О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр.София, 12.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6898 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.08.2014г. по гр.д.№ 17448/2013г., с което ГС София е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и частично е уважен иск с правно основание чл.128 КТ.
Жалбоподателят –Ц. М. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените искове от Ц. М. против [фирма] искове за защита при уволнение по чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ и е уважил частично предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.12.2011г до 08.12.2011г. на основание чл.128 КТ в размер на 169,60 лева, както и лихва за забава в размер на 9,85лева, като го е отхвърлил до пълния му размер от 505,99лева, ведно с лихва за забава.
Настоящият състав намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й по иска с правно основание чл.128 КТ на основание чл.280, ал.2 ГПК .
Установено е по делото, че страните са били в трудовоправни отношения породени от трудов договор от 31.08.2011г., сключен за неопределено време, като с допълнително споразумение от 01.01.2012г ищецът е приел да изпълнява функциите на „домакин склад”. Прието е, че със заповед № 1220/08.06.2012г., на осн. чл.328, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца- жалбоподател, като същата му е връчена на 11.06.2012г. срещу подпис.
Съдът е счел, че при съпоставка на щатно разписание и поименно разписание на длъжностите при ответника в сила от 21.12.2011г. и от 02.04.2012г. се установява, че считано от 02.04.2012г. в склад- [населено място] е премахната единствената щатна бройка на длъжността „домакин-склад” и е запазена съществуващата щатна бройка на длъжността „началник склад”. Прието е, че от поименните щатни разписания, представени от ответника се установява, че длъжността началник склад се е заемала и се заема по новото щатно разписание от С. К..
Съдът е приел, че оспорването на датите на длъжностните разписания и позоваването на тяхната непротивопоставимост по отношение на ищеца е неоснователно, тъй като същите са вътрешни актове, представляващи списъци с длъжности и щатни бройки, те не създават права за работниците или служителите, поради което по отношение на тези документи не се прилага разпоредбата на чл.181 ГПК и не се поставя въпроса за противопоставимост на документа по отношение на работниците като трети лица поради недостоверност на дата, като се е позовал и на практика на ВКС, посочвайки постановени по реда на чл.290 ГПК решения №№ 193/2010г. по гр.д.№176/2010г. и 177/2012г. по гр.д.№ 1672/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Съдът е счел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, тъй като компетентен орган – управителят на дружеството работодател е взел решение за съкращаване на щата , преди уволнението на ищеца и е утвърдил щатното разписание в сила от 02.04.2012г, с което от длъжностното разписание отпада длъжността заемана от ищеца- „домакин склад”. Съдът е приел, че извършеното съкращаване на щата е реално, тъй като видно от длъжностното разписание отпадат трудовите функции на длъжността ”домакин склад”, а се запазват трудовите функции на „началник склад”. Посочено е, че трудовите функции на двете длъжности са различни като тези на длъжността на ищеца са по- скоро функции на изпълнение, докато тези на началник склад са по-скоро на анализ и управление. Съдът е приел, че по делото не се установява ищецът да е изпълнявал задълженията на длъжността „началник склад”, а е установено, че тази длъжност се изпълнява от друго лице. Прието е, че двете длъжности – заеманата от ищеца и „началник склад” са съществували паралелно в старото щатно разписание и длъжността заемана от ищеца е съкратена.
Поради отхвърляне на главния иск за отмяна на уволнението на съдът е отхвърлил и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това законно ли е решението на съда, с което не се обсъжда обстоятелството, че ответникът е създал пречки за събиране на доказателства и да приложи чл.161 ГПК, а именно не са събрани доказателства за положен от ищеца труд, с оглед претенция за неговото заплащане и за доказване законосъобразното прилагане на разпоредба на чл.328, ал.1, т.2 КТ от работодателя с оглед наличието на реално съкращаване на щата. Поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Позовава се на решения на състави на ВКС даващи тълкуване на понятието „реално” съкращаване на щата и такива, които нямат отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос за това кога е налице реално съкращаване на щата. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в решение от 02.05.2011г, по гр.д.№ 1227/2010г., ІІІ г.о. и решение от 02.06.2011г. по гр.д.№ 803/2010 г, ІV г.о. В същата се приема, че съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието и основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ – съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. В съответствие с тази практика въззивният съд при преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя.
Що се касае до въпроса за това законно ли е решението на съда, с което не се обсъжда обстоятелството, че ответникът е създал пречки за събиране на доказателства и да приложи чл.161 ГПК, а именно не са събрани доказателства за положен от ищеца труд, с оглед претенция за неговото заплащане, то същият не сочи на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Същият има отношение към претенцията за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, жалбата по отношение на която, както е посочено по-горе, не подлежи на разглеждане от ВКС с оглед цената на иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 550лева. По искането за прихващане на ответника настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.08.2014г. по гр.д.№ 17448/2013г., в частта му, с която ГС София е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Оставя без разглеждане касационната жалба на Ц. М. И. срещу решение от 10.08.2014г. по гр.д.№ 17448/2013г., в частта му по иск с правно основание чл.128 КТ.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: