5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
[населено място] , 29,02,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1592/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №357 от 12.12.2014г. по в.т.д.№ 582/14г. на Апелативен съд В. ТО,с което е потвърдено решение №808/07.08.14г. по гр.д.№25/14г. на Окръжен съд Варна ,с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за връщане на платена на отпаднало основание сума в размер на 90 896,06 лв.,представляваща част от платена в периода октомври 2012г. – април 2013г. цена за достъп до мрежата на ответника в общ размер 302 986,87 лв.,предвид отмяната на разд.3 т.12 на решение №С-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила решение №4083/25.03.2013г. на ВАС IV отд.по адм.д.№12494/2012г., ведно със законната лихва и касаторът е осъден да заплати на противната страна сторените в производството разноски.
В касационната жалба е изразено несъгласие с решаващите изводи на въззивния съд,че не се установява съществуването на правно основание,по което е извършено плащането,което впоследствие да е отпаднало с обратно действие; че вземанията по цената за достъп произтичат единствено от закона и сключения въз основа на него договор за достъп между производителя и електроразпределителното дружество,а не черпят основанието си от отменения административен акт.В подкрепа на направеното от него оспорване на тези изводи касаторът излага съображения,че правоотношението между страните възниква от смесен фактически състав с гражданско-правен и административен елемент /решението на ДКЕВР/. Последният е свързан със съществения елемент на договора – цената на услугата и след отмяната по административен ред на решението,с което същата е определена от държавния регулаторен орган, фактическият състав остава незавършен,което е пречка правоотношението да породи целеното правно действие.Касаторът твърди,че задължителният характер и тежестта на административния акт е признат от страните в самия договор,подписан от тях,който съдът не е взел предвид при постановяване на решението си,като от това е направен извод за необоснованост на същото. Счита,че съдът неправилно е игнорирал релевантната за периода нормативна база,уреждаща правоотношенията , свързани с достъпа до мрежата – чл.91 ал.2 от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,обн.ДВ бр.64 в сила от 17.08.2010г. и отм. ДВ бр.66/26.07.2013г.,с които е предвидена за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници възмездност на достъпа до мрежата само доколкото същите използват електрическа енергия в качеството си на потребители.Касаторът изразява несъгласие и с направения от съда извод,че връщането на платените от него суми би довело до неоснователно разместване на имуществени блага,респ. до обедняване на електроразпределителното дружество с размера на направените от него разходи по предоставянето на достъпа. Като съображения излага това,че получателят не би могъл да обеднее с нещо,което изначално не му е било дължимо,както и,че липсват както твърдения на противната страна,така и каквито и да било доказателства за извършени такива разходи.В заключение касаторът счита,че полученото на отпаднало основание следва да бъде върнато,за да бъде възстановен правовия ред,а ако и доколкото доставчикът е претърпял вреди от отмяната на административния акт,същият разполага с правна възможност за обезвреда,реализуема по друг процесуален ред. Поради подробно изложени в касационната жалба в този смисъл съображения,касаторът иска отмяна на незаконосъобразното въззивно решение и уважаване на предявения от него иск.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за неоснователност на същата.
Привлеченото и конституирано в производството пред първата инстанция трето лице Комисия за енергийно и водно регулиране не взема становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,което я прави допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел направените от първата инстанция изводи.Изложил е собствени такива за неоснователност на иска за връщане на даденото на отпаднало основание.След анализ на събраните по делото доказателства и позовавайки се на нормативната уредба, е приел от правна страна,че страните са обвързани чрез валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на електроенергия,по което електроразпределителното дружество е предоставяло през исковия период постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа,срещу задължението на производителя на електроенергия да заплаща цена,определена от ДКЕВР.Приел е,че решението на комисията,определящо цената за достъп,което е административен акт,не представлява основание за извършването на престациите,а определя единствено техния размер.Поради това отмяната на това решение по административен ред не е довело до промяна на възмездното правоотношение в безвъзмездно такова,от което съдът е направил извод,че платената от ищеца преди отмяната на решението цена за достъп не е получена на отпаднало основание и поради това не се създава задължение за доставчика да върне същата.Изложил е допълнително съображение,че противен извод би довел до неоснователно обогатяване на ищеца,респ. до обедняване на електроразпределителното дружество с размера на реално извършените от последното разходи по предоставяне на услугата „достъп“.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил материално-правен въпрос в следния смисъл: Когато по договор между гражданско-правни субекти е уговорено парично задължение,чийто размер по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта?
Така поставеният въпрос е релевиран с допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречива практика , като се представят влезли в сила решения на Окръжен съд Варна – от 18.11.2014г. по в.гр.д.№2208/14г. , от 19.01.2015г. по в.гр.д.№2827/14г. и от 16.01.2015г. по в.гр.д.№2413/14г.,в които този въпрос е решен по точно противоположен начин,като е прието,че с отмяната на решението на ДКЕВР задължението за заплащане на цена за достъп отпада с обратна сила,тъй като елементът „цена“ по договорите за достъп се дължи само доколкото такава е определена в посочен в административния акт на регулаторния орган размер.
Върховният касационен съд, Търговска колегия,Първо отделение намира,че са налице основания за допускане на решението на Варненски апелативен съд до касационно обжалване. Поставеният от касатора материално-правен въпрос е включен в предмета на спора и възприетият от съда отговор на същия,е обусловил решаващия му извод за отхвърляне на иска /т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно е налице общият критерий на чл.280 ал.1 от ГПК.Обоснован е и допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – при сходни фактически обстоятелства е налице противоречиво разрешаване на посочения правен въпрос в практиката на съдилищата.
Не следва да се допусне касационно обжалване при условието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №357 от 12.12.2014г. по в.т.д.№ 582/14г. на Апелативен съд В. ТО.
УКАЗВА на касатора [фирма] със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.2 „Си Ем Ес К. М. Л.- К. България/ Д. У.“ чрез адв. А. Г. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1817,921 лв.,като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.