Р Е Ш Е Н И Е
№.205
гр.София, 06.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1316/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на И. П. В., Д. А. Д. и К. Я. Я. от гр. В., срещу въззивното решение № 319 от 25.10.2007 год. по в.гр.дело № 922/2005 год. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 41 от 08.08.2005 год. по гр.дело № 196/2004 год. на К. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или отхвърляне на предявения иск.
Ответниците по касация К. Т. Е. , Д. П. М., Д. Я. Д., С. А. Е., С. И. Й., Т. Я. Д. и К. А. Е. не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от С. И. Й. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че възстановеният на наследниците на Д. Я. Д. по преписка № 3275/1992 год. на поземлената комисия- Ш. недвижим имот-нива от 31.304 дка, трета категория в м.”К”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на землището на с. Г., общ. Шабла, е собственост на наследниците на Я. Д. Я. , починал на 25.01.1941 год. и следва да се възстанови в лицето на всички негови наследници. Съдът приел, че от момента на откриване на наследството до отчуждаването от ТПС-комисия на 13.02.1951 год. имотът е бил съсобствен на всички наследници на Я. Д. Я. и за този десетгодишен период от време не е изтекъл изискуемия се от Закона за давността/отм./ двадесетгодишен давностен срок, за да бъде придобит от Д. Я. Д..
В. съд потвърдил решението, като приел, че липсват убедителни доказателства Д. Я. Д. да е упражнявал фактическа власт с намерение да свои земите за периода от 1920 год. до образуването на ТКЗС, тъй като след 1922 год. до 1940 год. с. Г. е било в пределите на Р. , а за времето от 1941 год. до 1951 год. изтеклият срок не е достатъчен за придобиване по давност. Намерил е и че чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ не намира приложение, тъй като владението не се основава на двустранни актове в писмена форма с целян транслативен ефект.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Оплакването, че е допуснато съществено нарушение на чл.12, ал.2 ГПК/отм./ е неоснователно.
Въз основа на искова молба вх. № 271 от 13.04.2001 год. е било образувано първоначалното гр.дело № 177/2001 год. на К. районен съд, по което е било постановено решение № 183 от 07.08.2003 год., с което искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е бил уважен.
С решение № 240 от 01.10.2004 год. по в.гр.дело № 227/2004 год. Добричкият окръжен съд, гражданска колегия в състав: Диана Д. и членове: Георги П. и Ж. М. , обезсилил решението на първата инстанция и върнал делото за ново разглеждане от районния съд. Прието било, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е произнесено срещу ненадлежна страна-починалия на 27.07.2002 год. ответник Я. Д. Е. , без да са конституирани на основание чл.120 ГПК/отм./ неговите наследници-Д. Я. Д., К. Я. Я. и Т. Я. Д.. С въззивното решение от 01.10.2004 год. окръжният съд не е преценявал основателността на иска като инстанция по същество, а е върнал делото на районния съд, който след конституиране на надлежните страни в процеса да се произнесе с решение по съществото на спора. В случаите на обезсилване на първоинстанционно решение като недопустимо, в т.ч. и ако въззивният съд погрешно е приел, че искът е бил предявен от или срещу ненадлежна страна, решението на въззивната инстанция би следвало да се проконтролира от ВКС, съгласно чл.218б, ал.1, б.”в”, предл.второ ГПК/отм./, с което ще се ускори разглеждането и решаването на делото, като се спести връщането му на първата инстанция. Ако касационната инстанция отмени неправилното решение за обезсилване на първоинстанционното решение с връщане на делото на първата инстанция, се осигурява произнасяне на въззивния съд по съществото на спора. Именно липсата на произнасяне по съществото на спора от въззивния съд, който е решаваща втора поред инстанция по същество, изключва приложението на чл.12, ал.2 ГПК/отм./, което правило има предвид решаващата дейност на съдията. В случая, с решението за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт поради ненадлежна процесуална легитимация, съставът на въззивния съд не се е ангажирал с тезата на която и да е страните по основателността на иска и не би могло да се приеме, че е заинтересуван от изхода на делото, за да е налице основанието на чл.12, ал.2 ГПК/отм./ за отстраняване от участие при разглеждане на жалбата срещу последващото решение на първата инстанция. Поради това, с участието на съдията Д. Д. в състава на окръжния съд, постановил обжалваното въззивно решение не е било допуснато съществено процесуално нарушение, което да съставлява основание за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в”, предл.второ ГПК/отм./.
Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.2 ГПК/отм./.
Въззивният съд не е игнорирал протокол № 6 от 13.02.1951 год. на Общинската комисия за ТПС-с. Горичане за отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд на 31 декара земи /л.113 от гр.дело № 196/2004 год. на КРС/, в който документ е вписано, че техен собственик е Д. Я. Д..достовереното в цитирания протокол в тази насока, както и писмо изх. № П* от 25.08.2003 год. на Г. управление на архивите при Министерския съвет, според което не са открити данни за причислена към ДПФ земя в землището на с. Г., общ. Шабла на имената Я. Д. Я. и С. Я. И. /л.5 от в.гр.дело № 227/2004 год. на ДОС/, обаче не съставляват достатъчно основание, за да се направи извод, че именно Д. Я. Д. е бил собственик на процесната земеделска земя към момента на причисляването й в ДПФ и включването й в ТКЗС през м.февруари 1951 год. Въззивният съд е анализирал внимателно събраните гласни и писмени доказателства и е достигнал до обосновани фактически констатации, а обжалваното решение е съобразено с материалния закон.
Правилно са преценени обясненията, дадени в заседанието на 17.06.2002 год. по гр.дело № 177/2001 год. на КРС от ответниците/сега касатори/ И. П. В. и К. Я. Я., които в отговор на въпроси по чл.114 ГПК/отм./ са заявили, че общият наследодател Я е притежавал в землището на с. Г. между 5 декара земеделски земи, неформално разделени през 1942 – 1943 год. между сина му Д. и дъщеря му С. , с уговорката първият от тях да се грижи за майка им, а втората – за другия си брат. Тези изявления на двете ответници/касатори/ относно принадлежността на земите към имуществото на общия наследодател са в съответствие с декларацията за притежаваните непокрити земеделски земи /л.8 от гр.дело № 196/2004 год. на КРС/,, в която на 25.05.1949 год. Д. Я. Д. е посочил изрично, че описаните от него нива от 30 декара и лозе от 1.2 дка са по „наследство от баща”.
Внимателно са обсъдени доказателствата и относно възражението на ответниците/касатори/, направено при повторното разглеждане на делото в първата инстанция и във въззивното производство, че прекият им наследодател е придобил собствеността по давност, упражнявайки владение първоначално спрямо общия наследодател Я от 1920 год., а след смъртта на последния през 1941 год. – по отношение на неговите наследници/съпруга, дъщеря С. и син А. /. Обосновано е прието, че след като през периода 1920 – 1940 год. Д. Я. Д. преимуществено е живял в гр. В., а в същото време процесният имот се е намирал на територията на Р. , това е съставлявало пречка за него да осъществява владение, поради необходимостта от постоянно преминаване на държавната граница. В тази насока, с основание съдът е отказал да кредитира показанията на свидетеля Х/с.з. на 07.02.2007 год./, който заявил, че Д. Я. Д. постоянно, макар и нелегално е можел да преминава границата, да обработва на сезони земята и да се връща обратно. При това, съдът е съобразил, че споменатият свидетел/роден през 1933 год./, както и свидетелката К/родена през 1945 год./ нямат непосредствени впечатления за периода 1920 – 1940 год.
Неоснователно е оплакването за нарушение на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. Законосъобразно е прието, че разпоредбата зачита изтеклата след колективизацията на земеделските земи придобивна давност, ако владението, започнало преди това се основава на писмен договор, договор за доброволна делба или на друг документ. Законът придава правно значение само на владение, което се основава на издаден от собственика документ, съдържащ формулирана воля за разпореждане с имота в полза на владелеца, макар и не в законоустановената форма.
Законосъобразен е извода, че процесният имот не е придобит по давност от Д. Я. Д. за периода 1941 год.-1951 год. предвид § 4 от преходните правила на Закона за собствеността, според който приложение намира чл.34 от отменения с § 1, т.7 от същите правила Закон за давността, предвиждащ двадесетгодишен срок.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 319 от 25.10.2007 год. по в.гр.дело № 922/2005 год. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: