5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
[населено място], 22.11. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 935 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Р. Г. чрез адв.К. А. против решение № 493 от 20.12.18г.по в.гр.дело № 722/18г.на Великотърновския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 240 от 26.07.18г.по гр.дело № 844/17г.на Горнооряховския районен съд и е уважен искът с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, предявен от „Новаджел”ООД за сумата 27 430.61 лв – липса на стоки материали, ведно със законната лихва от 9.05.17г.до окончателното изплащане, както и сумата 710.04 лв мораторна лихва за периода от 2.02.17г.до 5.05.17г.
С определение № 385 от 24.04.19г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението за прихващане, надлежно направено от ответника с отговора на исковата молба, поради противоречие с практиката на ВКС – решение № 270 от 19.02.15г.по гр.дело № 7175/13г.на ІV г.о., решение № 323 от 18.05.10г.по гр.дело № 1338/09г.на ІV г.о., решение № 125 от 3.06.16г.по гр.дело № 5367/15г.на ІІІ г.о., решение № 93 от 6.07.10г.по т.д.№ 808/09г.на І т.о.
Според практиката на Върховния касационен съд, когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение дължи произнасяне с диспозитив по всички разглеждани искове и по възраженията за прихващане, за подобрения и за възстановяване на запазена част.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът И. Г. е изпълнявал материално –отчетническата длъжност „началник склад” до 16.02.17г.,когато със заповед № 68/16.02.17г. е дисциплинарно уволнен.Установено е, че на 24.01.17г. е напуснал работното си място в [населено място],като ключът за склада, достъп до който е имал единствено той, е изпратен по куриер на управителя на „Новаджел”ООД – Х. Б. Ч..На 2.02.17г.управителят, в присъствието на помощник –нотариус по заместване И. П. и четирима свидетели, е отключил склада,за което е съставен констативен протокол.При извършената инвентаризация са установени липси на стоки и материали на обща стойност 19 106.38 лв.Освен липсващите стоки е установено,че ответникът е издал фактури на фирма „Алфрида”ЕООД в размер на 2 500 лв и на фирма „Ц. 2010”ЕООД в размер на 1 316.80 лв, за които липсват документи за покупко-продажба и стоките не са налични в склада, както и е събрал,но не е заприходил вземания от контрагенти на дружеството в общ размер 2087.43 лв.Установена е липсваща касова наличност в размер на 2 420 лв.Общата стойност на установените липси е в размер на 27 430.61 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ е доказан по своето основание и размер,поради което следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответника за доказаната липса на парични и материални ценности, причинена от него при изпълнение на трудовите му задължения като отчетник.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че с уважаването на предявените искове от страна на въззивния съд е възстановена висящността на възражението за прихващане на вземането за обезщетение по чл.224 КТ, по което съдът не се е произнесъл.Освен това са изложени съображения, че исковата претенция не е доказана.
Ответникът по жалбата „Новаджел”ООД моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като провери правилността на обжалваното решение по реда на чл.280 ал.2 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е частично основателна.
Правилно, в съответствие с доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.207 ал.1 т.2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника.Същият е заемал материално – отчетническа длъжност като началник – склад в Горна О..В поверения му склад са установени липси на стоково-материални ценности,включително и липси в касовата наличност.Липсата се състои в недостиг в касата или склада и представлява състояние на неотчетност.Характерното за този недостиг е неустановения му произход,невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност.При липсата, поради наличието за презумпция за причиняване на щетата от отчетника,неговата вина се предполага.Констатацията за наличието на липса обръща тежестта на доказване .Върху отчетника се възлага тежестта да докаже,че не е причинил щетата,или ако я е причинил,че това не е извършено виновно.В разглеждания случай ответникът не е оборил презумпцията за причиняване на щетата .От представения по делото протокол за инвентаризация от 2.02.17г.,извършена от комисия, назначена със заповед на управителя на дружеството, е установена липсата на поверените на ответника в качеството му на МОЛ стоково-материални ценности и парични средства.Неоснователно е оплакването на касатора, че протоколът за инвентаризация не е подписан.По делото са представени два протокола от 2.02.17г.,чието съдържание е идентично и единият от тях носи подписите на комисията, извършила инвентаризацията.Назначената съдебно техническа – компютърна експертиза потвърждава постъпването на липсващите СМЦ в склада в [населено място], както и че не са осчетоводени като продадени.Установява,че в ответното дружество е въведен софтуерен продукт, в който се отразяват всички постъпили и напуснали склада стоки и по какъв начин се е променяла складовата наличност на в съответния склад.Всички документи в програмата по повод сделки с артикули,водени като налични в склада на дружеството в [населено място], са съставяни от И. Г..Установено е още,че в програмата всеки един оператор е „вързан” към съответната каса на склада,в който е назначен.При сделка с артикул от склада ,операторът се задължава към съответната каса, ако оператор от един склада продаде стока от друг склад,той ще се задължи към своята каса,а няма да задължи касата на другия склад,но в случая вещото лице е констатирало ,че няма данни друг оператор, освен И. Г., да е извършвал сделки със стоки от склада в [населено място].
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че ответникът не е доказал,че не е причинил щетата и правилно е уважил предявения иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ .При този изход на спора въззивният съд е дължал произнасяне по направеното от И. Г. възражение за прихващане със сумата 2400лв,представляваща дължимо му се обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 88 работни дни.
Липсата на мотиви по това възражение е процесуално нарушение по чл.236 ал.2 ГПК, както и основание по чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението в тази му част.Спорът следва да се реши от касационната инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Установено е, че в заповед № 00093/21.02.17г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на И. Г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,е постановено да му се изплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на сумата 2893.45 лв.Сумата не е изплатена на ответника, за което свидетелства изявлението на управителя на ищцовото дружество в проведеното пред ВКС съдебно заседание на 30.10.19г.
Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от ликвидността на вземането на лицето, което извършва прихващане. За да настъпи конститутивното действие на прихващането – погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни.В случая са налице условията на чл.103 ал1 ЗЗД за извършване на прихващането,тъй като вземането на ответника е ликвидно и изискуемо,а това на ищеца подлежи на изпълнение. Погасителният ефект настъпва до размера на по-малкото от насрещните вземания, поради което, като се приспадне сумата от 2893.45 лв, ответникът остава да дължи 24537.16 лв.
Въззивното решение следва да се отмени в частта,с която искът по чл.207 ал.1 т.2 КТ е уважен за разликата над 24 537.16 лв до присъдените 27 430.61 лв и да бъде постановено друго,с което искът да се отхвърли за сумата 2893.45 лв.
В останалата част решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, дължимите на касатора разноски за трите инстанции съобразно отхвърлената част от иска са в размер на 364.30 лв, а на ответника по жалбата според уважената част от иска са в размер на 7365.45лв,съответно в полза на „Новаджел”ООД следва да се присъдят разноските за трите инстанции, изчислени по компенсация в размер на 7001.15 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 493 от 20.12.18г. по гр.дело № 722/18г.на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл.207 ал.1 т.2 КТ за разликата над 24 537.16 лв до 27 430.61 лв, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от „Новаджел”ООД [населено място] срещу И. Р. Г. от [населено място],с ЕГН [ЕГН], на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ за сумата 2893.45 лв/разликата над 24 537.16 лв до 27430.61 лв/.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Р. Г. от [населено място],с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Новаджел”ООД [населено място] сумата 7001.15 лв /седем хиляди и един лв и петнадесет ст/ разноски по делото за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.