О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 204
гр. София,27.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1962 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. С. срещу решение №583 от 12.03.2018 г. по в.гр.д.№4718/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №4750 от 29.06.2017 г. по гр.д.№9956/2014 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Х. С. срещу Гаранционен фонд иск оп чл.288, ал.11, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за заплащане на сумата то 600 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 17.05.2011 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че въззивният съд се е произнесъл по преклудирано възражение на ответника, предвид релевирането му след изтичането на предвидения в процесуалния закон срок, без да са налице условията на чл.147 от ГПК, като неправилно е приел и, че презумпцията по чл.295, ал.7 от КЗ /отм./ е оборена. Поддържа се, че в нарушение на чл.272 от ГПК въззивният съд не е отговорил на нито едно от пространно изложените във въззивната жалба възражения по отношение на възприетите от първоинстанционния съд изводи за механизма на ПТП и за липсата на противоправност на осъществените от делинквента действия.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ла.1, т.1 от ГПК: 1. Допустимо ли е съдът да се произнася по възражение, направено след срока за отговор. 2. Чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване. 3. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани. 4. Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд и третото лице помагач на страната на ответника, заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице настъпило на територията на Република България ПТП, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на посочената територия, като са налице две от предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. Посочил е, че в случая обаче от писмо на МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ рег.№578500-4306/10.09.2015 г. /представляващо официален документ, който удостоверява извършеното от длъжностното лице изявление за наличие на застрахователен договор относно процесния автомобил/ се установява по категоричен начин, че за процесния автомобил е налице валидна застрахователна полица към датата на произшествието при ЗД „Бул инс” АД – автомобилът, като собственост на Жандармерийска част е бил включен в списък на автомобили, ползвани от министерството, за които е била сключена задължителна застраховка „ГО“. В този смисъл и с оглед представената по делото приемно-сдателна ведомост и свидетелството за регистрация на автомобила, е достигнал до извод, че за автомобила, с който е извършено процесното ПТП, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство, изключва отговорността на Гаранционния фонд в този случай. Въззивният съд не е възприел становището на първата инстанция, че това обстоятелство е въведено несвоевременно /предвид посочването му след срока по чл.131 от ГПК и бездействието на ответника с оглед разпоредбата на чл.1, ал.2, т.2 от Наредба №Iв-991/03.07.2006 г., установяваща възможност ответникът да изиска информация от МВР за наличие на договор за застраховка ГО по отношение на процесния автомобил/, като се е задоволи да посочи, че възражението за наличие на сключен договор за застраховка е направено своевременно при условията на чл.147 от ГПК. Счел е, че е налице и друго основание за отхвърляне на иска, тъй като в конкретния случай липсва противоправност в действията на водача на процесния автомобил, а същата като елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД не се предполага, а следва да се докаже, в който смисъл и мотивите на първата инстанция към които е препратил. При постановяване на решението, съдът не се е произнесъл по поддържаното от ищеца възражение за несвоевременност на наведеното пред първата инстанция, след срока за отговор на исковата молба, обстоятелство за наличие на сключен договор за застраховка и не е отговорил на изложените във въззивната жалба възражения по отношение на възприетите от първоинстанционния съд изводи за механизма на ПТП и за липсата на противоправност на осъществените от третото лице помагач действия.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че първи и втори от поставените от касатора въпроси не са обусловили правната воля на съда – макар и немотивирано, е налице становище, че е налице хипотезата на чл.147, ал.1 от ГПК, а по отношение презумпцията по чл.295, ал.7 от КЗ /отм./ в решението липсва произнасяне.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението трети и четвърти въпроси. Необсъждането от въззивния съд на наведените от ищеца доводи и възражения и декларативните изводи в решението са обусловили отхвърлянето на предявения иск, поради което посочените въпроси отговарят на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, като в случая е налице и допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По посочените въпроси е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, но същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпросите и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Касаторът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса, поради което не дължи внасянето й.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №583 от 12.03.2018 г. по в.гр.д.№4718/2017 г. на САС.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.