2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 13.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6396/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба против решение от 15.05.2000 г. по гр.д.№ 4484/ 1996г. на СРС, 47 с-в., оставено в сила с решение от 6.06.2014 г. по гр.д.№ 10172/2010 г. на СГС, АО, трети „в” състав.
В касационната жалба на Й. С. В., Б. Й. Г., Я. Б. Я., В. Б. Г., Ц. П. М. и Е. П. И.- Г. се развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението досежно изводите на съда, че е останало недоказано процесните имоти да са принадлежали на общия наследодател на страните към момента на образуване на ТКЗС / респ. на всички негови наследници, т.к. той е бил починал към този момент/.
От съвместния прочит на жалбата и изложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и с оглед правомощията на съда съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че основанието за допускане на касационното обжалване се поддържа в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК / отм./, респ. чл. 235 и 236 от действащия ГПК относно задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, събраните доказателства, както и доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви по тях.
Ответниците оспорват жалбата, като считат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Правният спор е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно това дали към момента на образуване на ТКЗС собственици на процесните имоти в землището на [населено място] са били всички наследници на В. Б. М. / поч. през 1941 г./, както са поддържали ищците, или само един от тях- синът му Г. В. Б., каквото е възражението на ответниците, които са наследници на този син и са получили позитивно решение за възстановяване на земите само в тяхна полза. Искът е отхвърлен, като е прието, че ищците не са успели да докажат, че общият наследодател е придобил собствеността върху процесните земи, а за техен собственик е признат синът му Г. В. Б.. Прието е освен това, че земите произхождат от общ прародител- Боне М., който приживе ги е разпределил между синовете си, един от които е В. Б., но нямало доказателства, че това е станало през 1936 г., за да може да се приеме, че към 1957г. е изтекъл 20 годишен срок на владение, изискуем по чл.34 от Закона за давността / отм./ и във връзка с §4 от Преходните правила на ЗС.
По делото е установено, че общият наследодател В. Б. е починал през 1941г. и оставил за наследници съпруга и четири деца- три дъщери и един син. При образуване на ТКЗС земеделските земи са внесени в стопанството от сина Г., като има представено удостоверение, че и по емлячните регистри земите са записани на негово имe.
С оглед на изложеното и като се има предвид, че поначало е признат за установен фактът, че Боне М. е извършил приживна делба на имотите си, както и че св.Б., Б., Т. и П.- разпитани в с.з 17.12.1999 г., са посочили като собственик на земите общия наследодател на страните, които два факта не са обсъдени от въззивния съд в тяхната логическа връзка, следва да се приеме, че касационната жалба подлежи на разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК като относима към правния въпрос по т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и въобще с трайната съдебна практика относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви, отразяващи решаващата му дейност по спора.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 6.06.2014 г. по гр.д.№ 10172/2010 г. на СГС, АО, трети „в” състав.
Указва на касаторите да внесат в седмодневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като в същия срок представят в съда вносния документ. При неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: