9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 23.04.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4190 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10251/15.08.2017г., подадена от С. П. Г. от [населено място], [община] срещу решение №236/07.07.2017г., постановено от Старозагорския окръжен съд, I граждански състав по в.гр.д.№1182/2017г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта относно размера на квотите, при които до делба между съделителите са допуснати дворно място от 330 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица], съставляващо УПИ X.-392 в кв.483 по плана на града заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда-близнак и навес с оградни стени и постройка на допълващо застрояване от 26кв.м.; празно дворно място с площ от 1100кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 1020кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Стара З., представляващо УПИ X.-439 в кв.15 по плана на селото; ниви в землището на [населено място], [община].
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпростие:
1.Преценката дали е в интерес на запретения разпореждането с недвижимия му имот, извършена в охранително производство по реда на чл.130, ал.3 СК, може ли да бъде предмет на последващ контрол по претенции за нищожност;
2.Може ли преценката за интереса на запретения да се изследва извън контекста на конкретната сделка и да зависи от броя на сделките, извършени с неговото имущество;
3.Когато се касае за разпореждане с няколко имота на лице, поставено под запрещение, разрешенията на съда по чл.130, ал.3 СК в рамките на едно охранително производство ли следва да се постановят, за да бъде изследван интереса на запретения.
Излагат се и съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
4.Поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на запретения, чрез нотариални актове за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на запретения, при запазено пожизнено право на ползване от същия, при спазване на разпоредбите на чл.130, ал.3 СК, противоречи ли на законните задължения на настойника по чл.164, ал.3 СК;
5.Продажбата на недвижим имот, собственост на запретения, срещу определена сума пари, при спазване разпоредбите на чл.130, ал.3 СК, противоречи ли на задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК;
6.Съставлява ли противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД нарушаването на задължаваща норма /чл.164, ал.3 СК/, в която липсват условия и предпоставки за пораждане на задължение, което за бъде нарушено.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. П. Г. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. П. Г. е предявила срещу Г. П. Г. иск за делба на застроено дворно място в [населено място], незастроено дворно място в [населено място], [община] и ниви в землището на [населено място], [община] с твърдението, че застроеното дворно място /УПИ X.-392 по плана на [населено място]/, заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда-близнак, придобито по договор за доброволна делба от 30.06.2005г., е принадлежало на техните родители П. Г. Ж., починал на 27.10.2009г., и П. Д. Ж., починала на 23.06.2013г., в режим на СИО, като след смъртта на П. Г. Ж. майката на съделителите П. Д. Ж. е прехвърлила на С. П. Г. своите 4/6 идеални части от този имот срещу задължение за гледане и издръжка /н.а. №86, том 2, рег.№2408, дело №185/2011г./. По отношение на незастроеното дворно място в [населено място], [община] П. Г. твърди, че е принадлежало на наследодателя П. Г. Ж. в индивидуална собственост, придобито по договор за дарение /н.а.№33, том IX, дело №3199/1990г./, а след неговата смърт преживялата съпруга П. Д. Ж. е прехвърлила на С. П. Г. собствената си 1/3 идеална част чрез договор за покупко-продажба /н.а.№92, том 2, рег.№2442, дело №190/2011г./. Земеделските земи в землището на [населено място], [община] твърди, че са принадлежали на наследодателя П. Г. Ж., като след неговата смърт П. Д. Ж. й прехвърлила своята 1/3 ид.част срещу задължение за гледане и издръжка /н.а.№97, том 2, рег.№2487, дело №195/2011г./. Поддържа, че квотите от съсобствените имоти следва да се определят с оглед настъпилото през 2009г. наследяване и извършените от П. Д. Ж. разпоредителни сделки.
Съделителят Г. П. Г. в отговора по исковата молба е изразил становище, че извършените от П. Д. Ж. разпоредителни сделки са нищожни като сключени в нарушение на чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД – алеаторните сделки поддържа, че са сключени в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 СК /тъй като през 2010г. П. Д. Ж. е поставена под пълно запрещение и за неин настойник е назначена С. П. Г./, липсва и конкретна житейска необходимост за сключването им, както и че е налице нееквивалентност на престациите и не са сключени в интерес на поднастойната, а в нейна вреда. По отношение на извършената през 2011г. покупко-продажба поддържа, че е извършена във вреда на поднастойната /тъй като липсва конкретна нужда и очевидна полза за нея/, както и че е извършена в противоречие с даденото от съда по реда на чл.130, ал.3 СК разрешение.
Производството е за делба във фазата по допускане.
С обжалваното решение е прието, че процесните недвижими имоти следва да бъдат допуснати до делба между съделителите при равни права като придобити вследствие наследяване след смъртта на техните родители П. Г. Ж. и П. Д. Ж.. Прието е, че извършените през 2011г. разпоредителни сделки са нищожни, поради което и искането на С. П. Г. за определяне на по-голяма квота е неоснователно.
Взето е предвид обстоятелството, че с решение №95 от 23.09.2010г., постановено по гр.д.№1035/2010г. по описа на Старозагорския окръжен съд и влязло в сила на 12.10.2011г., е постановено поставянето на П. Д. Ж. под пълно запрещение поради факта, че същата е страдала от „съдова деменция“, което не й е позволявало да се грижи за себе си и да защитава своите интереси, след което с решение от 14.11.2011г. органът по настойничество и попечителство при [община] е назначил за настойник на поставената под пълно запрещение нейната дъщеря С. П. Г..
Взето е предвид също така, че по ч.гр.д.№7188/2011г., ч.гр.д.№7555/2011г. и ч.гр.д.№7063/2011г., и трите по описа на РС-Стара Загора, през месец декември, 2011г. С. П. Г. в качеството си на настойник на своята майка, се е снабдила с три броя разрешения за разпореждане със собствените на П. Д. Ж. имоти по реда на чл.130 СК във вр. с чл.165, ал.4 СК, като с постановените актове съдът е разрешил извършването на разпорежданията с притежаваните от поставената под пълно запрещение идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, а след провеждане на охранителното производство по чл.130, ал.3 СК са извършени и съответните разпореждания с притежаваните от П. Д. Ж. идеални части от процесните имоти, като на 09.12.2011г. /н.а.№86, том 2, регистър №2408, дело №185/2011г./ П. Д. Ж. чрез законния си представител-настойник С. П. Г. е прехвърлила на С. П. Г. собствените си 4/6 ид.части от недвижим имот-дворно място от 330кв.м., представляващо УПИ X.-392 в кв.483 по плана на [населено място], заедно с построените в него сгради, срещу задължение за издръжка и гледане; на 16.12.2011г. /н.а.№92, том 2, рег.№2442, дело №190/2011г./ П. Д. Ж. чрез законния си представител-настойник С. П. Г. е прехвърлила на С. П. Г. чрез покупко-продажба собствената си 1/3 идеална част от празно дворно място, представляващо УПИ X.-439 в кв.15 по плана на [населено място], [община]; на 22.12.2011г. /н.а.№97, том 2, рег.№2487, дело №195/2011./ П. Д. Ж. чрез законния си представител-настойник С. П. Г., е прехвърлила на С. П. Г. собствената си 1/3 ид.част от земеделските земи, находящи се в землището на [населено място], [община], срещу задължение за издръжка и гледане.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. А., С. Д. М., Ж. Ж. Д. и И. Ж. Д. е прието, че С. П. Г. заминала да живее и работи в Италия през 2004г., но се наложило през 2009г. да се върне, тъй като баща й бил зле, а след смъртта му останала да се грижи за майка си, чието състояние се влошило през 2010г. и полагала грижи за нея до смъртта й, но не позволявала на брат си да влезе в къщата и да види майка си, като имала с него странни отношения.
Въз основа на изслушаната по делото съдебна медико-социална експертиза съдът е приел, че за периода от м.януари 2011г. до м.юни 2013г. П. Д. Ж. е боледувала от застойна сърдечна недостатъчност 2-3 функционален клас, хипертонична болест на сърцето, варикозни вени на долни крайници, мозъчно-съдова болест, астма с преобладаващ алергичен компонент средно тежка с обостряне, фрактура пертроханетрика феморис синистра кум дислоката, атрофични увреждания на кожата, атонична гангрена, цистит, чревна непроходимост от запушване, съдова деменция, запушване на мозъчните съдове, неинфекциозен гастроентерит и корит, кръвотечение от гастро-интестиналния тракт, като за същия период получените от нея пенсии и добавки са общо в размер на 9 415.42лв., необходимите средства за човек в пенсионна възраст за поддържане на среден стандарт на живот е в размер на 8 941.76лв., а общата стойност на лекарствата, памперси и помощни материали, заплатени без участието на НЗОК е 4 952.22лв. или общата стойност на средствата за поддържане живота на наследодателката от момента на поставянето й под запрещение до смъртта й е 13 893.98лв., която сума надвишава дохода й от пенсия с 4 478.56лв.
Изложени са съображения, че при рационално управление на собствените на поставената под запрещение имоти от настойника й, същите биха могли да носят доходи без да бъдат отчуждавани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че въпреки че за извършването на разпорежданията със собствените на поставената под запрещение идеални части от процесните недвижими имоти са били дадени необходимите разрешения по чл.130, ал.3 СК, сделките противоречат на разпоредбата на чл.164, ал.3 СК по причина, че с извършването на тези сделки настойникът на поставената под запрещение се е разпоредил с цялото й имущество, които действия са в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 и чл.165, ал.1 СК, съгласно които настойникът е длъжен да се грижи за поставения под запрещение, да управлява имуществото му с грижата на добър стопанин и в негов интерес и да го представлява пред трети лица.
Изложени са съображения, че преценката, извършена в производството по чл.130, ал.3 СК дали разпореждането не противоречи на интереса на поставеното под запрещение лице, следва да се извърши на плоскостта на това до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на неговите нужди, при което обаче е посочено е, че по всяка от молбите до съда по чл.130, ал.3 СК настойникът е поискал издаване на разрешение за разпореждане с част от имотите на поставената под запрещение, по при това не е могло да стане ясно, че по този начин поставената под пълно запрещение ще се разпореди с цялото си имущество.
Изложени са съображения, че задължението на настойника да се грижи за поставения под запрещение, предвидено в чл.164, ал.3 СК, не следва да се овъзмездява чрез прехвърляне на имуществото на запретеното лице в полза на настойника, както и че грижите по отношение на запретеното лице от настойника следва да се осигуряват чрез управление на имуществото на запретеното лице с грижата на добър стопанин, което да бъде изцяло в негов /на поставения под запрещение/ интерес, като е прието че грижата на добър стопанин и интересът на запретения изключват възможността за разпореждане от страна на настойника с цялото имущество на длъжника в полза на настойника.
С оглед на това съдът е приел, че разпореждайки се с цялото имущество на поставената под запрещение наследодателка в своя полза съделителката С. П. Г. не е действала в интерес на поставената под запрещение, поради което възражението по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е прието за основателно, а извършените договори за прехвърляне на собствените на наследодателката идеални части от процесните недвижими имоти – за нищожни, поради извършването на сделките в противоречие с повелителната норма на чл.164, ал.3 СК.
За неоснователно е прието оплакването на съделителката С. П., че по този начин съдът излиза извън предмета на предявените от съделителя Г. П. възражения за нищожност /неплащане на продажната цена от настойника/, като са изложени съображения, че съдът може сам да се позове на нищожност на договор, дори без да е направено такова възражение от страна по делото, в случай че констатира такъв порок.
За неоснователен е приет доводът на съделителката С. П., че прехвърлянето на недвижимите имоти на поставения под запрещение срещу поемане на определени задължения от страна на настойника не нарушава задълженията му да се грижи за поставения под запрещение, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица, като са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл.164, ал.3 СК настойникът е длъжен да изпълнява тези задължения в качеството си на представител на лице, което не може само да се грижи за своите работи и не може да изразява правно валидна воля и като такъв няма право на възнаграждение за труда и грижите, които полага за запретения, а при невъзможност да полага грижи или да издържа запретеното лице по аргумент от чл.160, ал.1 СК той подлежи на освобождаване от настойнически функции.
Въззивният съд не е споделил твърдението на съделителката С. П., че този тип сделки не са забранени от закона, а само подлежат на разрешителен режим, като е изложил съображения, че действително всяка една от сделките е извършена след получаване на разрешение от райония съд, но като цяло трите сделки представляват разпореждане с цялото налично имущество на запретената, извършено от настойника в негова полза, поради което формалното спазване на предвидения разрешителен режим не променя извода за недействителност на тези сделки като сключени в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 СК, тъй като настойникът на запретената, вместо да управлява повереното му имущество в интерес на поднастойната си, се разпорежда изцяло с него в своя полза.
Взето е предвид обстоятелството, че действително здравословното състояние на поставената под запрещение наследодателка е било тежко, необходимостта от грижи и обслужване е била ежедневна, но е посочено, че дейността на настойника е почетна и безвъзмездна, като по делото не са налице доказателства за извънредни и необичайни разходи, свързани със здравословното състояние на запретената, които да обосновават нужда от разпореждане с цялото й имущество от страна на лицето, на което е поверено управлението му.
Преценявайки основателността на възраженията за нищожност на разпоредителните сделки въззивният съд не е преценявал дали и доколко при издаване на всяко едно от разрешенията за разпореждане по реда на чл.130, ал.3 СК съдът е взел предвид интересите на запретеното лице от извършването на конкретното разпореждане. Поради това следва да се приеме, че поставеният въпрос може ли извършената в охранително производство по реда на чл.130, ал.3 СК преценка дали е в интерес на запретения разпореждането с недвижимия му имот да бъде предмет на последващ контрол по претенции за нищожност, не е разрешен в противоречие с посочената в изложението практика на тричленни състави на ВКС – в решение №33 от 19.02.2015г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3050/2014г. е прието, че при оспорване действителността на разрешена по реда на чл.130, ал.3 СК сделка е без правно значение дали са били налице предпоставките за издаване на разрешението и нарушена ли е процедурата по издаването му и ако извършената сделка страда от други пороци, тя може да бъде оспорена според естеството на всеки от тях. По така поставения въпрос не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Доколкото обаче въззивният съд е приел за релевантно обстоятелството, че по всяка от молбите по чл.130, ал.3 СК настойникът е поискал издаване на разрешение за разпореждане с част от имотите на поставената под запрещение, но при това не е могло да стане ясно, че по този начин тя ще се разпореди с цялото си имущество, следва да се приеме, че въпросът може ли преценката за интереса на запретения да се изследва извън контекста на конкретната сделка и да зависи от броя на сделките, извършени с неговото имущество обуславя крайния извод на съда за основателността на възраженията за недействителност на разпорежданията. Касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията преди измененията, обн.ДВ.бр.86/2017г./, тъй като сочената от касатора съдебна практика /определение №3/05.01.2016г. по ч.гр.д.№6203/2015г. на Първо ГО на ВКС съдържа становище за начина, по който тази преценка следва да се извърши в производството по чл.130, ал.3 СК, но не и за начина на извършването й в исковия процес. И тъй като въззивният съд, макар да е изложил съображенията си, че при издаване на разрешенията по чл.130, ал.3 СК да не е станало ясно, че ще се извърши разпореждане с цялото имущество на поставената под пълно запрещение и това обстоятелство съответно не е било взето предвид от съда в охранителното производство, е приел, че необходимите разрешения по чл.130, ал.3 СК все пак са били дадени, т.е. сделките не са нищожни поради липсата на разрешения за извършването им, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали когато се касае за разпореждане с няколко имота на лице, поставено под пълно запрещение, разрешенията на съд по чл.130, ал.3 СК следва да бъдат дадени в рамките на едно охранително производство, в което да се изследва общо интереса на запретения от извършването им.
Основните съображения, поради които въззивният съд е приел, че извършените с имуществото на П. Д. Ж. разпоредителни сделки са нищожни, се основават на приетото от него противоречие с повелителната норма на чл.164, ал.3 СК, което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на запретения чрез договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при запазено право на пожизнено ползване от последния и при спазване на разпоредбите на чл.130, ал.3 СК, противоречи ли на законните задължения на настойника по чл.164, ал.3 СК както и противоречи ли на задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК продажбата на недвижим имот от запретения на настойника срещу определена сума пари, извършена при спазване на разпоредбите на чл.130, ал.3 СК. И тъй като по така поставените въпроси липсва трайно установена съдебна практика и разрешаването им би имало значение за разрешаването и на други спорове за естеството на задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК, касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При даването на отговор на така поставения въпрос следва да се извърши преценка на естеството на предвидените в чл.164, ал.3 СК задължения на настойника, начина, по който следва да бъдат изпълнявани и правните последици от тяхното неизпълнение. Поради това и като се има предвид, че правната квалификация на порока на сделката според трайно установената и непротиворечива практика на тричленните състави на ГК на ВКС е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, следва да се приеме, че въпросът дали нарушаването на задължаващата норма на чл.164, ал.3 СК съставлява противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД не обуславя сам по себе си основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №236/07.07.2017г. по в.гр.д.№1182/2017г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: