Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. София, 14.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретаря К. Павлова в присъствието на
прокурора К. Иванов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА н. дело № 2196 по описа за 2013 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 380/2013 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 138/22.05.2013 г. в потвърдителната му част, касаеща приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК относно осъдената К. Й. С. поради допуснато нарушение на материалния закон при групиране на наложените й с отделни присъди наказания. Претендира се отмяна на въззивния акт в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.
В с. з. пред ВКС направеното искане се поддържа от прокурора от ВКП.
Осъдената К. С. и служебният й защитник излагат становище за основателност на искането за възобновяване. В последната си дума осъдената моли за уважаването му.
Допълнително е постъпило и собственоръчно изготвеното искане за възобновяване на същото дело от осъдения И. А. С. с изтъкнати доводи, съотносими към чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на осъждането му, потвърдено с решението на Варненския окръжен съд, поради недоказано авторство на деянието.
В с. з. пред ВКС осъденият лично и чрез служебния си защитник, както и в представени писмени бележки, поддържа искането си, като алтернативно излага претенция за намаляване на наложеното му наказание. В последната си дума моли за уважаване на направеното искане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери и двете искания за допустими, тъй като са подадени от легитимираните лица и в рамките на сроковете по чл. 421 ал. 1, респ по ал. 3 от НПК, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането им по същество ВКС намери следното:
С присъда № 67/25.02.2013 г. по НОХД № 7799/2011 г. Варненският районен съд е осъдил подсъдимия И. А. С. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е кумулирал това наказание с наложеното по НОХД № 364/2008 г. на Асеновградския районен съд, налагайки най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение и отложеното наказание по НОХД № 154/2006 г. на Първомайски районен съд в размер на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК е извършено приспадане на изтърпяното наказание лишаване от свобода и времето на задържане под стража.
Със същата присъда е осъдена и подсъдимата К. Й. С. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал същото с наложените й наказания по НОХД № 364/2008 г. на РС – Асеновград, НОХД № 1337/2011 г., НОХД № 2975/2011 г., НОХД № 1120/2011 и НОХД № 7799/2011 г., всичките по описа на Варненски районен съд, като е определил общо такова размер на 5 години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 154/2006 г. на Първомайски районен съд в размер на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК е извършено приспадане на изтърпяното наказание лишаване от свобода и времето на задържане под стража.
С решение № 138/22.05.2013 г. по ВНОХД № 380/2013 г. Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Искането на осъдения И. А. С. е неоснователно.
Доводите за незаконосъобразно осъждане поради липса на несъмнено доказване на авторството на деянието в контекста на изискването по чл. 303 от НПК не се споделят от ВКС. Твърденията за опорочено разпознаване на осъдения С. от св. Т. са били обсъдени и отчетени за неоснователни, като в мотивите си и двете съдебни инстанции са изложили конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря в детайли. Макар разпознаванията да са били проведени дълго време след деянието, възприетите от свидетелите П. и Танка Т. индивидуални характеристики на дееца са били съобщени още при първите им разпити, останали са непроменени и при следващите, извършени непосредствено преди разпознаването на 02.03.2010 г., като не е имало каквото и да е основание да се счита, че те са различни от действителните му белези. Положителната идентификация на осъдения С. е била потвърдена както с очила, така и без тях, в какъвто аспект са били възприятията за него към момента на деянието, като тези моменти са допълнително проверени и чрез разпита на поемното лице – св. М.. Отделно от това, убедително е била идентифицирана и осъдената С. – негова съпруга, макар и само от св. Т. (още на 11.11.2008 г.), което в съчетание с останалите данни по делото за съвместната им дейност, допълнително са подкрепяли участието му в деянието. Двете инстанции по същество подробно са обсъдили и възраженията на осъдения С. досежно липсата на черната кожена чантичка (от която той първоначално е извадил и показал на свидетелите щатски долари, а след напускането му те са намерили само кърпички), която не е била установена. Изложили са и аргументи защо отдават тежест на показанията на св. Т. за начина, по който дейците са се придвижвали –с автомобил, управляван от осъдения С., въпреки събраните данни, че той не е притежавал такъв, нито свидетелство за правоуправление и не е бил наказван за нарушения по ЗДвП. В този аспект ВКС намира, че не са били пренебрегнати обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им и съпоставка с тежестта на обвинителните е отдаден приоритет на последните при изложени конкретни съображения. Затова няма основание да се счита, че са били допуснати процесуални нарушения, които да поставят под съмнение авторството на деянието от осъдения С. съобразно стандарта по чл. 303 от НПК.
На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 210 ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 209 ал. 1 от НК, по който въпрос не са изложени никакви възражения, които да изискват касационен отговор. Допълнително в с. з. осъденият е направил алтернативно искане за намаляване на наложеното му наказание, отмерено на 3 години и 6 месеца. В тази посока обаче същият не е излагал оплакване, нито аргументи в негова подкрепа, поради което и ВКС намира, че липсва необходимост от произнасяне по този въпрос. Единственото, което може да се констатира е, че наказанието е в законоустановените предели (от 1 до 8 години), като при налагането му са били съобразени правилата за индивидуализация и всички обстоятелства по чл. 54 от НК.
Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване от осъдения И. С. следва да бъде оставено без уважение.
Искането на Главния прокурор, касаещо осъдената С., е основателно.
Групирането на наказанията по шестте влезли в сила присъди по отношение на К. Й. С. е било извършено в нарушение на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК. Данните по присъдите и времето на влизането им в сила демонстрират, че деянието по НОХД № 2975/2011 г. (извършено съответно на 28.10.2009 г.) е в отношение на рецидив спрямо деянията по НОХД № 364/2008 г. (извършени съответно в периода от 18.01.2006 г. до края на месец март 2006 г.), тъй като е извършено след влизане в сила на присъдата по НОХД № 364/2008 г. – на 01.10.2009 г. и не може да бъде групирано с него. Съответно, правилното приложение на материалния закон и принципа за избор на най-благоприятното за осъдения съчетание е изисквало да се групират наказанията по НОХД № 154/2006 г., НОХД № 364/2008 г. и НОХД № 1337/2011 г. в една съвкупност като се определи общо наказание по тях в размер на 2 години лишаване от свобода. Наказанията по НОХД № 2975/2011 г., НОХД № 1120/2011г. и НОХД № 7799/2011 г. е следвало да се включат във втора съвкупност с определяне на едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода. Наказанието по НОХД № 1337/2011 г. може да бъде включено и във втората съвкупност, без това да се отрази на размера на наложеното общо наказание. Като не е сторил това Варненския районен съд е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон, което не е било отстранено от въззивната инстанция с оглед неговите правомощия. Поради това ВКС намира, че за поправяне на констатираното нарушение не се налага възобновяване на първоинстанционното производство, а само на въззивното пред Варненския окръжен съд. Съответно, постановеното решение следва се отмени частично относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за подсъдимата С. и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав за законосъобразно извършване на групирането.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. С. за възобновяване на ВНОХД № 380/2013 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 138/22.05.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 67/25.02.2013 г. по НОХД № 7799/2011 г. на Районен съд – Варна.
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 380/2013 г. на Варненския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 138/22.05.2013 г. в потвърдителната му част относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за подсъдимата К. Й. С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.