О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 17.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2066 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К. и К. К. Д. против решение № 2500 от 12.12.2012г. по гр.д.№ 2058/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2038 от 07.05.2012г. по гр.д.№ 2943/2011г. на РС-Варна. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касаторите да предадат на ответниците Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П. владението върху собствения им имот с идентификатор 10135.2516.4221 по КК на [населено място], представляващ по ПНИ имот № 4221 на СО „М. рит, Б. чешма, Д.”, целия с площ 536 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон чл. 14, ал.1 и пар. 4-4к, ал.7 ЗСПЗЗ и за необоснованост на извода, че собствеността върху процесния имот е била възстановена и е могло да бъде защитена чрез предявяване на иск за прекъсване на давността още от 1999г.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. чия собственост са имотите от прекратяване на правото на ползване на основание пар.4 ЗСПЗЗ до възстановяване на собствеността окончателно с решение и скица и заповед по пар.4 ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1305/20.10.2009г. по гр.д.№ 2248/2008г. на В., Р № 1156/08.10.2008г. по гр.д.№ 5181/2007г. 2.може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар.4 ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 10/04.05.2011г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 906 от 29.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 60/2010г. І гр.о. Третият въпрос е кое от двете решения възстановява правото на собственост, когато с първото решение е признато правото на собственост преди изменението на ЗСПЗЗ и влизане в сила на пар.4к,, ал.7, а с второто е поправено първото, като се включва и нов имот, обхващащ терена на възстановения имот. По този въпрос се твърди основанието по чл. 2801 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като първият поставен въпрос е неотносим, а останалите са разрешение в съответствие със задължителна съдебна практика, която цитират и представят.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците К. И. К. и К. К. Д. са наследници на К. К. К., починала 1996г. и на К. К. Д., починала на 31.03.2003г., а те са наследници на К. К. И., починал на 11.01.1967г. На него е разпределен по делбен протокол от 06.07.1944г. по ч.гр.д.№ 175/1944г. дял ІІІ-ти нива от 5,5 дка в м. „К. али” при описани граници. По плана на крайбрежието от 1956г. това е имот 3925, идентичен на имот 6850 по П., определящ старите имотни граници. Този имот измерен графично е 6,064 дка. С решение № 590 от 15.02.1999г. на наследници на „К. К. И.” е „признато правото на собственост” по т.3 на нива от 6,064 дка, съставляваща имот 6850 по кадастралния план, изработен 1956г., попадащ в терени по пар.4 от ЗСПЗЗ, включващ изброени имоти, между които и имот 491 от 0,814 дка. С решение № 1720 от 19.08.2010г. е поправено името на наследодатела вместо „К.” – „К.” и е допълнено решение № 590/10.02.1999г., като имот 6850 включва и имот 492 с площ 0,924 дка. Със заповед № 972 от 12.10.2009г. , издадена на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на ищците върху имот 4221 по ПНИ с площ 536 кв.м., който не е застроен. Този имот е образуван от терен, който е в повече след изкупуване по пар.4а от ЗСПЗЗ на имоти 491 и 492. На Т. Е. М. е предоставен терен с площ 0,8 дка на основание ПМС № 21/1963г. с решение № 8 от 19.05.1968г. В това место е изградена сграда. Този терен е заснет в КП с № 491 с площ 814 кв.м. Т. М. е починал 31.01.2009г. и ответниците Р. А. и Е. В. са негови наследници. На осн. заповед № 181/24.03.2011г., поправена със заповед № 247/29.04.2011г. на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ наследниците на Т. М. придобиват имот 941 с площ 657 кв.м. На Б. Я. П. на основание ПМС № 76 с решение № 4/2 от 11.03.1081г. е предоставен терен с площ 0,8 дка., в който е построил сграда. Този терен е заснет в КП с № 492 с площ 924 кв.м. Реализирал е правото си на изкупуване и със заповед № 368 /14.04.2010г. на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е станал собственик на имот 492 с площ 668 кв.м.
Процесният имот 4221 е образуван с Плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-08-7706-178 от 15.06.2008г. от терените, останали от имоти 491 и 492 над придобитата площ на основание пар.4к, ал.7 ДСПЗЗ – от имот 491 – 258 кв.м. и от имот 492 – 277 кв.м. Индивидуализираният с НПИ имот 4221 е обособен от тези два имота с ПНО от 2008г. и за него с н.а. № 103 т.І/26.05.2010г. ответниците Е. Т. М., Р. Т. А., В. Г. А. и Б. Я. П. са признати за собственици по давност.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че правото на собственост е възстановено с първото решение от 1999г. и от този момент ищците са могли да защитят правото си на собственост. Тъй като са предявили иска едва от 25.02.20111г., ответниците са могли до предявяване на иска да придобият правото на собственост на основание давност, поради което иска е отхвърлен. .
Поставеният въпрос – чия собственост са имотите от прекратяване на правото на ползване на основание пар.4 ЗСПЗЗ до възстановяване на собствеността окончателно с решение и скица и заповед по пар.4 ЗСПЗЗ е неотносим към спора, тъй като искът е уважен поради това, че ответниците са придобили процесния имот на оригинерно придобивно основание. По този въпрос не следва да се допуска касационен контрол.
Втория въпрос – може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, е относим към спора с оглед установеното по делото, че процесния имот е образуван с ПНИ, одобрен 2008г. и приетото, че е придобит по давност от ответниците, която е започнала да тече преди одобряване на този план. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 10/04.05.2011г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 906 от 29.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 60/2010г. І гр.о., с които се приема, че нормата на пар.5, ал.2 ЗВСОНИ защитава правото на лицата, заявили за възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски имоти от опасността да бъдат придобити по давност. Собствеността се възстановява с обособяването на имотите като самостоятелни обекти на правото на собственост. За имотите, попадащи в терени по пар.4 ЗСПЗЗ индивидуализацията им се извършва с ПНИ. С въззивното решение е прието, че давност тече преди приемане на ПНИ, от момента, с който е признато право на възстановяване. Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираните две решения № 10/04.05.2011г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 906 от 29.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 60/2010г. І гр.о., постановени по чл. 290 ГПК, поради което на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос.
Цитираните от ответниците, в потвърждение на искането им да не се допуска касация, ТР № 1/2009г. на ОСГК относно това че нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ се прилага и по отношение на трети лица и на ТР № 10/05.12.2012г. относно това след заличаване на изтеклата давност на основание чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ може да тече и кратка придобивна давност са неотносими, тъй като ответниците не са трети лица, придобили права в хипотезата на чл. 70 ЗС. ТР № 1/2012г. също е неотносимо, тъй като то разглежда въпроса за приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато един от тях е завладял целия имот за себе си. С Р№ 117/08.02.2011г. по гр.д.№ 1171/2010г. ІІ гр.о. е разгледан казус, при който с решение на ОСЗГ, постановено преди влизане в сила на пар.4к, ал.7 е възстановено правото на собственост, а в настоящия случай само е признато правото на собственост. В Р № 588 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 1350 2009г.І гр.о. е прието, че макар да е вписано, че само се признава правото на собственост, процедурата по възстановяване е приключила, защото е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ на ответниците, поради което искът по чл. 108 ЗС не е бил преждевременно заведен. Тези решения, посочени от ответниците са неотносими към настоящия казус, при който с първото решение само е признато правото на възстановяване върху имот, който е индивидуализиран с плана от 1956г. и чрез посочване на имотите на ползуватели, за които е текла процедура по изкупуване. Спорния имот е останалия терен след изкупуването, обособен с ПНИ, за който ответниците не могат да се позоват на права, като ползувагели, защото се отнася за терен над тази площ, а твърдят придобивно основание – давност. Затова са неосноватени възраженията на ответниците срещу допускането до касация по втория поставен въпрос.
Третият въпрос разглежда специфична хипотеза, която е доказана с представените по делото основно решение от 1999 г. и допълнено и поправено от 2010г. Този въпрос е много конкретен и няма значение за развитието на правото, поради което няма основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2500 от 12.12.2012г. по гр.д.№ 2058/2012г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба, подадена от К. И. К. и К. К. Д..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 55,80 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнени, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: