О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 29.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 748 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. [фирма] срещу решение № 766 от 08.12.2014г., постановено по в.т.д. № 1191/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С обжалвания съдебен акт е обезсилено решение № 291 от 13.06.2014г. по т.д. № 342/2013г. на Старозагорски окръжен съд и делото е върнато за ново произнасяне.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че не е налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд се е позовал на пълна липса на оценъчни мотиви на долната инстанция, както по отношение на заявената ищцова претенция, така и на направените от ответника възражения, като е счел, че това е процесуална пречка за осъществяване в пълен обем на правомощията на съда като въззивна инстанция. Вместо да упражни правомощията си на втора инстанция по същество, съдът е действал като контролно – отменителна инстанция. Поддържа се, че при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. Ето защо, като е приел, че наличието на „пълна липса на оценъчни мотиви” е основание за него да постанови съдебен акт без мотиви по съществото на спора, въззивният съд е в нарушение на задължението си да извършва решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Апелативният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствения материал и не е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Сочи се, че решението е постановено от съдебен състав на апелативния съд, който е установил трайна практика за обезсилване на първоинстанционни решения и връщане на делата на долната инстанция за ново разглеждане, без мотиви, посочвайки единствено, че първоинстанционните решение е налице пълна липса на оценъчни мотиви.
Ответникът по жалбата, [фирма], твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 ГПК, съответно на неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на З. [фирма] на основание чл. 213 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 48 872,26 лева – заплатено застрахователно обезщетение по покрит застрахователен риск – неплащане на лизингови вноски по застрахователна полица по договор за лизинг от 09.10.2006г. и сумата от 5 897,35 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 19.11.2010г. до 19.11.2013г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.11.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил възражението за прихващане, направено от [фирма] за сумата от 76 689, 75 лева, представляваща претърпени вреди от [фирма] по договор за лизинг № 10081/09.10.2006г.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е описал всяко едно от твърденията на ищеца и всяко от възраженията на ответника, без да обсъди или направи правна преценка на което и да било от тях. По този начин се е стигнало до пълна липса на оценъчни мотиви както по отношение на основателността на заявената претенция от ищеца, така и по твърдяната от ответника материална недължимост на платените от застраховнателя на лизингодателя лизингови вноски, което според решаващия състав прави невъзможна инстанционната проверка на обжалвания съдебен акт в частта му относно постановеното уважаване на предявения по делото осъдителен иск. Същите съображения – за липса на фактическа и правна преценка в мотивите, са изложени и относно произнасянето на окръжния съд по предявените от ответника вземания, предмет на разрешените в процеса възражения за прихващане. Въз основа на това, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 270, ал.3, изр. 3-то ГПК, поради което е обезсилил решението на първата инстанция и върнал делото за ново разглеждане с указания за „съответно произнасяне, както по иска, така и по заявените в процеса две възражения за прихващане”, като преди това задължително се отстрани „правната неяснота на твърдяните от ответника основания на претенциите му и връзката им с пасивната материална легитимация на вземанията, които са предмет на възраженията за прихващане”.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, спрямо които се поддържа наличието на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК: „/1/ При ясно изразена в първоинстанционното решение правораздавателна воля на първоинстанционния съд, липсата на мотиви или лаконичното изложение на такива от страна на първоинстанционния съд може ли да бъде основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд?; /2/ При липса на мотиви, съответно при противоречиви и непълни мотиви, въззивния съд следва ли да реши спора по същество или липсата на мотиви/противоречието в тях обосновава процесуална пречка за осъществяване на проверка на въззивната съдебна инстанция?; /3/ Обстоятелството, че в първоинстанционното решение е налице липса на мотиви основание ли за въззивния съд да постанови съдебен акт без мотиви?”. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се обосновава с противоречие на обжалвания съдебен акт с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г., постановено по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е аргументирано с противоречие на въззивното решение с решение от 28.01.2013г., постановено по гр.д. № 2296/2012г. на Окръжен съд – Бургас и решение от 05.11.2013г., постановено по гр.д. № 696/2013г. на Окръжен съд- Враца. Изложени са и доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивния акт следва да се допусне, предвид следното:
Формулираните от касатора въпроси покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви по съществото на спора, а се е позовал на липса, неяснота и противоречия в мотивите на долната инстанция, от което е извел недопустимостта на обжалвания пред него съдебен акт. С оглед наличието на съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г., постановено по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, относно правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на спора, в несъответствие с която е постановен атакувания акт, осъществен е и допълнителният критерий по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК, което изключва приложението на останалите наведени в изложението към жалбата допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения и конкретизиран от настоящия състав, с оглед постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „При ясно изразена в първоинстанционното решение правораздавателна воля на първоинстанционния съд, липсата на мотиви, лаконичното изложение на такива, съответно противоречие или непълнота на мотиви на първоинстанционния съд, може ли да бъде основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или въззивният съд следва да реши спора по същество?”.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 766 от 08.12.2014г. по в.т.д. № 1191/2014г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора, З. [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1095,39 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.