О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 17.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 92 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С. против решение № І* от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 128 от 12.10.2006 г. по гр.д. № 60 от 2006 г. на Районен съд- П. за признаване по отношение на Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С. правото на собственост на С. Л. С. и Е. Лефтерова С. върху 2/3 ид.ч. от УПИ * в кв.11 с площ от 3370 кв.м. и УПИ * в кв.11 с площ от 3425 кв.м. по плана на с. К., общ. Поморие и отмяна на нотариален акт № 1* том VІІ, рег.2576, н.д. № 1232/2005 г. на нотариус с рег. № 289.
Ответниците по жалбата С. Л. С. и Е. Лефтерова С. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Спорът се е развил между наследниците на Лефтер С. К. , като касаторите са правоприемници на Л. Л. С. , негов починал син, а ответниците по жалбата са негови син и дъщеря. Въззивният съд е приел, че процесните урегулирани поземлени имоти са придобити по давност от Лефтер С. К. , който е получил владението през 1973-74 г. от Я. Г. и съответно не са придобити по давност от неговия син Л. Л. С. , поради което е признато правото на собственост на ищците С. Л. С. и Е. Лефтерова С. , като наследници на Лефтер С. К. върху 2/3 ид.ч. от имотите и е отменен констативния нотариален акт за собственост, с който са се снабдили ответниците по иска Р. М. С., И. Л. С. и Л. Л. С.
Касаторите считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като констативният нотариален акт е отменен изцяло, а не само за евентуалните права на ищците. В случая изводите на въззивният съд, че следва изцяло да се отмени нотариалният акт, издаден в полза на касаторите, противоречат на разрешението, дадено в решение № 1* от 15.01.2002 г. по гр.д. № 298/2001 г. на ВКС, ІV г.о., според което когато се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от тези по констативния нотариален акт, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт за частта над признатите му от съда права на собственост.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 27.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд- Б.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 37.30 лв.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: