр.д.No 1/2010 год. на ВКС- I г.о.,Решение No 176/20.05.2010 година по гр.д.No 452/ 2009 год. на ВКС-I г.о.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по изведения въпрос : може ли съдът да приеме , че полагането на асфалт на процесните имоти в процеса на експлоатация от държавната фирма , да се приеме , че е заличен земеделския характер на земята и е съществено „мероприятие“ по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ, препятстващо реалната реституция на земята , произнесено в противоречие с Решение No 2763/07.12.2005 год. по гр.д.No 2095/2004 год. на ВКС.
От страна на касаторите Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А. е подадена и втора касационна жалба вх. Nо 147594/ 09.12.2014 год. чрез процесулания представител адв. Н. И.- САК, с която се поддържа , че обжалваното решение на Софийския градски съд страда от пороци, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно приложението на чл. 127 ГПК / отм./ и чл. 188 ГПК/ отм./ относно изискването за пълно и главно доказване на юридическото основание на което страната ищец основава титула си за собственост и преценката на доказателствата , ангажирани от страните , както и по въпроса при спор относно характера на даден имот, длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото официални писмени доказателства и различия в тях и да даде отговор кой приема за верен и кой не , както и въпроса, свързан с начина по който следва да се интерпретира заключението на вещо лице .
Искането се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса при липса на съставен акт за държавна собственост може ли да се приеме , че даден имот е държавна собственост, ако издаден в последствие АС не сочи основание на което имота е определен като собственост на държавата и може ли имот , който няма доказан произход на държавна собственост да бъде обект на трансформация на правото на управление в право на собственост , респ. да бъде включен в приватизационна сделка, поради липса на съдебна практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация [фирма] С. , подаден чрез адв. Е. Д. и адв.Т. К.- САК обстойно и детайлно се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване като неверни от гл.т. на доказателства , опровергаващи тезата за тяхната липса при формулиране на правните въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, за наличие на същинско противоречие по приложение на закона и обосноваване на теза , в каква насока би се уеднаквила непротиворечивата практика на ВКС. С отговора на касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационните жалби на Г. И. И., Т. П. Д. – И. и П. В. А. са подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за общата пазарната цена на спорния недвижим имот , изчислена по правилата на чл. 55 б.”б” ГПК/ отм./ от 11 918.14 лв. , същите се явяват процесуално допустими.
С посоченото въззивно решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./ е отменил Решение от 01.11.2007 година по гр.д. Nо 13111/2006 год. на Софийския районен съд, 31 с-в и е постановил ново , с което на основание чл. 108 ЗС е признал за установено , по заявените обективно и субективно съединени искове на [фирма] – С., спрямо ответниците Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А. , че ищецът- търговско дружество е собственик на следните недвижими имоти – 1./ ПИ с идентификатор 68134.1894.467 с площ от 1894 кв.м., идентичен с имот пл. Nо 461 от кв.1 по РП на м.“К.“ , [община] 2./ ПИ с идентификатор 68134.1894.523 с площ от 1688 кв.м., идентичен с имот пл. Nо 523 от кв. 1 по РП на м.“К.“ [община] и 3./ на ПИ с идентификатор 68134.1894. 548 с площ от 1238 кв.м., идентичен с бивш имот пл. Nо 548 от кв. 1 по РП на м.“К.“, [община], на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, и е осъдил ответниците да предадат владението на тези имоти.
За да постанови решението , въззивният съд е приел , че търговското дружество ищец , като правоприемник на преобразувана държавна фирма в търговско дружество по реда на Указ 56 за стопанската дейност и съответно като един от правоприемниците на преструктурира- ната фирма „Автомобилни превози“ , приел активи и пасиви по баланс съответни към 28.02.1989 година и 31.12.1990 година , съгласно утвърден разделителен протокол при регистрацията по ф.д. No 13637/1991 год. на СГС, има надлежно включено в баланса си имущество –сметка 201/ земя/ с площ от 16 040 кв.м. в база Г. б.. Прието е , че за имот- бивша ливада в м. “П. д.“ с площ от 16 860 к.м. в кв.60 , кадст. л. 467,490 по плана на[жк]от преди 1984 година е съставен АДС 5977/1988 година, както и че липсват съставни актов за държавна собственост , съобразно приетия ЗДС от 1996 година. Прието е , с оглед на изложените данни и тези , че първият РП на местността е от 1959 година, последвалият го от 1977 година и този от 999 година , имотите винаги са третирани като държавна собственост, без съмнение са включени в баланса на преобразуваната в търговско дружество държавна фирма през 1990 година и упражненото по отношение на държавната собственост право на стопанисване и оперативно управление е трансформирано в право на собственост на търговското дружество, поради което процесните имоти не са земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСПЗЗ, поради което и извършената в полза на праводателите на ответниците земеделска реституция е незаконосъобразна . В рамките на проведения косвен съдебен контрол на реституционните решения за възстановяване на части от собствеността на терена като земеделска земя е прието, че не са били налице предпоставките за възстановяване в реални граници, поради което и извършените разпоредителни сделки в полза на ответниците- физически лица нямат вещни-правен ефект , поради което и тези лица са осъдени да предадат владението на собственика-ищеца по делото. Прието е , че следва да се зачете силата на пресъдено нещо на съдебното решение , с което са отречени правата на праводателите на ответниците , придобити по силата на реституция по ЗСПЗЗ.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване и касационни жалби .
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , основно законово изискване за селекция е изведеният материално-правен или процесуално-правен въпрос да има характеристиката на обуславят изхода на правния спор.
В тази аспект , настоящият състав приема , че такава характеристика няма изведения правен въпрос за необходимостта за съществуването на доказателства за извършена процедура по одържавяване на недвижимия имот при предоставяне за управление или вписването на този имот в баланса на преобразуваното държавно предприятие е достатъчно, за да се признае предприятието за собственик на този имот, необходимо ли е да са налице доказателства за правомощията на Органа, предоставил правото на стопанисване и управление , да се разпорежда по този начин , както и доказателства по какъв начин е предоставена на него самия собствеността и как следва да се установи това.
С приемане на действащата Конституция на Република България от юли 1991 година, с разпоредбата на чл. 17 ал.2 и 3 изрично се прокламира не само правото на частна собственост , но и нейната неприкосновеност. Законите , касаещи реалната реституция на недвижими имоти- покрита и непокрита собственост , отнети и одържавени , бяха приети след тази дата.
ЗСПЗЗ има за цел възстановяване правата на собственост на земеделските земи , частна собственост , „доброволно‘ обобществена в периода на създаване на ТКЗС и други сродни организации, чрез включването на земеделските земи в блокове на ТКЗС. Тази колективизирана частна собственост , при заличени граници на реалните обекти на собственост, съставлява т.н. кооперативна собственост, като вид държавна собственост. Приемайки , че с внасянето на тези земи в ТКЗС правото на собственост не е загубено , а само че неговите титуляри не са могли да упражняват пълноценно и ефективно своето вещно право, КС на Република България в редица свои решения признава възможността за възстановяване правото на собствениците , а не възстановяване правото на собственост. Това е така , тъй като съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ правата на собствениците се възстановяват по отношение на земеделски земи, но при отчетени и формулирани изрично хипотези от законодателя на ограничения Такова ограничение е когато земеделската земя не е в патримониума на ДЪРЖАВАТА, по силата на правомерно настъпили юридически факти , както и когато е загубила характера си на земеделска земя.
По делото има данни, че за терена с площ от 16 860 кв.м. има съставен АДС 5977/1988 год. , на базата на който акт е направен извод ,в контекста на данните за приложена регулация от 1959 и 1977 година , че посоченият недвижим имот няма земеделски характер , след като е включен в градоустройствен план, че правилата на ЗСПЗЗ за възстановяване правата на собствениците на земеделска земя , не могат да намерят приложение, а доколкото има решение на органа на поземлената реформа, то този индивидуален административен акт/ решение на ПК или на ОбСЗ/ не може да произведе вещно-правно действие.Т.е. поставеният въпрос има отговор , а касационно обжалване би могло да се допусне само ако този отговор противоречи на задължителна съдебна практика или се решава противоречиво от съдилищата.
Цитираното Решение No 1156/13.11.2008 год. по гр.д.No 5011/2007 год.- II г.о., с което застъпена тезата за „ необходимостта да се установи одържавяването по надлежен ред на земеделските земи „ не може да се приеме за относим към обжалваното решение, тъй като от фактическа страна по делото има доказателства, въз основа на които въззивният съд е приел, че има одържавяване на имота, така като е посочено по-горе и в каквато насока е и защитата на търговското дружество.
Цитираното Решение No 31/ 21.06.2013 год. по гр.д. No 310/2012 год. на ВКС- I г.о., с което се приема , че „държавата има в патримониума си правото на собственост, като основен елемент за реализиране на трансформиране на правото на управление в право на собственост , ако имотът , като държавна собственост е включен в баланса на преобразуваното предприятие“. При данните по делото при доказване на правоприемството и материално-правната легитимация процесуалното поведение на ищеца-търговско дружество сочи съществена разлика на разгледаната хипотеза, поради което и не може да се приеме тезата за противоречиво разрешаване на въпроса.
Настоящият състав намира , че не може да се извърши селекция и да се допусне касационно обжалване и по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и по въпроса : при наличие на ТР1/1997 год. на ОСГК на ВКС относно конститутивното действие на решенията на ПК/ОбСЗ , допустимо ли е в по-късен момент съдът да приеме , че с решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ възстановяването на земеделските земи в реални граници е неправилно и не легитимира правоимащите лица за собственици , в спора за собственост с трети лица, които не заявяват права на същото реституционно основание, тъй като изводите на въззивния съд в насока на изведения въпрос не са произнесени в противоречие със задължителната и друга съдебна практика – ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС. Няма спор относно разбирането на съдилищата ,че решенията на ПК респ. ОбСЗ като индивидуални административно актове имат конститутивно действие, но в цитираното тълкувателно решение е разгледана само и единствено хипотезата на конкуренция на права на собствениците и спор за материално право към минал момент/ арг. чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ/. Релевираните за защита права на собственост на ищеца са придобити в момент далеч по –късно от този на коопериране на собствеността , и в резултат на реализирани във времето правомерни юридически факти, от категорията на юридическите действия , и сочат на конкуренция на права към настоящия момент , в контекста на оспорената законосъобразност на реституционната процедура в полза на ответниците , без аналогична хипотеза да е предметния обхват на цитираното тълкувателно решение.
С цитираното Решение No 827/16.05.2011 год. по гр.д.No 1/2010 год. на ВКС- I г.о., отново се поддържа , че решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ има конститутивно действие и е годен титул за собственост, без обаче да е налице хипотеза на конкуренция на права за собственост , аналогична на тази по делото, в смисъла посочен по-горе, поради което не може да послужи за база за селекция.
С Решение No 176/20.05.2010 година по гр.д.No 452/2009 год. на ВКС-I г.о. също е неотносимо към поставения въпрос и по скоро може да се приеме , че в е ползва на тезата за допустимостта за косвен контрол за законосъобразност на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, когато другата страна има правен интерес и противопоставя права, без да се иска правоимащият да доказва елементите на възможността за реституция .
Не може да бъде уважено искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за възможността съдът да приеме, че полагането на асфалт на процесните имоти в процеса на експлоатация от държавната фирма , заличава земеделския характер на земята и е съществено „мероприятие“ по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ, препятстващо реалната реституция на земята , тъй като не може да се приеме наличие на противоречие с Решение No 2763/07.12.2005 год. по гр.д. No 2095/2004 год. на ВКС- IV отд.. Цитираната съдебна практика е неотносима , тъй като касае хипотеза на имот- бивша земеделска земя , завзет фактически от ответника- търговско дружество.Установеното по делото фактическо състояние на имота- положен асфалт, изградени навеси не е разгледан в контекста на“ мероприятие по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ“, а като обстоятелства , които сочат на упражнено право на стопанисване и управление на терена за времето , преди закона за реституция.
Не могат да обосноват извод за наличие на условя за допускане на касационно обжалване и изведените въпроси по втората касационна жалба.
За да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , произнасянето на въззивния съд по изведените правни въпросите следва да сочи теза, обратна на такава , разгледана и развита по цитираната съдебна практика.
Въпросът за приложението на разпоредбите на чл. 127 ГПК / отм./ и чл. 188 ГПК/ отм./ относно изискването за пълно и главно доказване на юридическото основание на което страната ищец основава титула си за собственост и преценката на доказателствата , ангажирани от страните, е въпрос засягащ законосъобразността на всеки постановен при действието на отменения ГПК съдебен акт по същество на спора. Цитираната съдебна практика не е задължителна , за да бъде база за селекция. От друга страна разпоредбите са ясни от гл.т. на съдържание, никога не са прилагани противоречиво, доколкото касационният съд е констатирал тяхното неизпълнение в фазата на въззивно обжалване , но в рамките винаги на преценка на правилността на съдебния акт. Именно в тази насока може да направи преценка и по настоящото дело, но само ако касационното обжалване е допуснато.
Аналогичен отговор следва да получат и изведените въпроси , касаещи хипотеза , когато е налице спор относно характера на даден имот, длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото официални писмени доказателства и различия в тях и да даде отговор кой приема за верен и кой не, начина на обсъждане на писмените официални доказателства и експертното заключение на вещо лице. Въпросите не засяга принципно различие по приложението на конкретни правни норми, а искане за отговор от ВКС в правомощията на чл. 291 ГПК относно начина на преценка, каквато ВКС излага в мотивите си относно конкретния спор по същество т.е. искането касае упражняване на правомощията на ВКС по чл. 293 ГПК , преди касационното обжалване да е допуснато.
Не може да бъде уважено искането да се допусне касационното обжалване, поддържано в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът при липса на съставен акт за държавна собственост може ли да се приеме , че даден имот е държавна собственост, ако издаден в последствие АС не сочи основание на което имота е определен като собственост на държавата и може ли имот , който няма доказан произход на държавна собственост да бъде обект на трансформация на правото на управление в право на собственост , респ. да бъде включен в приватизационна сделка, поради липса на съдебна практика. По този въпрос няма произнасяне на съда, а искането за отговор по естеството на спора е искане за преразглеждане на делото, което не може да бъде постановено в етапа на селекцията по чл. 288 ГПК.
По искането на ответника по касация за разноски: Искането е направено своевременно- с писмени отговор на касационната жалба , същото е основателно с оглед на постановения правен резултат на недопускане на касационното обжалване- ар. чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. Искането за разноски следва да бъде уважено в размер на сумата 2 340 лв. / две хиляди триста и четиридесет лева/, съобразно на представените писмени доказателства- Договор за правна помощ и съдействие от 28.01.2015 година и Фактура 0000000674/ 28.01.2015 година
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 146772 / 08.12.2014 год. на Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А., всички от [населено място] чрез адв. Н. Ц.- САК и на касационна жалба вх. Nо 147594/ 09.12.2014 год., на същите лица заявена чрез процесуалния им представител адв. Н. И.- САК, и двете срещу въззивно Решение от 07.11.2014 година, постановено по гр.възз.д. Nо 3035/ 2011 год. на Софийския градски съд-ВО,4 състав по уважените искове за собственост на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А., всички от [населено място] да заплатят на А. –С.“ ЕООД С. [улица], ет.5 ЕИК[ЕИК] сумата 2 340 лв. / две хиляди триста и четиридесет лева/, разноски за касационното производство на основание чл. 81 ГПК във р.с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :