5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
София,12.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТОЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 1403/2017 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 28 от 31.01.2017 г. по в. гр. д. № 948/2016 г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Плевенски районен съд решение № 1600 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 6219/2015 г. и делото е върнато на същия за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Б. И. И.-В. и В. Ц. В., двамата от [населено място], против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З. за прогласяване нищожността на клаузата на т. 9.4. от Раздел ІІІ на Общите условия, при които [фирма] предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи – ипотечни кредити, приложими по сключения между страните договор за банков ипотечен кредит № 103/06.08.2008 г., връчени на ищците на 02.12.2015 г. и е уважен предявеният срещу банката частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 5 000 лв., недължимо платена по същия договор за банков кредит.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно. Според касатора, решаващият състав неоснователно е преценил исковата молба като нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума й, без да отчете многократно заявяваното от ищците в хода на процеса, че предмет на предявения от тях установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З. е клаузата на т. 9.4. от Общите условия, при които [фирма] предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи – ипотечни кредити, връчени на ищците на 02.12.2015 г., като в нарушение на установените в закона и задължителната практика по прилагането му свои правомощия не е отстранил сам констатираната от него нередовност, а е върнал делото на първоинстанционния съд. Несъгласие е изразено и с извода на въззивната инстанция, че исковата молба е нередовна, както и че двата иска не са самостоятелни, а осъдителният иск е обусловен от установителния иск.
С определение № 630 от 03.11.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос: „При констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба, следва ли първоинстанционното решение да се обезсили“.
Ответниците по касация – Б. И. И. – В. и В. Ц. В., двамата от [населено място] – считат касационната жалба за основателна и молят за допускането й до разглеждане по съображения, изложени в писмен отговор от 10.05.2017г.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С въззивното решение съдът е обезсилил постановеното от Плевенски районен съд решение изцяло, като е приел, че налице нередовност на исковата молба, произтичаща от противоречието между обстоятелствената част и петитума й, доколкото ищците твърдят нищожност на клауза от Общите условия на ответната банка, които са приети след сключване на процесния договор за кредит и поради това са неприложими към него. Според решаващия състав, отстраняването на това противоречие във въззивната инстанция е недопустимо, тъй като би се стигнало до произнасянето за първи път от въззивния съд относно нищожността на клауза от Общите условия, които не са били предмет на спора в първоинстанционното производство. Обезсилването на първоинстанционния акт изцяло, т. е. и по отношение на иска за неоснователно обогатяване, е аргументирано с обусловеността на същия от установителния иск за нищожност.
Въззивното решение е неправилно.
Въпросът за правомощията на въззивната инстанция, когато констатира нередовност на исковата молба, е решен по задължителен за всички съдилища начин с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. В т. 4 на същото е прието, че с оглед променената същност на въззивната инстанция – дейността й е аналогична на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение –въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности на исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни задължението си за постановяване на допустим съдебен акт; При поправянето на нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им – обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати.
В т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС приема, че посоченото разрешение е актуално и при действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Единственото изключение, според цитираната тълкувателна практика, при което въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, е в хипотезата на констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна.
В настоящия случай, в противоречие с посочените два тълкувателни акта, въззивният съд е приел, че поради констатираната от него нередовност на исковата молба, касаеща единия от обективно съединените искове – този по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З., първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло и върнато на първостепенния съд за отстраняване нередовността на исковата молба.
Освен това, изводът на решаващия състав, че е налице нередовност на исковата молба по отношение на предявения установителен иск с чл. 124 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З., е и необоснован. В хода на цялото производство ищците ясно и недвусмислено са заявявали, че поддържат претенцията си за обявяване недействителността на клаузата на т.9.4. от Общите условия, при които [фирма] предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими имоти – ипотечни кредити, връчени им на 02.12.2015 г. (Общите условия от 2015 г.), без да обвързват предявения от тях осъдителен иск с твърдяната неравноправност на посочената клауза от Общите условия. Претенцията за връщане на исковата сума е аргументирана с твърдението, че начислената им лихва е в противоречие с клаузите на сключения договор за ипотечен кредит. С оглед уточненията в молби от 11.03.2016 г. и от 15.06.2016 г., депозирани от ищците в изпълнение на дадените им от първоинстанционния съд указания, следва да се счете, че същите са изложили достатъчно ясно обстоятелствата, на които основават претенцията си по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З., поради което не е налице нередовност на исковата молба, налагаща оставянето й без движение. Що се отнася до това дали Общите условия на ответната банка от 2015 г., клаузата на т. 9.4. от които се атакува като неравноправна, са относими към периода, за който се претендира сумата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, то това е въпрос, касаещ основателността на претенциите, а не тяхната допустимост. При преценката за правния интерес от предявения установителен иск следва да се отчете обстоятелството, че договорът за кредит между страните продължава да съществува и че поради изричното приемане от тях на Общите условия на банката от 2015 г. (след връчването на същите на 02.12.2015 г.) ищците са обвързани от тези условия.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено по редовна искова молба и поради това е допустимо. Доколкото обаче е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, същото е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото въззивно разглеждане съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 28 от 31.01.2017 г. по в. гр. д. № 948/2016г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: