О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 22.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 85 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Б” АД, гр. С. чрез процесуален представител адв. В срещу решение № 258 от 19.06.2008г. по гр. д. № 4071/2006г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение, с което е оставено в сила решението от 08.08.2006г. по гр. д. № 8563/2005г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 74 състав и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 5, изр. 2 от ГПК /отм./ сумата 201,14 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен изцяло предявеният от З. „Б” АД, гр. С. срещу З. „Д”, гр. С. иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ във връзка с чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ, вр. чл. 405 /отм./ от ТЗ за сумата 2 865,60 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане, искането за присъждане на разноски и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 201,14 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Според касатора тези въпроси са относно приложимостта на чл. 75, ал. 1 от ЗЗ. , погасителния ефект на изпълнението на задължение, когато не е направено на кредитора, тълкуване на доказателства, неоспорени от насрещната страна, удостоверяващи факта на плащане в полза на упълномощено лице, както и в кои случаи може да се приеме, че е налице упълномощаване, респективно потвърждаване на изпълнение, направено на лице, което не е кредитор.
Ответникът З. „Д”, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че активната легитимация на ищеца по регресния иск не е доказана, въззивният съд е приел, че представеното по делото пълномощно без дата, съгласно което застрахованият по застраховка „К” „Джоукър София” ЕООД чрез управителя си П. П. упълномощава Ивайло Иванов да представлява дружеството пред органите на КАТ и застрахователните дружества, с права да получава суми по щети, не установява осъществяването на фактическия състав на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Изложени са съображения, че в застрахователна преписка по щета № 15210/20.11.2000г. няма позоваване на представеното пълномощно, в пълномощното няма посочена дата на издаване, поради което съдът не може да провери валидността му към процесния период, а други доказателства за упълномощаването на Ивайло Иванов да получи плащането на застрахователното обезщетение по делото не са сочени.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е относно изпълнението на парично задължение на лице, което не е кредитор и в този смисъл по приложението на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Същественият процесуалноправен въпрос, който е от значение за правилността на решението, е свързан със служебните задължения на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, спазвайки определени изисквания, ред и условия за постановяване на решението. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което се налага изводът, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗ. е точна и ясна, поради което не се налага нейното тълкуване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 19.06.2008г. по гр. д. № 4071/2006г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.