О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 16.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 825 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. П. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. А.. Г., обжалва в срок въззивното решение от 11.11.2015 год. по гр. д. № 697/2015 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 18.06.2015 год. по гр. д. № 605/2015 год. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу К. И. Г. от [населено място] иск за признаване за установено между тях, че тя е собственик на нива от 8.994 дка в м. „Д.”, представляващ имот № 055106 и на ? ид. ч. от нива с площ 3.147 дка в м. „Ц. г.”, представляващ имот № 170006, двете в землището на [населено място], [община], на основание договорите по нот. актове №№ 65 и 66, двата от 21.12.2011 год. на нотариус В. П..
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му в обжалваната част и вместо това предявеният установителен иск за собственост на двата имота бъде уважен. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2, евентуално т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради противоречиво произнасяне в съдебната практика по формулирания материалноправен въпрос: Необходимо условие ли е за валидиране съгласно чл. 76 ЗН на акта на разпореждане на наследник с идеалната му част от наследствен имот наличието на идентичност между този имот и отделения от него имот за образуване на реален дял за съделителя, прехвърлител съответно на притежаваните и прехвърлени от него наследствени идеални части. В приложеното от касаторката решение № 123 от 28.03.12 год. по гр. д. № 961/2011 год. на Плевенския окръжен съд, влязло в сила, е даден противоположен отговор на поставения въпрос, като съдът приел, че сделката на наследник с идеалната му част от наследствения имот се валидира съгласно чл. 76 ЗН за частта от него, която му е поставена в дял по-късно при делбата. В него липсва изискване за идентичност между новосъздадения при делбата имот и този, с идеална част от който наследникът се е разпоредил преди делбата в полза на трето лице. Обратното е прието от въззивния съд в обжалваното решение – разпоредителните сделки на наследника с притежаваната от него част от наследствените имоти не могат да бъдат валидирани и да легитимират приобретателката по тях за собственик на процесните два имота, тъй като първият от тях е новообразуван при делбата имот, чрез разделянето на бившия имот в м. „Д.” на няколко отделни такива, поради което и в дял на разпоредилия се наследник е поставен имот, различен от този, предмет на разпореждането му, а по отношение на втория имот е налице валидиране на сделките преди делбата до размер на разпоредената с тях ? ид. ч. от него, до който размер е уважен иска, а над него същият е отхвърлен. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с необходимостта от тълкуване разпоредбата на чл. 76 ЗН по отношение условията, при които се валидира сделката на наследник с идеалната му част от наследствения имот, в контекста на разясненията по ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът К. И. Г., чрез пълномощника му адв. Ст. М., оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, за да отхвърли иска за собственост след частичната отмяна на първоинстанционното решение, е приел, че не е налице идентичност между разпоредените от наследника преди делбата идеални части от наследствените имоти с имотите, които са му се паднали в реален дял при извършването й по-късно със сънаследниците му, с изключение разпоредената ? ид. ч. от втория имот. С оглед на това и не е настъпило условието за отпадане последиците на относителната недействителност на актовете на разпореждане на сънаследника и приобретателят по тях не се легитимира като собственик на имотите, паднали се в дял на наследника, прехвърлител. Въпросът за приложението на чл. 76 ЗН е обуславящ изводите на въззивния съд, като в приложеното от касаторката решение на ПлОС разрешението относно условията, при които отпада относителната недействитеност на разпореждането е различно от това в обжалваното решение – въззивният съд е приел, че след като са разпоредени идеални части от наследствените имоти преди делбата, имотите, паднали се в дял на прехвърлилия ги наследник при разпределението не са идентични, поради което и разпоредителните сделки не могат да се валидират и да легитимират приобретателя по тях като собственик. В приложеното решение е прието обратното разрешение, поради което е налице противоречиво решаван въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията на ответника по касация за липсата на това основание поради наличието само на едно противоречиво решение са относими към приложението на чл. 292 ГПК, предмет на ТР № 2 от 28.09.11 год. по т. д. № 2/10 год. ОСГТК на ВКС, която хипотеза в случая не е налице.
Въпросът относно предпоставките, при които отпада относителната недействителност на актовете на разпореждане на сънаследник с наследствената му идеална част след извършване на делбата чрез разпределение на наследствените имоти и поставянето на реален такъв, предпоставя тълкуване на разпоредбата на чл. 76 ЗН в контекста на поставения въпрос за необходимостта от наличие на идентичност между разпоредения имот или част от него и поставения в дял при делбата. Поради това е налице и евентуално поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 541 от 11.11.2015 год. по гр. д. № 697/2015 год. на Плевенския окръжен съд по подадената от С. П. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. А. Г., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: