О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София 22.03.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3085/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската градска прокуратура срещу решение №3677 от 07.06.2018 г. по гр. дело №1525/2018 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение от 02.05.2017 г. по гр. дело №22586/2016 г. на Софийския районен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Б. Н. на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 22.04.2016 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че на 15.09.2014 г. ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение. С повдигане на обвинението му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Досъдебното производство е внесено в съда с искане ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК. С влязло в сила решение на 30.12.2015 г. той е оправдан по повдигнатото му обвинение. Досъдебното и съдебното производство са продължили около една година и три месеца. Наказателното дело в съдебната фаза е протекло в три съдебни заседания на първа инстанция като вместо обвинителен акт Прокуратурата е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК и налагане на административно наказание. Първоинстанционното решение не е протестирано и е влязло в сила. Съгласно чл.6 ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно производство, включително и инстанционния контрол на присъдата, решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на ЕСПЧ наказателното производство започва от момента на привличането като обвиняем или от тогава, когато лицето е било засегнато от действия, предприети от държавните органи в резултат на подозрение за извършено от него престъпление. Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок зависи от няколко критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на страните, включително и на лицето, което твърди, че правото на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено, поведението на държавните органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото за лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го разгледали. По отношение на ищеца от повдигане на обвинението до приключване на съдебно производство с влязло в сила решение по оправдаването му е изминала една година и три месеца, включително и в съдебната фаза. Ето защо наказателното производство е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 ЕКЗПЧ. От показанията на разпитаните свидетели, които имат преки наблюдения върху поведението на И. Б. Н. се установява, че от воденото срещу него наказателно преследване той бил притеснен, променил се е като е станал по-затворен. Някои от приятелите му са започнали да странят от него. Имало е колеги, който са спрели да общуват с него. Охладнели са значително и отношенията с родителите му, което също му се е отразило негативно емоционално. В резултат на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение той е станал по- изнервен. Преди това е бил спокоен и уравновесен. Доказани са твърденията за личностна промяна на ищеца, изразяваща се в затвореност, неспокоен сън, изнервеност, както и променените отношения с приятели, колеги и родителите му. Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. Обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. При определяне на размера на неимуществените вреди достатъчен за репарирането им, следва да се съобрази ПП № 4/68г. на ВС, в което е дадено тълкуване на понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. То не абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне обезщетението за възмездяване на неимуществените вреди. Трябва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната, която също се отразява на размера на обезщетението. Налице са елементите от фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ доколкото има незаконни действия на прокуратурата по поддържано обвинение за престъпление, по което ищецът е бил оправдан, както и вреди, които са в причинна връзка с тях. С оглед на това справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 3 000 лв.
Ответникът по касационната жалба И. Б. Н., със съдебен адрес – [населено място], не е заявил становище.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3677 от 07.06.2018 г. по гр. дело №1525/2018 г. на Софийския градски съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3677 от 07.06.2018 г. по гр. дело №1525/2018 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.