Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
София, 01 юли 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 456/2015 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия И. И. Б. подадена чрез защитника му-адв. И. И. Я. от АК-Благоевград против решение № 38 от 12.02.2015год. по внохд № 946/2014 год. на Софийския апелативен съд.
В нея е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излагат се доводи, че деянието е несъставомерно, тъй като Б. не е „държал“ инкриминираните с обвинителния акт наркотични вещества и като е прието обратното, двете решаващи по фактите съдебни инстанции са приложили неправилно закона.
Пред касационния състав защитникът на подсъдимия И. И. Б. поддържа жалбата по изложените в нея основание и доводи.
Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното решение е потвърдена присъда от 27.03.2014год., постановена по нохд № 276/2013год. на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият И. И. Б. е признат за виновен в това, че на 05.10.2012год. в участък от пътя на изхода от [населено място] за [населено място], в съучастие като съизвършител с Н. П., без надлежно разрешително държал с цел разпространение в л.а. м.“марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Н. П., високорисково наркотично вещество в големи размери-7.820кг. и на обща стойност 31.280лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр. 1, във вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и 10000 лв. глоба.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна.
В касационната жалба подсъдимият и защитникът му не оспорват приетата от съдилищата фактическа обстановка, свързана с постигнатата уговорка между подсъдимия и свид. Н. С. П. да съберат растенията от канабис от нива в района на [населено място] и за действията им насочени в изпълнение на взетото общо решение. До нивата извършителите се придвижили с личните си автомобили, като, за да поддържат връзка помежду си, контактували с радиостанции. След като събрали канабиса, който рязали с лозарска ножица, двамата съучастници го поставили в найлонови чували, а тях-в лекия автомобил на св. П. и след това потеглили по пътя към [населено място].
По получен сигнал органите на МВР предприели оперативно-издирвателни мероприятия, като по подадените им регистрационни номера на автомобилите, пребивавали край нивата с канабис, установили, че те са собственост на подсъдимия и на свид. П.. Поставените на постове по пътя полицейски служители спрели за проверка първо автомобила, управляван от Б., а след това-и на свид. П., в който открили наркотичното вещество, предмет на престъплението. При извършеното претърсване на автомобилите на извършителите, освен канабиса, били открити двете радиостанции, както и лозарска ножица в автомобила на Б.. Върху режещата част на ножицата е установено зелено вещество, което назначената по дознанието физикохимическа експертиза установила, че съдържа следи от тетрахидроканабинол.
По отношение на Н. С. П. наказателното производство е прекратено с определение № 641/20.02.2013год. по нохд № 49/2013год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е одобрено сключено между него и прокуратурата споразумение.
Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с доводи за липса на обективна съставомерност на извършеното, тъй като в нито един момент жалбоподателят не е осъществил фактическо владение върху инкриминираната марихуана. Възражението е обсъдено от апелативния съд и е отхвърлено с аргументи, които касационният състав споделя изцяло. Правилно е заключението, че за да е налице формата на изпълнително деяние „държане“, не е необходимо деецът непосредствено, физически да държи вещта. Фактическата власт върху вещите, предмет на престъплението, се изразява в отношението на извършителя към тях като към свои, във възможността да упражнява контрол върху тях и да се разпорежда с тях. Съобразно приетите по делото факти, жалбоподателят и другият извършител са придобили марихуаната /за която изпълнителна форма на престъплението не им е предявено обвинение/ и след това по взаимно решение са я поставили за пренасяне в лекия автомобил на свид. П.. С тези действия подсъдимият Б. е осъществил и фактическа власт върху нея, както правилно е посочено в мотивите на въззивния съд. Материалният закон е правилно приложен и не са налице основания за оправдаване на жалбоподателя или по същото това основание, обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 12.02.2015год. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 946/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: