6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С., 30.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 329 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД[фирма], гр.С. против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 627 от 30.12.2009 год., по в.гр.д.№ 964/2009 год., с което е оставено в сила решение № 1691/27.05.2009 год., по гр.д.№ 1058/2006 год. на Р. районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона – чл.166, ал.2 ЗЗД, чл.167 ЗЗД и чл.170 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила – чл.188 ГПК/ отм./, чл.474 , ал.3 ГПК/ отм./, чл.476, б.”е” ГПК/ отм./ и чл.484 ГПК/ отм./ – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право, свързани с валидното съгласие за учредяване на договорна ипотека върху имот, принадлежащ на ТД, правно и структурно обособено в ООД; с необходимостта от специализация на ипотеката, с оглед на имота и вземането, което последната обезпечава, с валидното извършване на нотариалните действия по учредяване на договорна ипотека и за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните е в противоречие със задължителната практика на ВКС, с практиката на съдилищата, като същевременно тези въпроси, създаващи поради неяснотата в правната норма на чл.137, т.7 ТЗ относно същността на съгласието на ОС на ООД противоречие в разрешаването им, са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното несъответствие, съдържащо се в обжалвания съдебен акт със задължителната съдебна практика по първия от формулираните материалноправни въпроси е посочено решение № 84/2009 год., по т.д.№ 662 / 2008 год. на І-во т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.293 ГПК, а с практиката на съдилищата по същия – решение № 901/2005 год. , по гр.д.№ 179/2005 год. на ІІ т.о.; решение № 77/2006 год., по в.гр.д.№ 58 / 2006 год. на Великотърновския апелативен съд; решение № 1073/2006 год., по т.д.№ 646/2006 год.; решение № ІІІ-159 от 15.07.2008 год., по в. т. д.№ 317/2008 год. на Б.; решение № 7/2009 год., по гр.д.№ 537/2008 год. на Великотърновския окръжен съд; решение от 16.01. 2009 год., по т.д.№ 531/2008 год. на Видинския окръжен съд и решение от 16.11.2004 год., по в.гр.д.№ 263/2004 год. на Великотърновския апелативен съд, а по втория – решение № 84/2009 год., по т.д.№ 662/2008 год. на І-во т.о. на ВКС; решение № ІІІ-159 от 15.07.2008 год., по в. т.д.№ 317/2008 год. на Б. и решение на СГС от 27.02.2009 год., по гр.д.№ 2156/2006 год..
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по същата в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на РРС, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], [фирма], [фирма], с правоприемник –[фирма],[населено място] и [фирма] –в ликвидация, със седалище[населено място] пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове: по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, описан в нотариален акт за покупко- продажба № 135, т.ІІ, н.д. № 736/94 год. по описа на РС- Разлог, вписан в СВ с вх.рег. № 601/04.08.1994 год. като самостоятелен обект в 9 етажна сграда с идентификационен № 61813.759.39.1, предназначен за офис, находящ се в[населено място] с административен адрес – [улица], ет.2 и със застроена площ 495 кв.м..; по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.26, ал.1 и ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.170 ЗЗД за установяване, че договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 137, н.д.№ 989/93 год. по описа на РРС е недействителна, поради липса на съгласие от ТД, собственик на ипотекирания имот и отсъствие на изискуемите се от чл.167 , ал.2 ЗЗД задължителни елементи на ипотечния договор ; по чл.97, ал.1 ГПК/ отм/, във вр. с чл.179, ал.3 ЗЗД – за признаване на установено по отношение на горепосочените ответници, че ипотечните права и задължения по учредената с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 137, н.д.№ 989/93 год. по описа на РРС в полза на ТБ [фирма] и по договор за прехвърляне на вземане от 04.12.2003 год. са погасени, поради заличаване на вписаната ипотека; както и по съединения при условията на евентуалност иск по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване на установено, че отсъства идентит между недвижимия имот, предмет на учредената с нотариален акт № 135, т.ІІ, н.д. № 736/ 94год. по описа на РС- Разлог, вписан в СВ с вх. рег. № 601/04.08.1994 год. договорна ипотека и този описан в Постановление за възлагане от 07.10.2004 год. на Д. по изп.д.№ 215/ 96год. Благоевградският окръжен съд е приел, че учредяването на процесната ипотека върху закупения от ищеца, след вписването и, недвижим имот е валидно, поради което същата му е противопоставима и породила целените с нея правни последици, изключва принадлежността на правото на собственост на последния върху ипотекирания имот, след извършената от Д. при РРС публична продан.
Произнасяйки се подробно по отделните въведени от ищеца основания за нищожност на учредената ипотека решаващият съд е приел, че в случая е основателно единствено твърдяното с исковата молба отсъствие на надлежно взето от ОС на ТД [фирма] решение за учредяване на договорна ипотека върху собствения на ЮЛ- търговец недвижим имот, като обезпечение на ползвания от [фирма] бъдещ банков кредит, но е отрекъл наличието на законова възможност за ищецът успешно да се позове на визираното нарушение на закона.
Изложени са съображения, че доколкото липсата на взето решение в съгласие с разпореденото от чл.137, ал.1, т.7 ТЗ е порок относим към валидността на волеизявлението на една от страните по ипотечния договор, то той е противопоставим единствено на последната – т.е. в случая на ипотекарния длъжник, но не и на трето на сделката лице, какъвто е ищецът, който независимо, че е придобил собствеността върху имота, след пораждане на ипотечното право не може да упражни чуждо субективно право, предоставено единствено на неговия носител.
По отношение твърдяното погасяване на учредената договорна ипотека, въззивният съд, въз основа на анализа на доказателствения материал по делото е счел, че то не е настъпило нито по силата на закона, нито поради доброволен отказ на кредитора към момента на образуване на изпълнителното дело и налагане възбрана върху процесния недвижим имот, което обуславя и законността на упражненото от последния ипотечно право.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащите се в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора материалноправни въпроси, като обусловили решаващите изводи на въззивния съд във вр. с въведеното основание за нищожност на учредената ипотека, поради липса на надлежно съгласие на собственика на ипотекирания имот и отсъствие на задължителните, съгласно чл.167, ал.2 ЗЗД елементи от съдържанието на ипотечния договор, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на първия от тях е осъществена и допълнителната предпоставка – критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като възприетото с цитираното решение № 84/ 31.07.2009 год., по т.д.№ 662/ 2008 год. на І-во т.о. на ВКС, задължително за съдилищата в страната, разрешение във вр. с приложението на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е с оглед правното положение на трето добросъвестно лице, договаряло пряко с надлежно овластен по см. на чл.141, ал.2, изр 1 ТЗ, каквато не е конкретната разглеждана хипотеза.
Посочената противоречива съдебна практика на отделни състави на ВКС по приложението на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ също е неотносима към разглеждания правен спор, доколкото с влязлото в сила решение на ІІ т.о. на ВКС № 901/2005 год., по гр.д.№ 179/2005 год. е разрешен въпроса за възможността част от правомощията на ОС на търговец- ООД по чл.137 ТЗ да бъдат делегирани със самия дружествен договор на управителя на търговското дружество, а в решение № 1037/1006 год., по т.д.№ 646/ 2006 год. – този за обвързаността на упълномощеното лице от обема на учредената му от представлявания представителна власт, които въобще не се били обсъждани в обжалвания въззивен съдебен акт.
По отношение на втория поставен от касатора материалноправен въпрос е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
От съпоставката на обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд с цитираните- решение на ВКС № 406/2003 год., по гр.д.№ 968/ 2002 год. на ІІ-ро г.о. и решение на Б. № ІІІ-159 от 15.07. 2008 год. , по в.гр.д.№ 317/ 2008 год., влязло в сила, следва, че твърдяното противоречие по приложението на чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.170 ЗЗД е налице, което самостоятелно обуславя основателността на искането за допускане на касационното обжалване. Обстоятелството, че останалите посочени в касационната жалба съдебни актове на отделни въззивни съдилища са без отбелязване, че са влезли в сила, изключва възприемането им за част от съществуващата съдебна практика, поради което не следва да бъдат обсъждани- арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до формулирания процесуалноправен въпрос, то предвид доводите, съдържащи в обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се налага извод, че касаторът е допуснал лишено от основание в процесуалния закон смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тези за достъп до касационен контрол и твърдяното чрез този въпрос противоречие всъщност е оплакване за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188 ГПК/ отм./ и на чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, което подлежи на преценка едва в производството по разглеждане касационната жалба по същество.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградския окръжен съд № 627 от 30.12.2009 год., по в.гр.д.№ 964 /2009 год..
УКАЗВА на касатора ЗАД[фирма] , гр.С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 1607 лв./ хиляда шестстотин и седем лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилища по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен платежен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до ЗАД[фирма] , гр.С. , че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за евентуално насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: