Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. София, 20 май 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното
от съдията Е. Авдева
наказателно дело № 650 /2013 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби на защитника на подсъдимия Е. С. С. и повереника на гражданския ищец С. Л. Ц. против решение № 24 от 08.02.2013 г. по внохд № 490/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата на защитника на подсъдимия се сочи , че решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал., т.1 и т.3 от НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. След това се излагат съображения за несъответствие на „правната квалификация на събрания доказателствен материал” и подробно се анализират доказателствата и доказателствените средства. Оспорва се квалификацията на деянието като опит за убийство и се аргументира единствено причиняването на телесна повреда. Явна несправедливост на определената санкция касатора съзира в подценяването на изключителните и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Атакува се и справедливостта на присъденото в полза на пострадалия обезщетение от 50 000 лева. В заключение се настоява за изменение на въззивното решение съобразно жалбата.
В жалбата на повереника на гражданския ищец се отправя искане гражданският иск да се бъде уважен изцяло до предявения размер от 100 000 лева.
Прокурорът пледира за неоснователност на двете жалби.
В съдебното заседание пред жалбоподателите поддържат своите оплаквания и оспорват тези на противната страна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Окръжният съд в гр.Пловдив с присъда № 69 от 11.09.2012 г. по нохд № 867/2012 г. признал подсъдимия Е. С. С. за виновен в това, че на 16.01.2012 г. около 19 часа, в с…., Пл. област, предумишлено направил опит да умъртви С. Л. Ц., като опитът останал недовършен по независещи от волята на извършителя причини, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.9 във вр. с ч. 115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.55, ал.1 , т.1 от НК го осъдил на тринадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен в това, че в периода 03.01.2012 г. до 16.01.2012 г. придобил и държал газов револвер, преправен в огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия общо наказание тринадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип след приспадане на времето, през което бил задържан под стража.
Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Е. С. С. сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В останалата част до предявения размер от 100 000 лева искът бил отхвърлен.
В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените разноски и дължимите държавни такса.
Пловдивският апелативен съд, трети наказателен състав, с решение № 24 от 08.02.2013 г. изменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част, като увеличил размера на присъденото на С. Л. Ц. обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лева на 50 000 лева и размера на дължимата държавна такса. В останалата част присъдата била потвърдена.
По жалбата на защитника на подсъдимия
Жалбата е посветена изцяло на престъплението по чл. 116 ,ал.1 , т.9 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.
Редакцията на нейното съдържание и формулираните касационни основания налагат известни уточнения, важни за рамките на касационната проверка. Както е добре известно тя не обхваща фактическата необоснованост, поради което всички доводи, свързани с твърдението, че доказателствата не подкрепят фактическите изводи на съда, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
В жалбата не се твърди, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, но въпреки това подробно се разисква доказателствената дейност на съда т.е. индиректно се въвежда касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК. Въпреки тази непрецизност настоящият състав ще разгледа и оплакване за нарушени процесуални правила при проверката и анализа на доказателствения материал, доколкото в жалбата се съдържат твърдения за неправилно кредитиране на част от гласните доказателства и пренебрегване на експертните изводи в съдебно-медицинската експертиза.
Така разшифровани твърденията на касатора за необходимост от касационна ревизия на обжалваното решение се опровергават от данните в досието на делото. Въззивният съд не е допуснал отклонение от принципа за изграждане на релевантна фактическа обстановка по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Гласните доказателства са станали предмет на внимателна проверка. Предходният съдебен състав е възприел показанията на посочените в жалбата свидетели М. И. Ц., И. С. Ц. и на пострадалия С. Л. Ц. през филтъра на тяхната семейна обвързаност и заинтересованост от изхода на делото. Непредубеденият прочит на въззивното решение показва , че второинстанционният съдебен състав е проверил задълбочеността на извършената от първостепенния съд проверка за достоверност на всички доказателствени източници /вж стр.9-12/ преди да изрази становище за кредитирането на част от тях и отхвърлянето на друга. В показанията на разпитаните свидетели съдът установил последователност, логичност, взаимна обвързаност, които не претърпели изменения след проведените още от първата инстанция очни ставки. Важно е да се отбележи, че съобщените от пострадалия и неговите близки данни се подкрепят от информацията, съдържаща се в показанията на независимия свидетел Д. и от експертните заключения. Последните установяват, че върху лявата ръка на пострадалия има рана с предпазен характер, което съвпада с описанието на стрелбата, изяснено от пострадалия и свидетелките Л. Ц. и М. Ц.. Версията на подсъдимия, че бил нападнат от пострадалия и стрелял при самоотбрана, не обяснява следите от барутни частици и бездимен барут върху възглавниците, иззети при огледа, както и раната в областта на лявата ушна мида на Ц., невъзможна при фронтално разположение на стрелеца и мишената.Прочее, обясненията на подсъдимия за това, как е протекъл инцидента на 16.01.2012 г. в дома на С. Ц. са коректно коментирани в проверявания съдебен акт на стр.11-стр.14. Изложените от съда съображения за отхвърлянето им са процесуално екзактни . Те са базирани не само на вече посочения анализ за показанията на свидетелите – очевидци на деянието и подкрепящите ги експертни изводи, но и на данните, разкриващи действията на подсъдимия, свързани с придобиването на оръдието на престъплението. Установено е, че заеманата от С. длъжност охранител не била свързана със зачисляване на огнестрелно оръжие, което опровергава обяснението, че той отишъл въоръжен в дома на пострадалия на път за работа. Въззивният състав , в този ред на разсъждения, се спрял подробно на закупуването на газовия пистолет само тринадесет дни преди нападението, на преработването му в огнестрелно оръжие, снабдяването със съответни боеприпаси и изпробването в гаража на подсъдимия. За отхвърляне на обясненията за спонтанност на инцидента допринесли и обстоятелствата, характеризиращи поведението на касатора след прострелването на С. Ц.. Подсъдимият започнал упорито за звъни на тел.112, подавайки невярна информация за нападение и преследване. Оценявайки всички тези факти в тяхната взаимна връзка въззивният съд логично и при спазване на процесуалния стандарт на доказване отказал да кредитира обясненията на подсъдимия за действия при самоотбрана.
Правилно установените факти са получили точна правна квалификация като опит за квалифицирано убийство.Възражението на жалбоподателя, че причинените увреждания не представлявали реална опасност за живота на пострадалия е отхвърлено с мотиви, които не предизвикват касационна ревизия. Подсъдимият произвел от непосредствена близост до упор пет изстрела с огнестрелно оръжие в областта на лицето на жертвата, с което й. причинил пълна слепота на дясното око и трайно отслабване на зрението на другото. Експертната оценка на нараняванията сочи , че при причинените проникващи контузии на двете очни ябълки е напълно възможна смъртоносно нараняване на мозъка.Ето защо заключението , че подсъдимият е направил всичко възможно за умъртвяването на пострадалия, но деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини, не противоречи на материалния закон и не обуславя изменение на обжалваното решение в желана от касатора насока.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Санкцията тринадесет години лишаване от свобода е определена при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК под легалния минимум от петнадесет години. Съдът оценил раздялата на подсъдимия от детето му по възможно най-благоприятен за касатора начин, приемайки я за изключително смекчаващо отговорността обстоятелства. Касационната жалба не съдържа твърдения за други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват многобройност или изключителност по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Касационната проверка не установи основания за смекчаване на наказанието, което в индивидуализирания от предходните инстанции размер съответства на целите по чл. 36 от НК.
Жалбата е неоснователна и в частта й, с която декларативно се оспорва справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Позоваването на установена съдебна практика е некоректно , тъй като размерът на подлежащите на обезщетение вреди е конкретно установим във всеки отделен казус.
По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител
Жалбата засяга само размера на уважената част от гражданския иск и е основателна. Макар въззивният съд да увеличил размера на присъденото обезщетение от 40 000 на 50 000 лева решението му не отразява пълния размер на понесените от пострадалия неимуществени вреди, оценени с оглед критерия за справедливост на чл. 52 от ЗЗД. Гражданският ищец бил нападнат в дома си , в обстановка , предполагаща сигурност и спокойствие. Макар да избегнал смъртта, той загубил изцяло зрението с едното око и ще търпи до края на живота се ограничена видимост с другото. Болките и страданията, свързани със стреса от прострелването, последващо лечение на контузиите и трайните последици от тях показват сериозно увреждане на правнозащитимата сфера на ищеца, за обезщетението на което присъдените 50 000 лева са недостатъчни. С тези съображения настоящият състав намира за законосъобразно тяхното увеличаване до сумата 80 000 лева,ведно със законната лихва и дължимата държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 и т.2 и ал.2 , т.5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 24 от 08.02.2013 г. по внохд № 490/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, като увеличава присъденото на С. Л. Ц. обезщетение за неимуществени вреди от 50 000/ петдесет хиляди/ лева на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.
Осъжда подсъдимия Е. С. С. да заплати допълнителна държавна такса от 1200 /хиляда и двеста/ лева .
Оставя в сила решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.