1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр.София, 30.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1557/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) срещу определение на Софийски градски съд от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2011/ 2018 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 6953 от 07.11.2018 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на ищеца В. Й. Г. още 600 лв (общо 900 лв) разноски по въззивното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд счел, че не е направено възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Такива възражения били направени в проведеното на 07.11.2013 г. съдебно заседание, в писмени бележки от 19.11.2013 г., във възражение от 22.04.2015 г. и в частна жалба от 19.10.2016 г. Евентуално поддържа, че е неправилно разбирането на въззивния съд досежно момента, в който може да се направи възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Счита, че такова възражение може да бъде валидно заявено и в производството по чл.248 ГПК. Поради това моли определението, с което ГДИН е осъдена да заплати допълнително 600 лв разноски за въззивното производство, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна В. Г. я оспорва и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Според ищеца възражение за прекомерност на платено в процеса адвокатско възнаграждение не може да бъде заявено преди плащането му, което в случая е станало на 22.05.2018 г. След тази дата възражение по чл.78 ал.5 ГПК ответникът не е заявил, поради което съдът не е имал основание да присъди по-малко разноски.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Основното производство е образувано по искова молба на В. Г. срещу ГДИН, предявени са искове по чл.344 ал.1 т.1 и 3 КТ. Първоинстанционният съд уважил изцяло исковете и присъдил (по реда на чл.248 ГПК) в пълен размер разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца в производството пред него. ГДИН обжалвала както първоинстанционното решение по същество, така и определението по чл.248 ГПК, по жалбите се е произнесъл Софийски градски съд, пред който е проведено само едно съдебно заседание – на 07.06.2018 г. В това заседание ищецът бил представляван от адвокат, който представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 666923/ 22.05.2018 г., в който било удостоверено плащането в брой на 900 лв адвокатско възнаграждение от В. Г. за представителство по гр.д.№ 2011/ 2018 г. В това съдебно заседание ГДИН не изпратила представител, нито било направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. С решение от 07.11.2018 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение по съществото на спора, отменил частично определението по чл.248 ГПК и присъдил в полза на ищеца 300 лв разноски пред въззивната инстанция. По искане на В. Г. е постановено допълнително по реда на чл.248 ГПК обжалваното в настоящето производство определение от 07.01.2019 г., с което ГДИН е осъдена да заплати още 600 лв разноски по въззивното производство. Съдът приел искането за изменение на решението по същество в частта за разноските за основателно поради липса на възражение за прекомерност, направено от въззивника – ответник до приключване на устните състезания.
Определението е законосъобразно. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, т.3 и т.11, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. По действащия ГПК съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78 ал.5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след приключване на устните състезания.
Неоснователно ГДИН поддържа, че възражението по чл.78 ал.5 ГПК може да бъде направено за първи път и в производството по чл.248 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл.78 ал.5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция (определение № 135/ 18.03.2019 г. по ч.т.д.№ 938/ 2018 г., І т.о., определение № 878/ 12.05.2013 г. по ч.т.д.№ 3365/ 2013 г., I т.о. и цитираната в тях друга практика по същия въпрос). След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл.80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него – тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл.248 ал.1 ГПК.
Неоснователен е и доводът на ГДИН, че възражението за прекомерност е направено в проведено на 07.11.2013 г. съдебно заседание, в писмени бележки от 19.11.2013 г., във възражение от 22.04.2015 г. и в частна жалба от 19.10.2016 г. Всички тези документи действително съдържат възражение по чл.78 ал.5 ГПК, но то касае платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Пред въззивния съд такова възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца на 22.05.2018 г. за защита във въззивното производство, не е заявено до приключване на устните състезания пред тази инстанция. Направеното в първоинстанционното производство възражение няма отношение към процесуалните действия, дължими във въззивното производство (определение № 878/ 12.05.2013 г. по ч.т.д.№ 3365/ 2013 г., I т.о.).
По тези мотиви съдът намира частната жалба за неоснователна, но неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на разноски за настоящето производство. Съгласно установената практика, в производство за разноски нови разноски не се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2011/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: