О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 204
София, 21.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 412/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Образувано е по касационна жалба на”К” Е. срещу решение № 36 от 01.04.2008 г. по т.д. № 19/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 156 от 30.07.2007 г. по гр.д. № 391/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявения от “С” А. иск срещу касатора за сумата 45 200 щ.д., представляваща дължима по приватизационен договор за продажба на хотел “С” цена за инфраструктура.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.102 ЗЗД и чл.95 ЗЗД и на процесуалната норма на чл.127, ал.1 ГПК (отм.) – основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното по реда на чл.285, ал.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно налице ли е заместване в дълг /заместване в изпълнение/ без изрично съгласие на кредитора в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи практика на ВКС, съдържаща се в Решение № 1152/05.08.2002 г. на V г.о.; в Решение № 1279/28.10.1999 г. по гр.д. № 553/1999 г. на V г.о и Решение № 223/199. г. на ВКС, 5-членен с-в. Касаторът счита, че въпросът за съдбата на облигационните отношения между собственик и/или ползвател на недвижим имот от една страна и доставчик или изпълнител на даден вид стока /услуга/ при прехвърляне правото на собственост на трето лице, респ. кое е задълженото лице по облигационните отношения, пряко свързани с недвижимия имот в случай на прехвърляне на собствеността /учредяване на ползването/ е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “С” А. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, като алтернативно излага съображения за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касацонен контрол съдебен акт в рамките на преклузивния месечен срок по чл.283 ГПК намира, че същата е редовна и дължи произнасяне по наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че приватизационният договор от 02.09.1998 г., с който на касатора е прехвърлена собствеността върху хотел “С” в к.к. ”С” съдържа клаузи както от вещно – правен, така и от облигационен характер поради приетото от купувача по него задължение по чл.29 да заплаща ежегодно съответна част от разходите по дейности по инфраструктурата на комплекс “С”, визирани в чл.13 от договора..
Прието е за установено, че през 2002 г. ответникът прехвърлил собствеността върху хотела на ТД “М” А. , с който ищецът сключил споразумения за дължимите по чл.29 от договора суми за 2002 г., 2003 г. и 2004 г., по които приобратетелят изпълнил задълженията си. През 2005 г. “М” А. прехвърлил собствеността върху хотела на конституираното като трето лице-помагач “С” О. , гр. С..
За да счете иска срещу касатора за заплащане на дължимите по т.29 от приватизационния договор суми за 2005 г. и 2006 г. за основателен, въззивният съд е приел, че при прехвърляне на собствеността върху хотел “С” нито приобретателят му “М” А. , нито настоящият собственик “С” О. са встъпвали в задълженията му към “С” А. , като в същото време е направена констатацията, че между първия от една страна и ищеца от друга страна са били сключвани споразумения и анекси към тях за заплащане на уговорената цена през периода, в който хотелът е бил в патримониума на “М” АД. Обстоятелството, че третото лице-помагач “С” О. е сключило с ищеца договор за продажба на ел.енергия, която то заплащало след придобиване на собствеността върху хотела не обуславяло според съда извод за наличие на съгласие на кредитора за заместването на първоначалния длъжник с последния приобретател на хотела, тъй като заплащането на ел.енергията не попадало в задължението по чл.13 и чл.29 от приватизационния договор. Поради липса на такова съглашение, по силата на което задължението по чл.29 от договора да преминава върху “С” О. , както това било сторено в предходен период с “М” А. , съдът заключил, че касаторът не се е освободил към ищеца по отношение на това си договорно задължение.
При така обоснования с обжалваното решение извод относно обвързаността на ответника от облигационното правоотношение с ищеца се налага извода, че в същия имплицитно се съдържа отричане от съда на погасяването им по право като последица от извършеното от касатора прехвърляне на придобития по приватизационния договор хотел в собственост на трето лице, каквато защитна теза той е поддържал в хода на процеса.
Настоящата инстанция намира, че въпросът дали при продажбата на недвижим имот, придобит по приватизационен договор облигационните отношения, пряко свързани с него преминават върху новия собственик и правно важими ли са те и след срока, до изтичането на който е в сила забраната за отчуждаването му от купувача или те се погасяват само в хипотезата на заместване в дълг – чл.102 ЗЗД, е съществен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото.
ВКС- ТК намира, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика (нито задължителна, нито незадължителна), какъвто е разглеждания случай.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 01.04.2008 г. по т.д. № 19/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “К” О. в 7-дневен срок от съобщението да представи б.б. за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 11 304 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: