О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 204
София, 07.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3477/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. И. Н., В. Б. А., О. Й. Н. и К. И. А., всички от [населено място], подадена от процесуалния им представител адвокат Д. Н. от АК-Шумен срещу въззивно решение № 166 от 17.06.2013 г. по в.т.д.№ 174/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 204 от 27.12.2012 г. по т.д.№ 684/2011 г. на Шуменския окръжен съд и при условията на чл. 271, ал. 1 и сл. ГПК е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че всеки от касаторите дължи на Т. К. Д. от [населено място] сума в размер на по 19 919.13 лв. – задължения по записи на заповед от 24.08.2009 г., за които на ищеца са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, както и законната лихва върху същите суми, считано от датата на подаване на заявленията му пред РС-Шумен по чл.417 ГПК срещу всеки от тях до окончателното изплащане на горните суми.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1./Налице ли е правен интерес за поемателя от реализиране на правата му по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задълженията му по договор за овърдрафт при липсата на доказателства за предприети от кредитиращата банка действия за принудителното му събиране; 2./ Обезпечаването на задължението на поемателя към банката по договора за овърдрафт чрез учредяване на договорна ипотека върху собствен на касаторите недвижим имот не създава ли опасност да го загубят, удоволетворявайки банката – ипотекарен кредитор и от друга страна да бъдат осъдени да заплатят втори път сумата в размера на неплатената част от кредита лично на поемателя.
Ответната страна Т. К. Д. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответниците противопоставят възражения от едно и също каузално правоотношение по договор от 10.08.2009 г. за предоставяне на кредит овърдрафт партньор на [фирма] от [фирма] клон Р. /офис Шумен/, съдлъжник по който е [фирма], а задълженията по договора за овърдрафт са гарантирани от всеки от ответниците – К. И. А., Г. И. Н., В. Б. А. и О. Й. Н. и предвид споразумение между всички тези страни от 24.08.2009 г. с издадените записи на заповед от 24.08.2009 г. в полза на ищеца Т. Д. – предмет на исковете. Доколкото ищецът не твърдял и не доказвал друго каузално правоотношение, стоящо зад процесните записи на заповед, в т.ч. по реда на чл.176-ГПК, а и в хода на въззивното производство е правил искания за събиране на доказателства във връзка именно с договора за овърдрафт, е възприет извода на първоинстанционния съд, че каузалното правоотношение, с оглед на което са били издадени поотделно записи на заповед от всеки от ответниците в полза на ищеца, е по договора за овърдрафт с кредитополучател [фирма], преотстъпен на [фирма], встъпил впоследствие като съдлъжник по договора за овърдрафт.
Прието е, че записите на заповед от 24.08.2009 г., издадени от всеки от ответниците в полза на ищеца, не са оспорени. Падежът на всеки от записите на заповед е на определена дата – 24.08.2010 г., или падежът по тях е настъпил към датата на подаване на заявленията по чл.417 ГПК, съответно – към датата на предявяване на исковете на ищеца по чл.422 ГПК. Нямало данни за извършени плащания в изпълнение на задълженията на ответниците към ищеца по записите на заповед. Частични плащания са извършвани само от К. А. – в качеството му съдлъжник и представляващ съдлъжника [фирма] по договора за кредит по сметката за овърдрафт на кредитополучателя – [фирма], данни за което се съдържали в представените пред въззивната инстанция писмени доказателства. Какви конкретни суми се дължат на ищеца от ответниците по записите на заповед следвало да се установи с оглед изпълнението по каузалното правоотношение – договорът за кредит за сумата 108 000 лв., преотстъпен за ползване на съдлъжника [фирма], чието задължение ответниците се задължили да обезпечат с учредяване на ипотека в полза на ищеца [фирма] със споразумение от 24.08.2009 г. и са обезпечили с нотариален акт за договорна ипотека от 26.08.2009 г., както и с издадените на 24.08.2009 г. записи на заповед – предмет на исковете. От заключението на ССЕ се установявало, че общо усвоеният от [фирма] размер на кредита е 106 800 лв. От удостоверение на [фирма] – клон Р. с изх.№1664/25.04.2013 г. било установено, че задължението на [фирма] към банката към тази дата е в размер общо на 79 676.51 лв. /след погасяване от К. А. на сумата 7 712.67 лв. спрямо задължение към 24.01.2013 г. общо в размер на 85 953.64 лв. От последното удостоверение се установявало, че след 25.07.2011 г. вноските по кредита са нередовни и са служили за частични погасявания на просрочени вноски. От поканата за доброволно изпълнение, изпратена с писмо изх.№4331/30.01.2013 г. било видно, че дългът (в размер общо на 84 600 лв. към 28.01.13 г.) е просрочен, поради което банката е обявила задължението на ищеца [фирма] за предсрочно изискуемо, отправила е покана до кредитополучателя за доброволното му погасяване в седемдневен срок, с предупреждение в случай на неизпълнение за принудително събиране на сумата по реда на заповедното производство. Ответниците не оспорили с доказателства правото на банката да обяви дълга за предсрочно изискуем съгласно чл.ХVІІІ.1 от Общите условия на договора за овърдрафт, въпреки че са представили споразумение от 21.05.2012 г. към договора за разсрочване на кредита съобразно нов погасителен план, по което като съдлъжници са встъпили в дълга на кредитополучателя [фирма], [фирма], представлявано от К. А., О. Й. Н. и К. А..
При така установените факти е прието, че за да е в състояние ищецът, собственик на [фирма] [населено място], сключил договора за овърдрафт и преотстъпил същия на [фирма] да избегне евентуално насочване на принудително изпълнение върху имуществото на ЕТ и върху личното си имущество предвид обявяването от банката на кредита за предсрочно изискуем, следвало сам доброволно да погаси кредита. А това можело да стане като потърси съответната част от остатъка от дълга от всеки от издателите на записите на заповед с настъпил падеж, които с издаването им в негова полза ответниците са гарантирали редовното изплащане на вноските по договора за овърдрафт с цел погасяването му от ползвателя – [фирма] съгласно многостранното споразумение от 24.08.2009 г. Счетено е за неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че записите на заповед били издадени временно докато бъде учредена договорната ипотека на недвижим имот съгласно споразумението от 24.08.2009 г., с която се гарантирало задължението на [фирма]. Според съда се касае до отделно обезпечение на задължението, различно от договорната ипотека, което следва както от договорения в записите на заповед падеж на 24.08.2010 г. – една година след издаване на записите на 24.08.2009 г., така и от обстоятелството, че записите на заповед не са били върнати на издателите им при сключване на договора за ипотека с нот.акт №139/26.08.2009 г. Изтъкнато е, че при неизпълнение на длъжника кредиторът има право да избере от кое обезпечение в своя полза да се удовлетвори, като в случая ищецът е избрал да събере остатъка на задължението по договора за овърдрафт на основание издадените му от ответниците записи на заповед.
По изложените съображения исковете са счетени за основателни до размер на сумата 19 919.13 лв. всеки, представляваща ? от остатъка от дълга – 79 676.51 лв. съгласно удостоверението на банката от 25.04.2013 г. предвид поемане на самостоятелно задължение от всеки един от четиримата ответници – издатели на процесните записи на заповед в полза на ищеца за равна част от дълга.
Настоящият състав приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и доуточнен в следния смисъл въпрос: недобросъвестен ли е по смисъла на чл.465 ТЗ поемателят по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задължението му по договор за овърдрафт, единият от които същевременно е и съдлъжник по този договор, при липсата на доказателства за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, респ. за предприети от кредитиращата банка действия по принудителното му събиране.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 166 от 17.06.2013 г. по в.т.д.№ 174/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Указва на касаторите Г. И. Н., В. Б. А., О. Й. Н. и К. И. А., всички от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер общо на 1 593.53 лв. / по 398.38 лв. от всеки от тях/ и да представят вносният документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: