5
РЕШЕНИЕ
№ 210
София, 25.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ.: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4376/2008 година на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 и, във вр. с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от З. А. А. от [населено място], област Софийска против въззивно решение №201/12.6.2007 г. по гр.д.№108/2007 г. по описа на Софийски окръжен съд, г.о., втори състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Д. С. И. от [населено място], [община], област Софийска, е предявила против Роза А. А. от [населено място], М. Л. А. от [населено място], Б. Н. А. от [населено място], З. А. А. от [населено място], А. А. П. от [населено място], П. С. С. от [населено място], Н. С. С. от [населено място], В. С. Т. от [населено място], Е. Й. В. от [населено място], Л. И. А. от [населено място], В. И. Р. от [населено място] и И. Т. Ц. от [населено място], субективно съединени искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за земеделски имот – ливада, находяща се в землището на [населено място], местността “Село”, с площ от около 1500 кв.м, при съседи: река, път, Методи М. П., М. Г., Ц. Г. и С. Й.. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищцата е придобил процесната ливада по наследство от своя баща, като е получил същата на 01.01.1935 г. при доброволна делба с останалите си двама братя Методи и П. М. П. и се твърди, че предмет на тази доброволна делба останалата в наследство от баща им ливада от около 5 дка/. Ищцата се позовава алтернативно и на давностно владение, упражнявано самостоятелно, явно, непрекъснато и безспорно от наследодателя К. М. П. върху имота от 1935 година до включването му в ТКЗС. Излага се, че с решение № Д 0390/08.12.1994 г. ОСЗГ – С., е признала правото на собственост на К. М. П. върху процесния имот, който впоследствие обаче бил възстановен на ответниците, като част от площта, от около 400 кв.м, попадала в имот №54006 по картата на землището на [населено място], м.”Село”, възстановен на наследниците на Ц. Т. Г., чийто наследник е ответникът И. Т. Ц.; друга част от имота с площ от около 700 кв.м попаднала в имот №54005 по картата на землището на [населено място], м. “Село”, е възстановен на наследниците на М. С. Г., а друга част от ливадата с площ от около 400 кв.м, попадала в имоти възстановени на наследниците на С. А. Й..
С решение №10/07.3.2006 г. по гр.д.№151/2005 г. Сливнишкият районен съд, първи състав, е признал за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на Д. С. И. – К. М. П., е бил собственик, на основание давностно владение на ливада, подробно описана в диспозитива на решението, с площ от 1170 кв.м, към момента на включване на имота в ТКЗС през 1962 г., от който имот 95 кв.м попадат в имот №540052, възстановен на наследниците на С. А. Й.; 308 кв.м попадат в имот №540052, възстановен на наследници на М. С. Г., и 405 кв.м попадат в имот №540006, възстановен на наследници на Ц. Т. Г.. Искът в останалата част до пълния размер от 1500 кв.м е отхвърлен като неоснователен.
С решение №201/12.6.2007 г. по гр.д.№108/2007 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба З. А. А., Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че процесният имот е придобит по давност от наследодателя на ищцата, който факт е бил налице към 1962 г., когато имотът от урегулиран е придобил статута на земеделска земя. Този извод е обоснован с показанията н свидетелите П. и М., които съдът е приел, че последователни, логични е непротиворечиви и кореспондират с с установеното от експертизата фактическо състояние. Прието е също така, че от посочените показания се установява, че “Село” и “Л.” са наименования на една и съща местност, както и че налице различие в имотите на наследодателите на страните по спора, тъй като са съседни, тъй като имотът на М. Г. е бил отдаден за ползване на А., а за този на наследодателя на ищцата липсват такива данни. Освен това съдът е стигнал до извод, че представените във въззивното производство скица – извадка от кадастралния и регулационния план на селото от 1938 г. и от разписния лист към него потвърждават показанията на свидетелите П. и М. и констатациите на вещото лице относно статута на имота и точното му местоположение като съседен на имота на наследодателите на ответниците.
Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба З. А. А. с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 а, б.”в” ГПК/отм./. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е кредитиралата само показанията на свидетелите на ищцата и заключението на вещото лице, без да се вземат предвид представените от ответниците доказателства, установяващи действителното състояние на имота преди внасянето му в ТКЗС. Твърди се, че от тези доказателства се установява, че претендираният имот съгласно тях не е обозначен. Освен това се навежда и довод, че съдът е приел за достоверни показанията на свидетеля П., който “мисли, че м.”Л.” и “Село” не са различни местности. Твърди се, че не са обсъдени представените по делото – декларация от кметство [населено място] и решение №Д0624 на ОСЗГ – С. за притежаваните имоти от М. Г., от които е видно, че същата е притежавала имот, както в местността “Село”(който може да е бил в съседство с имота на наследодателя на ищцата), така и в местността “Л.”.
Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание касационната жалбоподателка поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване. Депозира писмена защита.
От ответницата по касация В. И. Р. е постъпило писмено становище, с което се подкрепя касационната жалба.
Ответникът по касация П. С. С. в съдебно заседание не оспорва жалбата и се присъединява към казаното от касационната жалбоподателка.
Останалите ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство.
В хода на касационното производство по реда на чл.120 ГПК/отм./ е конституирана Т. Д. С., на мястото на починалия ответник по исковата молба И. Т. Ц., както и И. Й. Т. и Д. Й. С., на мястото на починалата В. С. Т.. На същото основание производството по делото е прекратено и по отношение на Роза А. А.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационната жалбоподателка, становищата на ответниците по касация Р. и С., и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Решението на въззивната инстанция е неправилно.
Необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила Софийският окръжен съд е приел за безспорно, че “Село” и “Л.” са две наименования на една и съща местност. Този извод е основан само на показанията на свидетеля П., който “мисли, че м.”Л.” и м.“Село” не са различни местности”. При постановяване на решението си въззивната инстанция не е обсъдила поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, включително и изисканите и приложени по делото преписки от ОСЗГ – С., със съдържащите се в тях доказателства за имотите на наследодателите на страните в съответните местности в землището на [населено място].
Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. При новото разглеждане на делото, както съдът, така и страните, следва да проявят активност за установяване на обективната истина по спора в контекста на посочените нарушения. При необходимост да се извърши оглед на място и в присъствие на страните, предвид изясняване действителното състояние на имота към момента преди внасянето му в ТКЗС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №201/12.6.2007 г. по гр.д.№108/2007 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., втори състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: