1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
Гр.София, 05.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1391/2018 г.
за да с произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. П. срещу Решене № 630/29.01.2018 г. по в.гр.д.№ 15762/2016 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решението на СРС, ГК, 48 с. от 15.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 75067/2015 г. в отхвърлителната му част с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, предявен от касатора срещу [фирма], за разликата над 2155,76 лв. до пълния размер на сумата 6 349,45 лв., претендирана като недължимо платена лихва за периода от 4.12.2010 г. до 4.12.2015 г. по договор за банков кредит № 34/2006 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно в описаната му потвърдителна част по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопрозводствените правила. Претендира се отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска за разликата в размер на 4193,69 лв. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК и чл.280 ал. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] София изразява становище, че обжалваното решение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на иска.
При преценка на допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД. Сумата 6349,45 лв. се претендира като недължимо платена договорна лихва за периода 4.12.2010 г. – 4.12.2015 г. по договор за банков кредит № 34/2006 г. в резултат на неправомерно увеличаване на лихвения процент по месечните погасителни вноски поради прилагане нищожна клауза на ОУ на Договора за ипотечен кредит от 18.09.2006 г. между [фирма] и З. П. П., която е неясна, създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не е индивидуално уговорена.
Предметът на делото – правоотношение, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.2 ТЗ във вр.чл.1 ал.1 т. 7 ТЗ и спор за действителност на неравноправна клауза на банковата сделка – го определя като търговско. Касационният контрол върху обжалваното въззивно решение е недопустим по критерия на чл.280 ал. 3 т.1 пр. 2 ГПК – цена на иска до 20 000 лв.
По изложените съображения касационната жалба срещу Решение № 630/29 януари 2018 г. на СГС се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. П. П. срещу Решение № 630 от 29 януари 2018 г. по в.гр.д.№ 15762/2016 г. на СГС, ГО, Въззивно отделение, ІV „в“ състав като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: