ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209
София, 23.04. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4415/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 87 от 27.10.2017 г./.
С решение № 4025 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2/2017 г. Софийският градски съд отменил решение от 03.08.2016 г. по гр. д. № 54067/2013 г. на Софийския районен съд и вместо него отхвърлил предявения от Н. И. Н., Л. А. Д., А. Т. Т., И. П. В., М. Г. Г., Й. А. Г. и Г. А. Г. срещу А. Т. П. и А. Е. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1730 по КККР от 2010 г., находящ се в [населено място], район „В.”, местност „М. ливади” – запад.
Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от ищците, които искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен при наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по иска считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че ищците са наследници по закон на Т. И., който с н. а. № 19/1942 г. закупил дворни места, съставляващи парцели V и VІ от кв. 279Г в Б. землище, с обща площ 1 140 кв. м. С решение на комисията по ЗОЕГПНС през 1948 г. от собственика били одържавени къща /вила/ и двата парцела.
С договор от 15.08.1985 г., сключен по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./, ответникът П., по време на брака си с ответницата П., закупил къща на един етаж, построена върху държавна земя – имот № 1147, кв. № 15, в[жк], състояща се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 60.80 кв. м. и 100% идеални части от правото на строеж върху мястото от 1 118 кв. м.
Със заключения на единична и тройна експертиза е установена идентичността на придобитите през 1942 г. имоти и имотът – държавна собственост, построената върху който сграда е закупена от ответниците.
След влизане в сила на ЗВСОНИ от имот № 1147 в кв. 15 са образувани: имот пл. № 2042 от кв. 77, в който се намира закупената от П. къща, и имот пл. № 1730 от кв. 77, който е незастроен и е предмет на предявения от касаторите иск за ревандикация, означен като е поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1730.
С решение от 16.04.2007 г. по гр. д. № 1427/2003 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 17.10.2008 г. /когато е потвърдено с решение № 1150/08 от с. д. по гр. д. № 3573/2007 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о./, е отхвърлен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от наследниците на Т. И. срещу А. и А. П., за нищожност на договора от 15.08.1985 г.
Въззивният съд приел, че с договора от 1985 г. ответниците са придобили не само собствеността на сградата, но и правото на строеж върху имот пл. № 1147, което също са заплатили, видно от оценителния протокол. Това означава, че имотът не съществува в състоянието, в което е бил при отчуждаването и върху него не може да се възстанови собствеността по силата на ЗВСОНИ. За да преодолеят тази пречка, ищците са предявили иска по чл. 7 ЗВСОНИ, но отхвърлянето му пречи да влезе в действие настъпващото по силата на ЗВСОНИ възстановяване на собствеността в тяхна полза. По делото е установено, че при влизане в сила на ЗВСОНИ спорният имот е бил незастроен, при което положение за ищците е съществувала възможността, въпреки отхвърления иск по чл. 7 ЗВСОНИ, да предявят иск по чл. 124 ГПК с искане да се установи, че учреденото с договора от 1985 г. право на строеж е погасено. Това те не са сторили. С оглед на всичко изложено въззивният съд заключил, по отношение на имота, отчужден от Т. И., не е осъществен фактическият състав на възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ и отхвърлил иска, без да се произнесе по възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите са поставили следните въпроси, разрешени според тях при основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, подкрепени с представена съдебна практика:
1. в съобразителната част на решението въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича субективно право, свързано с възстановяването на собствеността по реда на чл. 1 ЗВСОНИ, включително и обстоятелството, че от терена са формирани два самостоятелни урегулирани поземлени имота, единият от които – претендиран от ищците, е празен и не обслужва сградата, собственост на ответниците;
2. възможно ли е придобиването на собственост върху единствена самостоятелна сграда, отделно от собствеността върху земята, върху която е изградена, без да се придобие едновременно и право на строеж; възможно ли е придобиването на самостоятелна сграда и едновременно с това придобиването на идеална част от правото на строеж, след като върху терена не съществува друга сграда, която да се притежава от друг собственик, или следва да се придобие 100% от правото на строеж; при прехвърлянето на собствеността върху самостоятелно изградена единствена сграда, ведно с правото на строеж от 100%, без да е уговорено друго, може ли собственикът на сградата да получи и вещното право на ползване върху земята; съответни ли са правомощията на суперфициаря, определени в чл. 64 ЗС, с тези на ползвателя, придобил правото на ползване по реда на чл. 56 ЗС;
3. имотът съществува ли до размерите, при които е отчужден, когато представлява самостоятелна регулационна единица, ситуирана при спазване на регулационните изисквания и това е празното място, което е образувано при разделянето на терена, върху който съществува сграда, собственост на трето лице, която пък се намира върху друга част от имота, която има също регулационна самостоятелност;
4. какви са пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, постановено по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за възстановяване на собствеността върху вилна сграда и право на строеж, изградени върху държавно дворно място, отчуждено от праводателя на ищците по ЗОЕГПНС и придобита от ответниците с договор за покупко-продажба по НДИ от 1985 г. и обхващат ли правото на собственост върху терена.
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, съдържащ се в първия и третия въпроси, обобщен и уточнен от настоящата инстанция съгласно правомощията й по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата. Въпросът е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, обективирани в обжалваното решение. Въпросът не е намерил пряко разрешение в представената съдебна практика. Касаторите се позовават, освен на друго, и на ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, т. 2, б. „а”. С него е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Тълкувателният акт не урежда хипотеза като разглежданата, но има принципно значение и следва да се прилага и при сходни случаи. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед извършване на преценка дали случаи като разглеждания следва да бъдат разрешавани с оглед на указанията, дадени в ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4025 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2/2017 г. на Софийския градски съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 125 /сто двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: