Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. София, 15 януари 2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и на прокурора Тома Комов
като изслуша докладваното от съдия Атанасова касационно дело № 807 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г. Ц., защитник на подсъдимия А. В. А., срещу решение № 199 от 16.05.2018г. по внохд № 247/2018г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348 ал.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се и необоснованост на съдебния акт. Искането, което се прави е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение, а касационната жалба като неоснователна – без уважение. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При вярно установена фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон. Намира за неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Адвокат Г. Ц. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения.
Подсъдимият А. А. поддържа касационната жалба на защитника си.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:
С присъда № 6398 от 18.12.2017 г. по нохд № 245/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият А. В. А. е признат за виновен, в това, че в периода от 28.10.2016г. до 15.11.2016г. на различни места в [община], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /Производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването или упълномощен от него заместник – министър, при условията, определени с Наредба на министъра на здравеопазването/ е разпространил на непълнолетния В. Н. М. високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с общо нето тегло 1,82гр., на обща стойност 10,92лв. (десет лева и деветдесет и две стотинки), съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г., за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите за съдопроизводството, поради което и основание чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.5, вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението му с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – коноп (марихуана) с общо нето тегло 1,82гр., на обща стойност 10,92лв.
Съдът се е произнесъл по направените разноски.
С решение №199/16.05.2018г. по внохд № 247/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е потвърдена.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Независимо, че касаторът е релевирал и поддържа всички касационни основания, от съдържанието на жалбата се установява, че възраженията преобладаващо са за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото подсъдимият и защитата му изразяват несъгласие с фактическите изводи на Софийския апелативен съд. Оспорената нередовност на въззивното решение не е основание, на което може да се предизвика касационна проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК. За да се произнесе по доводите на жалбоподателя, касационният съд намира, че следва да извърши контрол на съдебния акт на основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и то единствено в обсега на допуснато процесуално нарушение при оценъчната дейност на въззивния съд. Приетите за установени фактически положения не подлежат на контрол от Върховния касационен съд, когато те са резултат на извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължение на предходните инстанции е да съберат необходимата и достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна оценка, да обосноват изводите си съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Този състав не констатира допуснати нарушения от Софийски апелативен съд в дейността му по събиране и оценка на доказателствата, поради което твърденията, в светлината на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни.
За да постанови съдебния си акт, контролираният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съд е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Обсъдил е задълбочено всички събрани по делото доказателства и нe е игнорирал част от тях, нито е възприел други превратно. В рамките на аналитичната си дейност, съдът не е допуснал недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Напротив доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. В решението си съдът е изложил убедителни аргументи, за да кредитира показанията на свидетеля В. М., по отношение на който наказателното производство е прекратено на основание чл. 61 от НК. Последният в показанията си , депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като и тези от досъдебната фаза, дадени пред съдия и приобщени на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, е последователен и излага факти, които са непроменящи се. При оценката показанията на този свидетел, съдът е констатирал липсата на стремеж към изопачаване на фактите за действителните събития, тъй като св. М. освен данните за разпространение на наркотичните вещества от страна на подсъдимия А., излага и твърдения за собствената си престъпна дейност по тяхното държане. Макар и да е основен свидетел по делото категоричните му показания, че на 28.10.2016г. в [населено място] е закупил от подсъдимия коноп /марихуана/ за сумата от 5 лв., а на 15.11.2016г. в [населено място] подсъдимият му дал безвъзмездно “от благодарност” – 2 бр.цигари от коноп, намират опора в показанията на останалите свидетели – И. С., Б. С. и Д. В. /присъствали на разпространението на забранените вещества в [населено място]/, както и свидетелите А. С. и А. К. /полицейските служители извършили проверката в двора на училището в [населено място]/. Съставът на контролираната инстанция е кредитирал показанията на свидетелите С. и В., дадени на досъдебното производство, като е изложил конкретни съображения защо е отхвърлил тези от съдебната фаза/стр. 9 от решението/. С внимание Софийският апелативен съд е подходил при анализа и оценката на показанията на свидетеля В., който е посредничил при закупуването на наркотичното вещество между свидетеля М. и подсъдимия А.. В досъдебното производство той е дал подробна информация за обичайните си взаимоотношения с подсъдимия, като посредник между него и трети лица във връзка с закупуването на марихуана; за проведените телефонни разговори на 28.10.2016г. между него и подсъдимия с посочване на телефонните номера и повода за това; за срещата с подсъдимия от центъра на града и отиването му до дома му; както и извършената там покупко-продажба на наркотично вещество от подсъдимия на св. М., срещу сумата от 5 лв. В съдебната фаза обаче свидетелят В. съществено променя показанията си, като същите се унифицират с обясненията на подсъдимия А. и са изцяло в негова защита. При съпоставката на двата, противоречащи си доказателствени източника, Софийският апелативен съд правилно е отчел, че дадените показания пред разследващ орган се подкрепят от показанията на полицейските служители С. и Н., както и от данните от справката на [фирма]. На възприетите с доверие показания на посочените свидетели, съдът е противопоставил обясненията на подсъдимия А.. При анализа им, въззивният съд изцяло се е солидаризирал с изложените от първата инстанция съображения, като само ги е допълнил. Приемайки, че достоверността им не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, Софийският апелативен съд аргументирано ги е оценил единствено като средство за защита.
Върховният касационен съд намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на контролираната инстанция е било опорочено. Същата е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствата и доказателствени източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това.
Обобщено, въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.
Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 16.05.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 247/2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: