О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 25.05.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1083 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.06.2014 год. по гр. д. № 11866/2012 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ е оставил в сила първоинстанционното решение от 8.07.2011 год. по гр. д. № 13281/2006 год. на Софийския районен съд, с което делбата е извършена чрез разпределение на наследствените имоти между съделителите по колена, на основание чл. 292 ГПК /отм./ така, както е посочено в диспозитива с поставяне в общ дял на наследниците от всяко коляно на описаните имоти и присъждане на съответното парично уравняване между тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите П. С. Й., Е. П. Й., С. П. Й., В. Б. З., Д. П. С., Н. П. В. /починала в хода на въззивното производство и заместена от наследника си по закон Т. С. С., конституирана като страна в с.з на 17.12.2013 год. СГС/, В. Н. М., Л. П. Б., чрез пълномощника им адв. Ел. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон при разпределението на имотите, без да е съобразено заключението на приетата по делото експертиза.
В съдържащото се в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на противоречие между обжалваното решение и представената задължителна съдебна практика по въпросите относно обособяването на еднородни дялове при приложение на способа по чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./ и съобразяване с характера и вида на делбените имоти, тяхното предназначение и местоположение – решение № 258 по гр. д. № 144/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 353 по гр. д. № 455/2011 год. на І г. о. на ВКС. По въпроса за съобразяване на способа за извършване на делбата със заключението на експертизата относно обособяването на отделните реални дялове, касаторите се позовават на противоречие с т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, относим към мотивиране на решението от въззивния съд и при препращане към мотивите на обжалвания първоинстанционен акт, с обсъждане на доказателствата и самостоятелна преценка, с позоваване на решенията № № 324 по гр. д. № 1413/2009 год. ІV г. о., 691 по гр. д. № 1620/2009 год. на І г. о., 715 по гр. д. № 139/2010 год. ІV г. о. на ВКС. Изложените съображения обосновават релевираното основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор от Е. Т. Ш., в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Въззивният съд, оставяйки в сила първоинстанционното решение е извършил съдебната делба на наследствените земеделски имоти в землището на [населено място] между съделителите по колена на основание чл. 292 ГПК /отм./, приемайки, че тегленето на жребий е неудобно с оглед различната стойност на делбените имоти, различните квоти на съделителите, както и различният брой наследници в отделните колена, което е обосновало извода му, че коляното с повече съделители следва да получи в дял по-голям по площ имот с оглед на възможността при бъдещата делба всеки съделител от коляното да може да получи реален дял. Съдът е съобразил и обстоятелството, че никой от съделителите не е направил искане за получаване на конкретен имот. Поради това и извършил делбата, разпределяйки делбените имоти в седем дяла по колена на наследниците на общия наследодател, на основание чл. 292 ГПК /отм./.
Поставените от касаторите въпроси относно обособяване на реалните дялове съобразно заключението на вещото лице и съобразно характера на включените в тях имоти с оглед равностойността им, при приложението на способа по чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./ е релевантен за извода за начина на извършването на съдебната делба, като произнасянето по него в обжалваното въззивно решение бележи противоречие с представената задължителна съдебна практика. Съгласно решението с № 258 по гр. д. № 144/2011 год. при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството се уравнява в пари, т. е. следва да се обособят еднородни дялове от делбеното имущество, за да се обезпечи равенството на съделителите – чл. 69, ал. 2 ЗН. Въззивният съд в обжалваното решение е обособил реални дялове от допуснатите до делба земеделски имоти, без да изложи съображения относно тяхната равностойност с оглед вида на включените във всеки дял имоти по вид, местоположение, предназначение, като единственото му съображение при разпределението е броя на съделителите в коляното, като при по-голям такъв е поставил по-голям по площ имот.
В решение № 353 по гр. д. № 455/2011 год. на І г. о. на ВКС е постановено, че основната предпоставка за прилагане на чл. 292 ГПК /отм./ е в делбената маса да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици самостоятелно или по колена, с препращане и към разясненията в ППВС № 4/64 год. В последното се съдържат разяснения относно предпоставките за този способ на извършване на съдебната делба – за всеки съделител да може да се отдели реален дял от наследствените имоти, като освен това е необходимо съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно.
Произнасянето по поставения въпрос за обособяването на реалните дялове за всяко от колената на наследниците на общия наследодател при извършеното от въззивния съд разпределение на делбените имоти противоречи на горната задължителна съдебна практика, което обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.06.2014 год. по гр. д. № 11866/2012 год. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „г” състав.
Указва на касаторите, чрез пълномощника им адв. Е. К. от САК, [населено място], [улица], ет. 2 в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в общ размер на сумата 105.80 лв., след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: