Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр.София, 16 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 597/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия С. П. С. и частния обвинител С. И. С. срещу решение № 13/19.02.2014 год. по въззивно нохд № 4/2014 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение.
Подсъдимият поддържа, че увеличаването на наказанието лишаване от свобода с 3 години създава впечатление, че е повлияно от обществения отзвук на извършеното от него. Иска обективна оценка на обстоятелствата и намаляване на размера.
Частният обвинител и граждански ищец С. поддържа, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пл.2 и т.3 вр.чл.18, ал.1 НК и на увеличението по чл.24 НК. Мотивира се искане за увеличаването им до определените с отмененото решение № 35/06.03.2012 год. по въззивно нохд № 17/2012 год. на Бургаския апелативен съд размери по съображения за проява на снизходителност и противоречие с указанията на Върховния касационен съд в отменителното решение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Сливенският окръжен съд с присъда № 22/18.04.2013 год. по нохд № 105/2013 год. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 23.03.2011 год. в гр.Сл. направил опит да отнеме имущество на обща стойност 395 730,77 лева – особено големи размери собственост на ТБ [фирма], гр.С. и деецът е бил въоръжен, с намерение да го присвои като употребил сила и заплашване и грабежът бил придружен с опит за убийство на Ст.С.. На основание чл.199, ал.2, т.2, пр.2 и т.3 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 12 години лишаване от свобода;
на 23/24.03.2011 год. в ТБ [фирма], гр. Сл. държал като заложници Р.Т., М.В., Ив.Т., В.Д., Св.А., чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на държавата. На основание чл.143А, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на по 3 години лишаване от свобода;
на неустановена дата е придобил и до 24.03.2011 год. в гр. Сл. е държал без надлежно разрешително боеприпаси. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода;
за времето от 23.03. до 24.03.2011 год. в гр. Сл. при условията на продължавано престъпление противозаконно е унищожил чужди движими вещи, собственост на ТБ [фирма], гр. С. на стойност 1 110,35 лева и на [фирма], гр.Сл. на стойност 217,80 лева. На основание чл.216, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58, ал.1 НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – 12 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим в затвор /затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.24 НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с 3 години, което да изтърпи при същите условия.
Признал подсъдимия за невиновен в това на неустановена дата да е придобил и до 24.03.2011 год. в с. К. да е държал боеприпаси без надлежно разрешение и го оправдал по обвинението по чл.339, ал.1 НК.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 160 000 лева, които подсъдимият С. следва да заплати на гражданския ищец С. със законните последици и отхвърлил за разликата до размер на 500 000 лева.
Произнесъл се по приложението на чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане и по въпросите за веществените доказателства, за размера на дължимите разноски и за размера на държавната такса.
Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 4/2014 год. /второ след отмяна на постановеното по въззивно нохд № 102/2013 год. от състав на Върховния касационен съд в частта относно наказанието за престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.2 и т.3 вр.чл.18, ал.1 НК и в частите относно приложението на чл.23, ал.1 и чл.24 НК.
Доводите за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода в размер на 12 години, определено при условията на чл.58А, ал.1 НК при проведено производство по реда на глава 27 НПК”съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” и увеличението на основание чл.24 НК са неоснователни. Въззивният съд е съобразил процесуалната си дейност с правомощието да оцени според действителния им смисъл всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е изложил съображения защо възприема изцяло като вярна оценката на първоинстанционния съд. Указанията, доколкото се съдържат в отменителното решение на състава на Върховния касационен съд, са за преценка според правилата по НПК на относимите за отговорността индивидуализиращи обстоятелства, но не и за размера на наказанието и определеното увеличение в смисъла, който се поддържа в жалбата на частния обвинител. Законодателят е включил в правомощията на касационната инстанция да дава задължителни указания, но само по въпроси, изчерпателно посочени в чл.355, ал.1 НПК, между които не е явната несправедливост на наказанието, поради което твърденията за нарушение в посочения смисъл са неоснователни. Възприетият от въззивния съд подход да даде отговор на възраженията във въззивната жалба след като обсъди и съпостави смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е правилен. Обосновал е извода, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и за законосъобразност при определяне на наказанията по вид и размер. Оценил е като вярно решението за смекчаващи обстоятелства да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви, сравнително младата възраст, съжалението и разкаянието за извършеното, както и възприемането като значимо поведението за оказване на съдействие още на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.
Правилно е съпоставил установените по делото и определени като отегчаващи с доминиращо значение обстоятелства, за каквито са посочени поведението му преди извършване на деянията, указващи на добре обмислени действия, начина на реализация, включително действията му спрямо пострадалия С. и психическото въздействие за създаване на страх и подчинение в служителите на банката. Изложил е съображения в подкрепа на решението си да възприеме изцяло оценката за високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление и на личността на подсъдимия като основана на данните за механизма на извършването му, подбудите, последиците. Няма обстоятелства, които да са отчетени по начин, различен от предписания в чл.107, ал.3 НПК. Като е приел, че наказание в размер на 12 години, определено при условията на чл.58, ал.1 НК, съответства на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл.36 НК, въззивният съд не е потвърдил наказание, което да е в очевидно несъответствие с обстоятелствата по делото и да е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.5 НПК.
Възражението на подсъдимия, че увеличението на общото наказание е определено въз основа на неотносимо обстоятелство „широкия обществен отзвук”, е неоснователно. Според съдържанието на решението съдът е изпълнил процесуалното си задължение да се мотивира защо е приел, че са налице предпоставките за увеличението на общото наказание и обстоятелствата, които имат значение, но между тях не е поддържаното. Изводите на първоинстанционния съд, с които изцяло се е съгласил, са основани на данните за общия брой на извършените престъпления, степента на вина, обектите на посегателство, които правилно е очертал – срещу собствеността, срещу личността, общоопасно, всяко от които само по себе си указва на висока степен на обществена опасност, подбудите, последиците. Изложеното дава достатъчно основание да се приеме, че и с най-тежкото, наложено на подсъдимия наказание не може да се постигнат целите по чл.36 НК, поради което решението, че са налице основанията по чл.24 НК, както и определения му размер, е законосъобразно. В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Няма основание и за увеличаване, каквото е искането на частния обвинител. Въпросите за наличието както на основание за приложението на чл.24 НК така и за размера на увеличението, определен в посочените предели, е решен след оценка на относимите обстоятелства и по начин, че въздейства в достатъчна степен за поправяне на подсъдимия, а не като възмездие.
Предвид изложеното за липса на основания за изменение или отмяна решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/19.02.2014 год. по въззивно нохд № 4/2014 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: