3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 26.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2874/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №214 от 12.07.2017г. по т.д. 271/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – юрк.Сн. В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №63 от 02.03.2017г. по т.д. №124/16г. на Старозагорски окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за присъждане сумата 51851.16лв. – лихва за забавени плащания по договор №МТ -266/12г., считано от 24.05.2013г. до 21.11.2013г. – датата на окончателното плащане на главницата. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в договора между страните с чл.18.4 е уговорено, че при забава в плащането на възложителят, последният дължи неустойка в размер на ОЛП върху дължимата сума за всеки ден закъснение, но не повече от 5% от стойността на изпълнението. От включването на тази уговорка в договора между страните, въззивният състав е извел, че съгласието между тях е постигнато, в смисъл забавата в плащанията на възложителя да не бъде определяна съобразно правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД.Развити са кратки доводи, за това, че страните разполагат с договорна свобода, а нормата на чл.86 ЗЗД не е императивна. Посочено е още, че при липса на каквито и да било данни за претърпени от ищеца вреди над определения с договора размер на неустойката, искът е неоснователен.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Цв. С. е поддържал, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради противоречието му с практиката на ВКС. Поставен е въпросът – „Може ли да се присъди обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение и ако страните са уговорили в договор, сключен преди датата 15.03.2013г. / пар. 13 ПЗР ЗИДТЗ, ДВ бр.20/2013г./, неустойка за този вид неизпълнение”. Поддържано е, че въпросът е бил решен еднозначно в практиката на ВКС, с която било прието, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключвала възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка.Недопустимо било само да бъдат кумулирани вземанията за мораторна неустойка и обезщетение по чл.86 ЗЗД за едни и същи вреди. Изброена е съдебна практика, за която е поддържано, че е в този смисъл .Други доводи не са развити.
Поставеният правен въпрос е релевантен, тъй като е свързан с решаващите изводи на състава, т.е. налице е общото основание за допускане на решението до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение, с разрешението на въпроса „ следва ли да се присъди обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД, ако страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение”, разгледан по реда на чл.290 ГПК със соченото от страната решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. № 450/11г. на ВКС, І т.о.. По този въпрос, с тълкувателните си мотиви ВКС, І т.о. е приел, че обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение се дължи и при клаузата за неустойка в договора между страните, ако претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не я е заплатил. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се дължи. В този смисъл приетото от въззивния съд, разгледано по-горе относно това, че включването на клауза на неустойка в договора, означава че съгласието на страните е било в случай на забавено плащане, размера на обезщетението да не се определя по правилото на чл.86 ЗЗД, което е и основният мотив на състава да потвърди като правилно решението на първостепенния съд., съставлява отклонение от така посочената практика, от което следва, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед тези съображения правно необосновано е разбирането на ответника по касация за ирелевантност на разгледания съдебен акт на ВКС, като сочената практика в обратен смисъл не е формирана по реда на чл.290 ГПК, тъй като такъв въпрос не е бил поставен и разгледан с нея.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса поставен от касатора-, „Може ли да се присъди обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение и ако страните са уговорили в договор, сключен преди датата 15.03.2013г. / пар. 13 ПЗР ЗИДТЗ, ДВ бр.20/2013г./, неустойка за този вид неизпълнение”
На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът„ [фирма], [населено място], следва да внесе държавна такса в размер на 1037.02лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214 от 12.07.2017г. по т.д. 271/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора – [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 1037.02лв, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: