2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С.,08.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №984/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – С. община, против въззивно решение №1/01.02.2010 г. по гр.д.№10907/2009 г. по описа на С. градски съд г.о., ІV-Д състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 15.8.2009 г. по гр.д.№3450/2009 г. по описа на С. районен съд, г.к., 55състав, с което С. община е осъдена да заплати на Т. И. Г., сумата 1996 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2009 г., на основание чл.222, ал.3 КТ, както и разноски в размер на 500 лева.
Въззивната инстанция е приела, че правото на ищцата за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е възникнало с прекратяването на трудовото й правоотношение със С. община, която е субект задължението за заплащане а това обезщетение в размера, предвиден в чл.1, ал.2, във връзка с ал.1 от ПВС №31/1994 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател поставя въпрос за конкретното приложение на разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ и чл.1, ал.1, и ал.2 от ПМС №31/1994 г. за увеличаване в някой случай размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ. Като основание за допускане на въззивното решение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно за разпоредбата на чл.1 от ПМС №31/1994 г., за увеличаване в някой случай размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. По-нататък в изложението касационният жалбоподател прави собствено тълкуване на разпоредбата то цитирания подзаконов нормативен акт, като го подвежда към конкретния случай и описва трудовата биография на ищцата. Излага се, че въпреки приложените и приети по делото доказателства, нито първоинстанционният съд, нито въззивната инстанция, са обърнали внимание на факта, че училищата са действително бюджетна издръжка, но трудовият договор на ищцата не е сключен с директора на училището, а с управителя на Д. VІІ ЕООД, което е търговско дружество по смисъла на Търговския закон и не представлява организация на бюджетна издръжка.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Т. И. Г., посредством процесуалния си представител – адв. В., е депозирала възражение по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване, уточнението към него и възражението на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Поставен е съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1/01.02.2010 г. по гр.д.№10907/2009 г. по описа на С. градски съд, г.о., ІV-Д състав, по подадената от С. община касационна жалба, вх.№20295/19.3.2010 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: