О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5022 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.06.2008 година по гр.д. № 107/2008 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Л. К. Ф. от гр. В. против АД “О”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 5 от 04.04.2005 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1973,76 лева. В решението е прието, че ищцата Л е работела на длъжност “банков служител “О” в базисен клон на АД “О”, гр. В. в изпълнение на трудов договор, прекратен от работодателя със заповед № 5 от 04.04.2005 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 7 КТ вр. с чл. 187, т.3 и т. 10 КТ – неспазване на технически и технологични правила, нарушение на т.6 на раздел ІV от заповед № 2* от 17.06.2004 г. и чл. 27 от Наредба № 3/2002 г. Прието е, че допуснатите от служителката пропуски при изпълнение на задълженията по чл. 27 от Наредба № 3/2002 г. и т.6 на раздел ІV от заповед № 2* от 17.06.2004 г., не се изразяват в неправилно съставяне на документи, а в непрецизното им попълване – пропуски, които са били отстранени и от които не са произлезли вреди за банката, нито са постъпили рекламации от клиенти. Прието е, че наложеното наказание е несъразмерно тежко за допуснатото дисциплинарно нарушение, поради което е дисциплинарното уволнение е отменено като извършено в нарушение на чл. 189 КТ и служителката възстановена на заеманата длъжност. Искът за присъждане на обезщетение за времето през което служителката е останала без работа в резултат на незаконното уволнение е отхвърлен като неоснователен – поради липса на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителката без работа. Този извод е формиран след констатация, че в периода след прекратяване на трудовия и договор, служителката е постъпила на работа при друг работодател за времето от 07. 04. до 18.04.2005 г., с което причинната връзка между процесното уволнение и оставането и без работа е прекъсната.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ е постъпила от Л. К. Ф. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос за обусловеността на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ от незаконното уволнение съдът се е произнесъл в противоречие с формираната практика на Върховния касационен съд. Приложени са решения на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение: решение № 109 от 21.03.2001 г. по гр.д. № 1095/2000 г.; решение № 531 от 19.07.1990 г. по гр.д. № 467/1990 г.; решение № 371 от 14.10.1997 г. по гр.д. № 273/1997 г. и решение № 1* от 28.10.2002 г. по гр.д. № 242/2002 година.
Решението на Софийски градски съд в частта му по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ е обжалвано от АД “О”. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по съществените материалноправни въпроси по приложението на чл. 189 КТ, както и относно процесуалноправната правоспособност на работодателя по смисъла на §1, т.1 ДРКТ, обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 322 от 25.06.1998 г. по гр.д. № 970/1997 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 617 от 15.05.2008 г. по гр.д. № 3111/2007г. на Второ гражданско отделение; решение № 655 от 19.06.2008 г. на Първо гражданско отделение; решение № 1* от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на Трето гражданско отделение и решение № 2* от 06.01.2006 г. по гр.д. № 1633/2003 г. на Трето гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Въпросът дали постъпването на служителя на работа при друг работодател в шестмесечния период след незаконното уволнение води до прекъсване на причинната връзка между незаконно упражненото от работодателя право и понесените от служителя щети е съществен с оглед изводът на въззивния съд за неоснователност на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, а изводите, формирани във въззивното решение се явяват в противоречие с практиката на съдилищата, съгласно която постъпването на работа при друг работодател в шестмесечния период след уволнението следва да се преценява само при условията на чл. 225, ал.2 КТ, без да се счита прекъсната причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част.
Релевираните доводи в касационната жалба на АД “О” за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ са неоснователни. Въпросът за въведената с §1, т.1 ДР КТ процесуална дееспособност на организационно обособени структури на предприятието работодател не е съществен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора за незаконно уволнение. Въведената с §1, т.1 ДРКТ специална правосубектност е с оглед правото на работника на местна подсъдност по обичайното му местоживеене или място на полагане на труд, а решението по трудов спор, постановено спрямо клон на банката, независимо от регистрацията му по ТЗ, поражда действие в правната сфера на юридическата личност, поради което оплакването на касатора, че решението не е постановено спрямо клона му работодател е лишено от правен интерес. Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 189 КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание следва да са съобразени тежестта на нарушението, всички обстоятелства, при които е извършено и поведението на уволнения служител. В съответствие с трайно установената съдебна практика, намерила отражение и в приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд, въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, при което е допуснато дисциплинарното нарушение, в т.ч. и липсата на неблагоприятни последици за работодателя.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2008 година по гр.д. № 107/2008 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Л. К. Ф. от гр. В. против АД “О”, гр. С. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1973,76 лева е отхвърлен като неоснователен.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2008 година по гр.д. № 107/2008 година на Софийски градски съд в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: