Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
София, 01 октомври 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на единадесети април две хиляди и осма година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Ружена Керанова
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова ……………… и с участието
на прокурора Стефка Бумбалова ………. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ……………………… наказателно дело № 141/2008 год.
Производството е касационно по жалби от подсъдимите Г.Т.Панев, Г.С.Монев и П.Ч.Ченков против въззивно решение № 192/27.ХІІ.2007г. по внохд 410/2007г. на Апелативен съд-Варна.
Първият прави доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото делото е разгледано от незаконен състав, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание след увеличаването му от въззивния съд.
Вторият поддържа само оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание – здравословните му проблеми следва да се преценят като изключителни смекчаващи обстоятелства и наред с останалите да доведат да определяне на наказанието му по реда на чл.55 НК.
Оплакванията на третия са за всички касационни основания. Съображенията му са за недоказаност на обвинението, за несъставомерност на деянието, по същество – за необоснованост, поради което и искането в жалбата е да се отмени решението и спрямо него да бъде постановена оправдателна присъда.
В алтернатива иска след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане, защото няма произнасяне по искането за отлагане на делото с оглед новия чл.371,т.2 НПК. Прави доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, защото въззивното решение, което по същество е нова присъда, е постановено в закрито заседание.
Третата алтернатива е за явна несправедливост на наложеното му наказание, което според него не съответства на извършеното.
В “Писмена защита” пред настоящата инстанция защитникът на този подсъдим поддържа, че веществените доказателства са събирани в противоречие с НПК, поради което и не може да се ползват.
Прокурорът е на становище, че и трите жалби са неоснователни.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същото правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила.
Подсъдимите-жалбоподатели Георги Тодоров Панев, Георги Симеонов Монев и Петър Ченков Ченков са признати за виновни и осъдени по чл.321,ал.3, предл.ІІ-ро,т.2 във вр. с чл.243,ал.1, предл.І-во и чл.54 НК на: първите двама – по 5(пет), а третият – на 6(шест) години лишаване от свобода, за това, че в периода 4.ІV.2003г. – 4.VІІ.2003г., заедно с А.Монев и Вл.Великов, в Пловдив и Варна участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.243,ал.1, предл.І-во НК като изготвят неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина и изготвили 3 бр. банкноти с номинал 500 евро без серии и номера и 1 бр. с номинал 100 щатски долара, емисия 1996г.
Жалбите и на тримата подсъдими са неоснователни. При разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставът на съда е законен по аргумент за обратното на чл.29 НПК. В случая не е налице хипотезата на чл.43,т.3 НПК. Спазен е чл.28,ал.2 НПК. Неоснователно е и оплакването, че подсъдимите са лишени от възможност за решаване на делото по Глава ХХVІІ и ХХІХ НПК – именно с оглед на тези възможности съдебното заседание на 4.VІІ.2006г. е прекъснато и е продължило на 5.VІІ.2006г. Освен това делото е отложено и решено от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 6.Х.2006г., до когато подсъдимите са могли да упражнят в пълнота правата си.
Доказателствата са събрани и преценявани в съответствие с правилата по НПК – поотделно и в съвкупност Когато въззивната инстанция възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, нищо не налага нов анализ на събраните по делото доказателства, въпреки че в настоящия случай има такъв. Той е довел и до изключване от доказателствения материал на свидетелските показания на Джунев, Терзиев, Милев и Аджемов, а направените изводи въз основа на неприложени досъдебни производства и на факти, които нямат пряко отношение към обвинението, са отречени.
Неоснователно в жалбата на защитника на Ченков се поддържа и оплакването за повторно допускане на нарушение на чл.32,ал.1,т.1 НПК, а от там и на чл.300 – чл.310 НПК. В случая няма ново произнасяне по въпросите на вината и отговорността, а присъдата е изменена в частта за мотивите на оправдателната присъда и то в полза на подсъдимите.
Неоснователно защитата на същия подсъдим в съдебното заседание („Писмена защита”) се позовава на чл.234,ал.7 НПК, защото нормата е в сила от 29.ІV.2006г., а към момента на досъдебното производство действа чл.222 НПК (отм.), чиито срок е инструктивен.
Неоснователни са и доводите за нарушение на чл.173 НПК и чл.3 ЗСРС, поради което и приложените към делото веществени доказателства са негодни. ЗСРС е приложен при действието на чл.111,ал.4 НПК(отм.) и при спазване правилата за изготвяне на веществени доказателствени средства.
При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – на инкриминираните място и период от време обжалвалите по касационен ред подсъдими, заедно с необжалвалите, са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.321,ал.3, предл.ІІ-ро,т.2 във вр. с чл.243,ал.1, предл.І-во НК. Правилно е прието, че без значение за тази квалификация са сочените от обвинението престъпления по чл.209, 308 и чл.276,ал.4 НК.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, след като не е налице очевидното несъответствие между извършеното от всеки от подсъдимите конкретно престъпно деяние и наложеното му за това наказание. Отчетени са конкретния принос на всеки от тях, подчертано високата степен на обществена опасност на деянието, която, наред и с останалите обстоятелства, определя и тази на личността на всеки от подсъдимите. Правилен е и извода, че осъществяването в пълен обем на целите на наказанието по чл.36 НК – специалната и генералната превенция, е възможно с наложените по вид и размер наказания.
Неоснователно Г.Монев и защитата му поддържат, че наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 НК – здравословните проблеми на този подсъдим са взети пред вид изрично при определяне на неговото наказание в по-нисък размер, независимо от активното му участие при извършване на престъплението. Те не дават основание за повече снизхождение към него.
По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 192/27.ХІІ.2007г. по внохд 410/2007г. на Апелативен съд-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: о.м.
Особено мнение на съдия Р. Керанова.
С касационната жалба подсъдимият Панев е навел доводи, че решението на Варненския апелативен съд е постановено от незаконен състав, тъй като при наличието на предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК делото не е пренесено за разглеждане от друг равен по степен съд.
Изразявам особено мнение по отношение становището на мнозинството на състава, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал.3, т.3 от НПК по следните съображения :
Процесуалното развитие на делото е предопределило невъзможността Апелативен съд – гр. Варна да образува състав, защото за всички съдии са били налице основания за отвод по чл. 29 от НПК (виж приложен към делото списък – л. 2 от ВНОХД № 410/07 г.). По тази причина председателят на апелативния съд е командировал трима съдии от Окръжен съд – гр. В. за разглеждане на конкретното дело (заповеди №№ 4* л. 12-14 от делото). Този съдебен състав е разгледал делото и постановил съдебния акт, предмет на касационен контрол.
Естеството на въпросите, които се разрешават от разпоредбата на чл. 43 от НПК, са съществено различни от естеството на въпросите, свързани с нормите, регламентиращи командироването на съдии. В първия случай, става дума за процесуален въпрос, а втория за организация дейността на съдилищата.
Затова, невъзможността съдът, на който делото е подсъдно да образува състав, по смисъла на чл. 43, т. 3 от НПК, не е сред основанията за командироване на съдии, предвидени в чл. 107 от ЗСВ (длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд).
Заобикалянето на процесуалната норма на чл. 43 от НПК и сформирането на съдебен състав по посочения по-горе начин, е в нарушение на основен принцип на наказателния процес, регламентиран в чл. 9 от НПК – в наказателното производство да участват съдии, назначени по установения ред. Редът за назначаване на съдии е предвиден в ЗСВ (чл. 133 от Конституцията), като самото назначаване се отнася и за органа на съдебната власт, в който се заема съдийската длъжност –чл. 160, чл. 161, ал.1 т. 1 от ЗСВ. Ето защо, дори когато съдията е назначен по установения ред, но не в съответния съд, компетентен да разгледа делото по правилата на подсъдността, ще е налице незаконен състав.
С оглед на изложените съображения подписвам решението по делото с особено мнение.
Съдия :
Р. Керанова