Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
София 09.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6217 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. К. П. чрез адв.Р. Р. против решение № 87 от 4.06.13г.по в.гр.дело № 165/13г.на Окръжен съд – Ямбол,с което е потвърдено решение № 52/25.01.13г.по гр.дело № 1428/12г.на Ямболския районен съд.С него е уважен предявения иск от [фирма] [населено място] против Р. К. П. и ЕТ”Т.- Ж. Т.”гр.Я.,като на основание чл.135 ЗЗД е прието,че договорът за покупко-продажба,по който Ж. И. Т. е продала на Р. К. П. 1/2 ид.част от незастроен терен с площ от 2790 кв.м.,съставляващ УПИ в масив по КВС на землището на [населено място] ,обективиран в нот.акт № ,том,дело № г.на нотариус Щ.,е недействителен по отношение на [фирма] [населено място].
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД.
Ответникът по жалбата [фирма] счита,че е неоснователна.
С определение № 324 от 10.03.14г.състав на Четвърто гражданско отделение е допуснал въззивното решение до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и проверки допустимостта и правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че [фирма] се легитимира като кредитор по отношение [фирма] с изпълнителен лист от 3.05.11г.,издаден по ч.гр.дело № 1354/09г.на ЯРС,по който ЕТ е осъден да заплати на дружеството сумата 10 000 лв,ведно със законната лихва от 12.06.09г.до изплащане на вземането,както и сумата 700 лв разноски по делото.По нот.акт № том дело № от г.на нотариус Щ. Ж. Т. и съпруга й Д. Т. са продали на Р. П.,нейна майка свои недвижими имоти,сред които и незастроен терен с площ от 2790 кв.м.,съставляващ УПИ в масивпо КВС на землището на [населено място]. По иск с правно основание чл.440 ГПК,предявен от Р. П. против ЕТ”Т. – Ж. Т.”е образувано гр.дело № 641/12г.на ЯРС,приключило с влязло в сила решение № 431/10.07.12г.,с което съдът е признал за установено по отношение на ЕТ и [фирма],че Ж. И. Т. в качеството си на едноличен търговец не е собственик на посочения недвижим имот,срещу който е било насочено изпълнението по изп.дело № г.на ЧСИ Х..По това производство е бил предявен като инцидентен иск по чл.135 ЗЗД,но съдът не го е приел за разглеждане,вследствие на което е било образувано настоящото производство.Във връзка с наведените доводи за недопустимост на иска съдът е изложил съображения,че е надлежно предявен,тъй като е изгубил характера си на инцидентен такъв в друго производство и липсват процесуални пречки за разглеждането му.
Настоящият състав на Четвърто г.о.на ВКС,приема,че решението е допустимо,но неправилно.
Правилна е преценката,че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е допустим,съответно и обжалваното решение не е постановено по недопустим иск.Настоящото производство е образувано като самостоятелно.Искът е загубил характера си на инцидентен,а следва и отговаря на общите изисквания за предявяване на иск.
Разгледан по същество,е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Правото на кредитора по чл.135 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,е материално преобразуващо право,а искът,с който се упражнява, е конститутивен.Целта му е да запази от намаляване длъжниковото имущество и да го приготви за принудително изпълнение,като върне спрямо кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима на длъжника.Затова този иск е вид обезпечение.Спрямо обезпечения по реда на чл.135 ЗЗД кредитор имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и положението,в които е бил при сключване на увреждащата сделка. Спрямо кредитора – ищецът длъжникът се поставя в положението преди сделката.Между сключилите я страни и за всички други лица сделката е действителна.
С предявяването на отрицателния установителен иск по чл.440 ал.1 ГПК се цели да се установи,че вещта,върху която е насочено изпълнението за парично вземане,не принадлежи на длъжника.В разглеждания случай жалбоподателката Р. П.- приобретателка по атакуваната сделка, успешно е провела иска по чл.440 ал.1 ГПК,като с влязло в сила решение е отречено,че правото,върху което е насочено принудителното изпълнение, принадлежи на длъжника [фирма].При това положение няма длъжниково имущество,срещу което кредиторът [фирма] /страна в производството по чл.440 ал.1 ГПК/ да насочи изпълнението. Не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на атакуваната сделка,тъй като процесният имот не може да се счита спрямо кредитора за имущество на длъжника,което да служи за негово обезпечение.
По изложените съображения настоящият състав намира,че следва да отмени обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл.135 ЗЗД,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката Р. П. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1290 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 87 от 4.06.13г., постановено по в. гр.дело № 165/13г.на Ямболския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 ЗЗД,предявен от [фирма] [населено място] против Р. К. П. и ЕТ”Т.-Ж. Т.”гр.Я. за признаване спрямо ответниците,че договорът за покупко-продажба,по който Ж. И. Т. е продала на Р. К. П. 1/2 ид.част от незастроен терен с площ от 2790 кв.м.,съставляващ УПИ в масив по КВС на землището на [населено място] ,обективиран в нот.акт № ,том ,дело № г.на нотариус Щ.,е недействителен по отношение на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Р. К. П. сумата 1290 лв /хиляда двеста и деветдесет/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.