РЕШЕНИЕ
№ 209
15.08.2014 г.
В името на народа
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 6203 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. П.-Д., чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Г. срещу решение № 1299 от 28.6.2013 г, постановено по гр.дело № 687/2013 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 6265 от 30.8.2012 г по гр.дело № 1761/10 г на I-5 състав на Софийски градски съд.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу В. Г. М., Г. В. М. и Б. В. М. искове по чл.59 от ЗЗД за сумата 115 958 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение.
Ответниците по касационната жалба В. Г. М., Г. В. М. и Б. В. М. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника им адв.Х. Т..Считат, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение-правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Ответникът В. М. претендира разноски, сторени пред ВКС в размер на 3 600 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното :
Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 286 от 26.2.2014 г, постановено по гр.дело № 6203/13 г.
С определение № 286 от 26.2.2014 г по гр.дело № 6203/13 г Върховният касационен съд на РБ, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос : 1/ относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и за изложи мотиви относно релевантните за спора факти и възражения, свързани с предмета на делото ; както и по материално правния въпрос 2/ налице ли е обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество като се има предвид разрешението, дадено с т.5 от ППВС № 1/79 г, че между обогатяването на едно лице и обедняването на друго не е задължително да има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от обща група факти.
От данните по делото се установява следното :
Предявените искове са с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество [фирма] е собственик на недвижим имот в [населено място], район „В.”, [улица], съставляващ УПИ , в кв., м.”Г. ”, с площ от 756 кв.м при съседи : североизток-УПИ , югоизток- [улица], запад –УПИ и УПИ, в кв., м.”Г. ”, който е бил частна общинска собственост, а след това е включен в капитала му с решение на СОС.Ответниците Б. и Г. М. в нарушение на забраната за придобиване на общински имоти по давност са се снабдили с нотариален акт за собственост на същия имот по давност, а впоследствие са го дарили на сина си В. М..Последният е продал собствения на дружеството УПИ на трето за спора лице- [фирма], който го е застроил с триетажна жилищна сграда и е разпродал обектите в нея.По този начин собствения на ищеца имот се е превърнал в прилежащ терен, като е намалена пазарната му стойност.Подържа, че процесното УПИ се е обезценило в резултат на извършеното застрояване със сумата 115 958 лв, с която е намаляло имуществото на дружеството, поради което моли съда да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на исковата сума, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответниците оспорват иска по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК, твърдейки, че исковете са неоснователни, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.Не е налице обедняване на ищцовото дружество, изразяващо се в намаляване на имуществените права в патримониума му.След като ищеца твърди, че е собственик на процесното УПИ, той не би могъл да загуби правото си на собственост посредством извършените от ответниците правни сделки.Ако ответниците не са собственици те не биха могли валидно да транслират права по силата на извършените правни сделки.Следователно ищецът не се е обеднил.
Установено е от доказателствата по делото, че с решение № 66 по протокол № 40 от 18.7.2002 г Столичният общински съвет е увеличил капитала на [фирма], с внасяне на непарична вноска на стойност 2 463 100 лв, съставляваща балансовата стойност на имотите, описани в приложение № 2 между които под № е процесния, представляващ терен, с площ от 756 кв.м, парцел в кв., м.”Г. ”, [улица].Увеличението на капитала е вписано с решение № 49 от 21.11.2002 г по ф.д№ 16757/1995 г на Софийски градски съд, Фирмено отделение.
На 26.9. 2005 г Б. В. М. и Г. В. М. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение върху УПИ с площ от 777 кв.м, находящ се в [населено място], С. община, район „В.”, съставляващ УПИ , в кв. по плана на [населено място], м.”Г. ”.На 27.12.2005 г Г. В. М. и Б. В. М. да дарили на сина си В. Г. М. описания по-горе УПИ от 777 кв.м.На 6.2.2006 г В. Г. М. е продал на [фирма] имота за сумата 28 088, 90 лв, представляваща данъчна оценка.
От приетото заключение на допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесното УПИ от кв.м като незастроен имот възлиза на 276 092 лв, а в резултат на максималното му застрояване-възлиза на 160 134 лв.
Разликата между тези две стойности се претендира от ищеца на основание чл.59 от ЗЗД с твърдение, че с тази стойност е намаляло имуществото на дружеството в резултат на извършените от ответниците сделки-дарение и продажба.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че до 2002 г процесният имот е бил частна общинска собственост, след което е апортиран в капитала на дружество [фирма].В полза на първите двама ответници не е изтекъл 10 годишния период за придобиването му по давност, предвид съществуващата законова забрана за придобиване на общинско имущество, поради което е отречена материалната доказателствена сила на представения от тях констативен нотариален акт.Сключената между ответника В. М. и [фирма] сделка по продажба на имота е действителна, но не е породила вещноправния си прехвърлителен ефект.Дружеството-приобретател по тази сделка е извършило строителство в чужд имот, при което между него и [фирма] възникват отношения по чл.92 от ЗС.Разместване на блага, като предпоставка за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД не е налице.Както в исковата молба така и в хода на протеклото в двете инстанции съдебно производство ищецът е заявявал собственически права върху имота като същевременно, за да обоснове връзка между обедняването и обогатяването на ответниците се позовава на имуществено разместване по отношение на същия имот.Приел е, че имушествено разместване в сочения от ищеца смисъл не е налице.Налице е хипотезата на чл.92 от ЗС, като построеното става собственост на собственика на земята по силата на приращението.Във връзка с твърдението, че е лишен от възможността да ползва собствения си имот ищецът може да търси обезщетение под формата на средномесечния пазарен наем на вещта.
По касационните основания.
1/С Тълкувателно решение 1/2013 гр.София, 9 декември 2013 год е прието, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК № 60 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК и решение № 66/12 г на Второ ГО на ВКС, при постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. При изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрани пред нея и пред първата инстанция; прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт.
2/ Съгласно т.5 от Постановление № 1 от 28.5.1979 г по гр.дело № 1/79 г при исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД връзката между обедняването на ищеца е обогатяването на ответника не следва да се окачествява като причинна.Обогатяването не е следствие на обедняването и обратно.Както едното така и другото са последици на друг факт или факти.Поради това във всеки конкретен случай следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Изводите на въззивният съд са законосъобразни, а оплакванията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, за неоснователни.
Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност, въз основа на което е извършена и констатацията за установените по делото факти и обстоятелства, чиито правни последици са преценени правилно законосъобразен е правният извод на съда за неоснователност на предявените искове, поради липса на елемент от фактическия състав на предявените искове по чл. 59 ЗЗД, а именно обедняване на ищеца.
При постановяването на своето решение САС е изследвал възраженията и доводите на страните, имащи отношение към предмета на спора и към предмета на въззивното обжалване, като е изложил свои собствени съображения по всички съществени положения.По този начин в мотивите си съдът е дал отговор на всяко едно от конкретните оплаквания, направени с жалбата срещу първоинстанционното решение като по този начин е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност.
В съответствие с т.5 от Постановление № 1 от 28.5.1979 г по гр.дело № 1/79 г по предявените исковете по чл.59 ал.1 от ЗЗД въззивният съд е изследвал налице ли е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците като е приел, че в конкретния случай не е налице обедняване на ищеца, което да произтича от един общ факт или от обща група факти с обогатяването на ответниците.Ищецът подържа, намаляване на пазарната стойност на собствения си имот в резултат на извършеното застрояване.Последното обаче не е действие на ответниците, а на трето за спора лице.Поради това липсва връзка, липсва и общ факт от който да произтича твърдяното от ищеца „обедняване” и действията на ответниците, изразяващи се в извършените разпоредителните сделки, за които е прието, че не са осъществили вещноправен прехвърлителен ефект ефект.
За пълнота следва да се отбележи, че решение по чл.290 от ГПК, постановено по гр.дело № 365/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, не касае конкретния случай, тъй като фактите са съществено различни.С него е прието, че въззивният съд се е произнесъл по искова молба, страдаща от нередовности, доколкото не е ясно дали се претендира вреда по смисъла на чл.45 от ЗЗД при разпореждане с чужда вещ или се търси отговорност по чл.59 от ЗЗД.Настоящият случай не е такъв, доколкото исковата молба е редовна, но изложените факти и събраните доказателства не покриват елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
Също за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в касационната жалба касаторът е заявил за първи път, че на основание чл.59 от ЗЗД претендира сумата 28 088, 90 лв-представляваща получена от ответника В. М. пазарна цена по сделката, обективирана в нотариален акт № , т., рег., дело № г на нотариус Е. Х..Това основание на ищцовата претенция е несвоевременно заявено, едва в касационната жалба, отделно от това не обосновава основателност на предявения иск, тъй като и в този случай липсва обедняване на ищеца и разместване на имуществени блага, доколкото същият по своите собствени твърдения не е преставал да бъде собственик на имота.
Крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове е правилен ,поради което по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация В. М. следва да бъдат присъдени направените от направените разноски за производството пред ВКС в размер на 3600 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
По горните съображения, Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1299 от 28.6.2013 г, постановено по гр.дело № 687/2013 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. П.-Д. да заплати на В. Г. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски сторени пред ВКС в размер на 3600 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.