Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. София, 04 май 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 131 по описа за 2010 г
Производството е образувано по искане на осъдения М. Я. М., депозирано на 8.02.2010 г, за възобновяване на НОХД № 14322/07 по описа на СРС, по което е постановена присъда от 27.03.2009 г, изменена с решение на СГС № 115 от 25.01.2010 г, по ВНОХД № 2791/09, с което, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието „лишаване от свобода” е намалено на десет месеца, а глобата, на 900 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановени дати през януари 2004 г, в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна облага за себе си, възлизаща на 20 000 лв, чрез заплашване е принудил Р. Ц. Я. , А. Г. Б. и К. Л. И. / че ще си имат проблеми с органите на властта / да извършат нещо, противно на волята си / да му предадат пари /, с което им е причинил имотна вреда, на обща стойност 20 000 лв, с оглед на което и на основание чл. 214, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 2 500 лв.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че обвинителната теза е основана само на показанията на пострадалите при липса на други доказателствени източници. Изтъква се, че е допуснато нарушение на правото на защита и на правото на справедлив процес по смисъла на ЕКЗПЧОС, че въззивното решение не е доведено до знанието на подсъдимия, с което са нарушени процесуалните му права. Твърди се, че не е упражнено неправомерно въздействие върху волята на свидетелите, а такова е необходимо за съставомерността на деянието. Излага се довод за явна несправедливост на наложеното наказание, което, според молителя, не е съобразено с прекомерно дългия срок на наказателното производство. Иска се да бъде отменено решението, по реда на възобновяването, и деецът да бъде оправдан, или да бъде изменено решението, като бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.
Осъденият не участва лично в производството пред ВКС.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.
Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила, а във всеки конкретен случай се оценява доказателствената съвкупност, за да се отговори на въпроса дали обвинението е доказано, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. При условие, че по делото са събрани само гласни доказателства, подкрепящи обвинителната теза, няма пречка същите да бъдат поставени в основана на осъдителна присъда, ако при тяхната съвкупна преценка е удовлетворен критерият по чл. 303, ал. 2 НПК.
Атакуваният, по реда на Глава 33 НПК, въззивен акт не страда от релевираните процесуални пороци. Вътрешното убеждение по фактите от предмета на доказване е формирано в съответствие с чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Показанията на св. Я, св. Б, св. И, св. А, св. В са последователни и еднопосочни и няма пречка да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. В същото време, на досъдебното производство тези лица категорично са разпознали осъдения, данни за което се съдържат в протоколите за разпознаване, а при съвкупната преценка на изброените доказателствени източници може да се счита, че критерият на чл. 303, ал. 2 НПК е удовлетворен. Липсва нарушение на правото на защита, тъй като на осъдения са били разяснени процесуалните му права и му е била дадена възможност да ги упражни. Не е накърнено и правото на справедлив процес, тъй като делото му е разгледано от независим и безпристрастен съд. Неоснователно се твърди, че процесуалните му права са нарушени, тъй като не е получил уведомление за решението на СГС. Въззивният акт не подлежи на касационен контрол / чл. 346 НПК /, поради което за съда не възниква задължение да го доведе до знанието на страните.
Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При изнудването чрез заплашване е характерно, че върху пострадалия се упражнява психическо въздействие, имащо за цел да провокира страх у лицето, че ще бъде извършено деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта, имота на заплашения или на някое друго лице, към което той изпитва положителни чувства, като за съставомерността на деянието е без значение дали деецът разполага с обективната възможност да осъществи заплашващото деяние. В обхвата на престъплението попадат и случаите, при които заплахата от бъдещо действие се отнася към личен или имуществен интерес на пострадалия, от накърняването на който последният би се почувствал застрашен. Тогава, за съставомерността на деянието не би имало значение дали действието, с което се застрашава такъв интерес, е правомерно или не. Същественото е, че имущественото разпореждане е продиктувано от такова психическо въздействие върху волята на пострадалия, обусловило настъпването на имотна вреда. По настоящето дело, заплашването е осъществено по начин, застрашаващ имуществени интереси на пострадалите, произтичащи от търговската им дейност / в качеството на търговци по ТЗ /, за това, че ще си имат проблеми с органите на властта, което въздействие е годно да им повлияе в процеса на свободно формиране на волята им, а оттам, и обективната съставомерност на деянието е налице. Приетите релевантни факти сочат на престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и такава е възприетата от съда правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Искането за оправдаване на осъдения не може да бъде удовлетворено, тъй като липсва хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние, необходима предпоставка за приложение на чл. 354, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. СГС е отчел неразумно дългия срок на наказателното производство, с оглед на което е индивидуализирал наказанието, при условията на чл. 55 НК. Отчетени са и другите, релевантни за наказателната отговорност обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Не са налице предпоставки за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения, поради което искането му в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Я. М. за възобновяване на ВНОХД № 2791/09 по описа на СГС, приключило с решение № 115 от 25.01.2010 г, с което е изменена присъда на Софийски районен съд от 27.03.2009 г, по НОХД № 14322/07.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: