Р Е Ш Е Н И Е
№207
гр. София, 10.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 24.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3468/2016 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на И. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на районен съд Б. по гр.д. №6693/11 г. от 9.05.12 г. С решението по реда на чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на молителя, като ответник по иска, че дължи на ищеца Б. „П. П. Ф.” – С. по потребителски кредит сумата от общо 1297 лв., за която ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК, като твърди, че не е редовно уведомен/ призован/ за делото, като уведомлението по чл.47 от ГПК е залепено на входната врата на блока, а не на тази на жилището му. В едно от съобщенията, върнати от призовкаря е посочено, че ответникът по иска е напуснал страната за неопределено време – обстоятелство, което призовкарят няма как да узнае, след като не е имал достъп до апартамента на ответника по иска. Според молителя, назначеният му от съда особен представител адв. Б. е признал иска и не е направил никакви възражения за погасени по давност вземания.
Ответникът по молбата Б. [фирма] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: Ответникът по иска и молител Г. е редовно призован по чл.47 ГПК от постоянния му и настоящ адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.8. Уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК е залепено на входната врата на блока, според удостовереното от призовкаря. Във върнатото съобщение наистина е посочено, че лицето е напуснало страната за неопределено време, но след като молителят оспорва този факт, то не е съществувала пречка за него да получи книжата по чл.47, ал.2 ГПК. По делото е представена справка за адресната регистрация на ответника по иска – чл.47, ал.4 ГПК, от която се установява, че адресът, на който е извършено призоваването чрез залепване е негов настоящ и постоянен адрес. Съобщението се счита връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда, на осн. чл.47, ал.5 ГПК. Така е прието в случая и от разглеждащия делото Бургаски РС. На ответника по иска и молител е назначен особен представител по чл.47,ал.6 ГПК, чрез когото той е редовно призован за откритото съдебно заседание и който го е представлявал надлежно по делото, вкл. при връчването на препис от постановеното решение. Затова ВКС намира, че ответникът по иска е надлежно представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и решението не е постановено при признание на иска – чл.237 ГПК. Доводите му като молител в настоящото производство, очертаващи хипотезата на чл.303, ал.1,т.5 ГПК – че поради нарушаване на съответните правила е лишен от право да участва в делото и че не е надлежно представляван в процеса, са неоснователни, а с това – и обоснованата с тях молба за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения молбата следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски районен съд от 9.05.12 г. по гр.д.№6693/11 г., на осн. чл.305, ал.1,т.5 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: